България има добра икономическа среда през 2026-2027 г., за да прави реформи в бюджета и публичните разходи, заяви членът на Фискалния съвет Любомир Дацов пред БНТ. Според него официалните документи засега не показват достатъчно ясна промяна в посоката, но той изрази надежда, че правителствената програма може да даде по-конкретна визия за следващите три години.
Дацов защити българската данъчна система като по-ефективна от много европейски модели и предупреди, че ключовият въпрос вече е не само колко се харчи, а какво точно се финансира. Най-силният му акцент беше върху програмното бюджетиране, капиталовите разходи и нуждата реформите да се правят при добра среда, а не да се отлагат.
Официалните документи са важният ориентир
„Инерцията е голяма, но сегашните управляващи не я променят и нямат намерение. Ако погледнем, 3-годишната бюджетна прогноза подкрепя същия сценарий, който доведе до това състояние на публичните финанси след 2021 г. Публичното говорене е едно, но няма подкрепа за промяна. Вярвам на официалните документи - там неща за светло бъдеще няма. На ниво секторни реформи няма яснота какво ще се прави, как ще се прави“, каза Любомир Дацов.
Той обаче остави отворена врата за по-конкретни намерения в следващите документи на кабинета.
„Може би в правителствената програма ще има визия какво ще се прави в следващите 3 г.“, каза Дацов.
Така критиката му остана насочена основно към липсата на достатъчна яснота в документите, а не към отделно политическо решение. Според него реалната оценка трябва да се прави по заложените мерки, срокове и числа.
Данъчната система не трябва да се пипа механично
Дацов защити българската данъчна система и подчерта, че тя е изградена така, че да подпомага икономическата активност. Според него не всяка европейска препоръка трябва да се приема автоматично, ако местният модел работи по-добре за растеж и заетост.
„Нашата данъчна система е правена преди 20 г. и е много по-добра от тези в повечето европейски страни. Ако за Европа приоритет е растеж и заетост, българската данъчна система е много по-добра и подкрепяща растеж и заетост. Нашата конструкция е по-ефективна и поема шоковете на икономиката. Системата ни е добре структурирана и е с ясни канали за работа - не товари бизнеса, ако спазваш правилата“, каза Дацов.
Според него по-важният дебат не е просто за данъците, а за качеството на разходите. Ако държавата иска по-стабилни финанси, тя трябва да преценява кои политики дават резултат и кои само продължават по инерция.
Реформите са за днес, не за утре
Дацов посочи, че реформите не са само начин да се намали дефицитът в момента. По думите му тяхната истинска стойност е в ефекта за по-дълъг период.
„Когато правиш реформи, решаваш проблема с дефицита в момента, но добавената стойност е в по-дълъг период. Бюджетният ни модел не е пипан от 20 г. Ако искаме да сме по-ефективни, трябват реформи - те са за днес, а не за утре“, каза Дацов.
Той подчерта, че периодът 2026-2027 г. е подходящ за такива стъпки, защото икономическата среда е добра и приходите са стабилни.
„Периодът 2026-2027 г. е добър икономически - ако трябва да правиш реформи, прави го когато има добра среда и стабилни приходи“, каза Дацов.
Програмното бюджетиране остава само на хартия
Един от основните акценти в позицията му беше програмното бюджетиране. Според Дацов България формално има такъв модел, но той не работи като реален инструмент за избор на политики.
„Програмно бюджетиране имаме само на книга. Има програми и политики, избираш какво да финансираш. Режеш най-неефективни и оставяш тези, които си заслужават. Програмното бюджетиране е сложно и не се прави, а това е начин за правене на бюджет. Хората се интересуват от услугите в бюджета, а те минават през програмното бюджетиране“, каза Дацов.
Тази логика поставя фокуса върху резултата от публичните разходи. За гражданите не е достатъчно да знаят, че даден сектор получава повече пари. Важното е дали срещу тях има по-добра услуга, по-добра инфраструктура или реална промяна.
Капиталовите разходи като голям въпрос
Дацов даде най-острите си примери при капиталовите разходи за общините. Според него проблемът не е само в размера на парите, а в избора на проекти.
„Огромният проблем е какво се финансира в капиталовите разходи за общините. Какво значи да няма пари за противопожарни самолети, а има за градинки и училища в села, където няма деца, или спортни зали, които служат за складове“, каза Дацов.
По думите му ниската ефективност на част от капиталовите разходи ги доближава до текущи разходи, вместо да ги превръща в инвестиции със смисъл за бъдещето.
„Толкова е ниска ефективността на капиталовите разходи, че те не се различават от текущите разходи“, каза експертът.
Той даде и инфлационен пример - ако в бюджета се влеят три пъти повече пари от това, което вече е породило инфлация, ефектът може да бъде нов инфлационен натиск.
Земеделието плаща цена за стари решения
Дацов коментира и положението в земеделието, като го свърза със стари политики и липса на достатъчно последователна посока през годините.
„За положението на земеделците са си виновни самите земеделци и управлявалите ги в последните години - през 2005 г. МФ предложи обединяване на семейни ферми в кооперативи. Лобито на земеделците наложи тази политика, довела до сегашното състояние. Същите хора бяха тогава и сега, затова не очаквам промяна. Липсата на политика доведе до сегашното състояние“, каза Любомир Дацов.
Тази позиция поставя земеделието в по-широката рамка на разговора - когато секторните решения се отлагат или се правят под натиск, проблемите се натрупват и после стават по-скъпи за решаване.
Посоката минава през избор на приоритети
Дацов не настоява за драматичен завой, а за по-подреден начин на управление на публичните пари. Основното му послание е, че добрата икономическа среда трябва да се използва за реформи, а не само за разширяване на разходите.
Бюджетът може да изглежда като таблица от числа, но всъщност е избор на приоритети. Ако програмното бюджетиране започне да работи реално, държавата ще трябва да отговаря не само колко дава, а защо го дава и какъв резултат получава обществото. Точно там според Дацов е разликата между бюджет по инерция и бюджет с по-дългосрочна стойност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
