Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на първо гласуване проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 година. Текстовете получиха 15 гласа "за", 9 "против" и нито един "въздържал се", като дадоха първи парламентарен ход на здравната рамка за годината. Проектът предвижда приходи и трансфери от 5,256 млрд. евро и разходи в същия размер. Здравноосигурителната вноска остава 8 на сто, а общите разходи на Касата растат с 412,3 млн. евро спрямо бюджета за 2025 година.
Повече средства при запазена вноска
Законопроектът залага здравноосигурителни приходи от 5,138 млрд. евро. От тях 3,187 млрд. евро идват от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро - от трансфери за здравно осигуряване. Приходите от вноски нарастват с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери - със 156,2 млн. евро.
Средствата за здравноосигурителни плащания достигат 4,93 млрд. евро. Това е ръст с 395 млн. евро, или 8,7 на сто повече спрямо предходната година. Вносителите подчертават, че проектът цели законосъобразно, прозрачно и ефективно разходване на публичните средства.
Ивкова: Целта е достъпна и навременна помощ
Законопроектът беше представен от министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Тя заяви, че бюджетът предвижда увеличение на средствата с 8,5 на сто спрямо предходната година при запазване на здравната вноска от 8 процента.
По думите й основната цел е да се гарантират достъпна, качествена и навременна медицинска и дентална помощ. Ивкова посочи като приоритети стабилността на здравната система, повече ресурс за болнична помощ, лекарства, извънболнична помощ и профилактични програми.
Профилактиката остава обещаният завой
Министърът отговори и на критиките за високия дял на средствата за болнично лечение. Тя подчерта, че Министерството на здравеопазването ще работи за постепенно засилване на профилактиката и извънболничната помощ в съответствие със световните тенденции.
Това е една от ключовите линии в бюджета - повече пари за системата, но и заявка за промяна на баланса, така че здравеопазването да не се върти основно около болничното лечение. През 2026 г. Министерството на здравеопазването ще предоставя и месечен трансфер към НЗОК за дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, с общ годишен размер 101,49 млн. евро.
Дигитален контрол срещу злоупотребите
Ивкова постави специален акцент върху въвеждането на дигитален контрол чрез системата „еЗдраве“. Министерството ще разчита и на инструменти с изкуствен интелект за ограничаване на злоупотребите и по-ефективно разходване на публичните средства.
Министърът посочи и ролята на пациентите в контрола чрез електронните здравни услуги. Идеята е повече хора да виждат какво се отчита от тяхно име, какви дейности минават през системата и дали реално отговарят на получената медицинска помощ.
Детската болница остава в приоритетите
Темата за Националната детска болница също влезе в заседанието. Катя Ивкова заяви, че изграждането й остава приоритет, а средствата за проектирането вече са осигурени.
По въпроса за възнагражденията на медицинските специалисти министърът посочи, че решението трябва да се търси чрез преговорите по Националния рамков договор и Колективния трудов договор. Така темата за заплатите остава част от по-широкия разговор между държава, Каса, съсловни организации и синдикати.
Експертите поискаха повече ефективност
Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов предупреди, че бюджетът на НЗОК продължава да расте, но ефективността на здравната система не се подобрява достатъчно. Според него ключови реформи стоят незавършени повече от 20 години, а голяма част от средствата продължават да отиват към болнична помощ и лекарства.
Добрин Иванов от АИКБ заяви, че увеличаването на бюджета само по себе си не гарантира по-добро здраве на населението. Като положителна стъпка той посочи разделянето на бюджетите за генерични и референтни лекарства, но настоя за по-смели структурни реформи.
Синдикатите подкрепят, но искат диалог
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви подкрепа за бюджета на НЗОК за 2026 г., въпреки забележките към функционирането на системата. Той подчерта, че здравната реформа не липсва, а през годините често върви с грешки, затова според него е нужно подобрение, а не започване отначало.
Димитров постави акцент върху профилактиката и превенцията. Той призова бъдещите промени да се обсъждат чрез диалог между държавата, работодателите и синдикатите, за да се стигне до решения, които могат да издържат във времето.
Политическото разделение остава
Част от парламентарните групи обявиха, че няма да подкрепят проекта, като посочиха липса на достатъчно реформи, въпроси около контрола и нерешени проблеми със заплатите в сектора. Дебатът обаче не промени резултата в комисията и проектът продължава към следващия етап от парламентарната процедура.
Така бюджетът на НЗОК за 2026 г. направи първата си крачка със значително по-голям ресурс, запазена здравна вноска и заявка за повече дигитален контрол. Голямата проверка ще бъде дали тези средства ще се превърнат в по-добра профилактика, по-бърз достъп, по-малко злоупотреби и по-видим резултат за пациентите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
