Бюджетният дефицит за 2026 г. може да се окаже значително по-нисък от предвидения от правителството. Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви пред БНТ, че според синдиката дупката няма да бъде 5,7%, а по-скоро около 3,5-3,6 на сто. Това поставя под въпрос една от основните бюджетни сметки на кабинета, защото според него дори при включване на всички плащания по Плана за възстановяване и устойчивост и капиталовите проекти числата не стигат до официално заложения дефицит. Така спорът за бюджета вече не е само колко се харчи, а дали самата прогноза на властта не е прекалено мрачна.
Дефицитът под въпрос
Костов беше категоричен, че прогнозата за 5,7% дефицит изглежда завишена. „Според нас дефицитът няма да е 5,7%, а около 3,5%“, заяви той и допълни, че „дори да съберете всички плащания за ПВУ и капиталови проекти, сметката не излиза“.
Според главния икономист на КНСБ ключовият въпрос е дали държавата изобщо може да реализира толкова големи разходи за толкова кратко време. „Какво ни дава основание да твърдим, че за 5 месеца ще направим 9 млрд.“, попита Костов. По думите му по-реалистичният резултат в края на периода ще бъде дефицит около 3,5-3,6%.
Къде е истинският проблем
Костов свърза прогнозата си и с инфлацията. По думите му по официални данни на НСИ тя вече е близо 8%, а до края на годината може да се повиши още. Това също променя приходната картина и поставя въпрос дали бюджетните разчети няма да изглеждат различно при изпълнението.
„Най-лошото, което може да се случи, е Гълъб Донев да не е уцелил дефицита“, коментира Костов. Според него в края на периода може да се види, че проблемът не е в разходите за пенсии и издръжка, както често се внушава, а в капиталовата програма. Именно там според него е голямото разминаване между план и реално изпълнение.
Осигурителният доход е добрата новина
На този фон Костов открои и положителен елемент в бюджета - повишаването на максималния осигурителен доход. „Най-хубавото нещо в този бюджет е нарастването на максималния осигурителен доход“, каза той, но веднага уточни, че увеличението е твърде предпазливо.
Според него този праг е трябвало да бъде повишен по-смело. „Трябваше поне със 100 евро отгоре да го вдигнат“, заяви Костов. Той подчерта, че това не е просто технически показател, защото от него зависят права и обезщетения при майчинство и безработица, които после се връщат към осигурените.
Съкращенията в администрацията
По темата за държавната администрация Костов заяви, че КНСБ не отрича нуждата от реформи, съкращения и преглед на хората в пенсионна възраст. Синдикатът обаче поставя под съмнение скоростта, с която се предлага да се действа.
„За 40 дни как се направи този анализ?“, попита Костов. Според него по-разумният подход е бюджетът за 2026 г., който обхваща 5 месеца, да бъде използван за реален анализ, а промените да започнат от 1 януари 2026 г.
Той оспори и тезата, че държавният сектор е основен двигател на инфлацията. „Целият държавен сектор е 136 000 души. Как 136 000 души помпат инфлацията на 3,5 млн. заети?“, попита главният икономист на КНСБ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
