Николай Василев отхвърли тезата, че влизането на България в еврозоната е причината за по-високата инфлация и поскъпването на стоките и услугите. Според него връзката между приемането на еврото и движението на цените се преувеличава, а основните причини трябва да се търсят в други икономически фактори.
Василев обясни, че по-сериозното поскъпване през март е било свързано най-вече с войната в Близкия изток и отражението ѝ върху международните пазари и цените на енергийните ресурси.
След този период са последвали месеци с много по-слабо увеличение на цените, а при някои показатели дори е отчетена дефлация. Василев посочва, че инфлация от порядъка на 4-5% не представлява сериозна заплаха за българската икономика, особено ако бъде поставена в исторически контекст. България е преминавала през периоди с десетки и дори стотици проценти инфлация, поради което сегашните стойности според него не трябва да се драматизират.
Основната му теза е, че България има достатъчно сериозни икономически проблеми, върху които обществото и държавата трябва да се съсредоточат, но умерената инфлация не е сред най-големите от тях. Той смята също, че за държава като България, която все още догонва по-богатите страни от Европейския съюз, известно повишаване на цените е естествено. Причината е, че заедно с икономическото развитие се увеличават и доходите.
Василев каза пред bTV, че не е реалистично българите да очакват заплатите постепенно да достигат западноевропейските равнища, докато цените на услугите остават непроменени.
Василев обаче не споменава колко точно са високи заплатите у нас и колко хора ги получават.
Именно затова той дава примера с фризьорските услуги. Ако възнагражденията на работещите в сектора се увеличават и постепенно се доближават до тези в по-богатите държави, няма как цената на предоставяната от тях услуга да остане на старото си равнище. Същият принцип според него важи за сервитьорите, таксиметровите шофьори, строителите и практически всички останали професии в сферата на услугите. Подобна теза Василев е защитавал и в предишни свои публични изяви.
Затова той разглежда част от поскъпването не като признак за икономическа криза, а като естествен резултат от увеличаването на доходите и постепенното сближаване на жизнения стандарт в България с този в по-развитите европейски икономики. Според тази логика не може едновременно да има значителен и продължителен ръст на заплатите и да се очаква всички цени да останат замразени.
Василев е категорично против и опитите на държавата да определя или ограничава цените в условията на нормално функциониращ пазар. Според него подобни действия противоречат на принципите на пазарната икономика. Той смята, че в настоящата ситуация няма извънредни обстоятелства, които да оправдават пряка държавна намеса в ценообразуването. Тази позиция той последователно защитава и в други свои изказвания през 2026 г.
По негово мнение ролята на държавата не е да казва на един търговец, хотел, ресторант или доставчик на услуги колко трябва да струва предлаганият продукт. Цената трябва да се формира от пазара и най-вече от съотношението между търсенето и предлагането.
Именно по тази причина Василев не вижда нищо нередно и в повишаването на хотелските цени при рязко увеличаване на туристическия интерес. Ако за определено събитие или период в един град пристигнат много повече посетители и търсенето на места за настаняване скочи, собствениците на хотели закономерно ще реагират с увеличение на цените. Според него това само по себе си не означава, че те са спекуланти или че извършват нещо нередно.
Той защитава бизнеса от обвиненията, които често се появяват при подобни ситуации. Предприемачите следят пазара и когато виждат, че търсенето значително надхвърля обичайното, коригират цените нагоре. При спад на търсенето пазарната логика действа в обратната посока и бизнесът е принуден да намалява цените или да предлага по-добри условия, за да привлече клиенти.
Василев подчертава, че този механизъм не е характерен само за България. При силен туристически сезон или голямо събитие цените се увеличават и в държави като Гърция и Хърватия. Следователно според него подобно развитие не трябва автоматично да бъде представяно като "спекула“, а като нормална реакция на пазара при рязко нараснало търсене.
В обобщение тезата на Николай Василев е, че поскъпването трябва да бъде разглеждано в по-широк икономически контекст. Част от него идва от външни фактори, друга - от увеличаването на доходите, а трета е естествен резултат от търсенето и предлагането. Затова той смята, че държавата не трябва да отговаря на всяко увеличение на цените с контрол и ограничения, а да остави пазарните механизми да действат. Данните на НСИ също показват, че през отделни месеци движението на цените не е еднопосочно - например по ХИПЦ през юни 2026 г. е отчетена месечна дефлация от 0,5%.
