Проектът на Закон за държавното обществено осигуряване за 2026 г. беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента. Текстовете минаха с 14 гласа "за", 9 "против" и нито един "въздържал се", като откриха същинския спор за осигурителните прагове, разходите за пенсии, недостига в системата и новите правила за част от публичния сектор.
Социалният министър Наталия Ефремова представи проекта като бюджет, който трябва да предпази най-уязвимите в трудна икономическа среда. Управителят на НОИ Весела Караиванова постави параметрите в европейски контекст и посочи, че България остава под средното за Европа по разходи за пенсии спрямо брутния вътрешен продукт.
Първият вот отвори социалната сметка за годината
Ефремова заяви, че проектът е планиран така, че най-уязвимите представители на обществото да не платят цената на тежката ситуация в страната. По думите й заложените политики подкрепят покупателната способност на пенсионерите, а увеличаването на осигурителните прагове трябва да доведе до по-високи осигурителни права.
Караиванова отбеляза, че България не е сред държавите с най-висок дял на пенсионните разходи спрямо икономиката. Тя посочи, че начело в това подреждане са страни като Австрия, Германия и Гърция, докато най-нисък дял се наблюдава в северните държави.
Пенсиите влизат в бюджета като вече променена база
Проектът предвижда през 2026 г. средната пенсия да достигне 543,46 евро. Очакваният реален ръст на пенсиите е 4,5 на сто при прогнозирана средногодишна инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто.
В бюджета е отчетено вече приложеното от 1 юли осъвременяване на пенсиите, отпуснати до края на 2025 г., със 7,8 на сто по т.нар. швейцарско правило. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж е 347,51 евро, а социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също са увеличени със същия процент.
Максималният месечен размер на една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1738,40 евро. Законопроектът предвижда и отпадане на ковид добавката от 30,68 евро за новите пенсионери.
13,5 млрд. евро за пенсии и голям трансфер от бюджета
За изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях през 2026 г. са предвидени 13,503 млрд. евро. Това е 10,8 на сто от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт и представлява увеличение с 1,179 млрд. евро, или с 9,6 на сто повече средства спрямо 2025 г.
Средният брой на пенсионерите през 2026 г. се очаква да достигне около 2 070 700 души. Общият размер на приходите и получените трансфери по бюджета на ДОО е 15,265 млрд. евро, включително 6,745 млрд. евро от централния бюджет за покриване на недостига.
Предвижда се трансферът за покриване на недостига като дял от общите разходи на ДОО леко да намалее - от 42,7 на сто през 2025 г. до 42,5 на сто през 2026 г. Именно този структурен недостиг беше една от основните теми в заседанието.
От август идват по-високи прагове
От 1 август 2026 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро - колкото е минималната работна заплата за 2026 г. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2300 евро.
Предвижда се увеличение и на минималния осигурителен доход за определени икономически дейности. Тази част предизвика различни реакции. БСК възрази срещу повишаването на максималния осигурителен доход от 1 август, а КНСБ приветства увеличението на минималните осигурителни доходи като мярка срещу сивата икономика.
Обезщетенията остават замразени
Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя се запазва на 398,81 евро. Без промяна остава и периодът за изплащане на обезщетението за бременност и раждане - 410 дни.
Запазват се и двата месеца за изплащане на обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица остава 9,21 евро, а максималният - 54,78 евро.
Нови вноски за държавните служители
От 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт започват да плащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20.
От 1 януари 2027 г. съотношението става 60:40, както е при останалите работещи. Това е една от съществените промени в проекта, защото разширява личното участие в осигурителната система и за групи, при които досега тежестта се носи по различен модел.
Комисията чу критики, резерви и подкрепа
Членът на Фискалния съвет Любомир Дацов заяви, че проектът не решава натрупаните проблеми от предходни години, при които голяма част от разходите за пенсии се покриват с трансфер от централния бюджет. Според него е необходима средносрочна и дългосрочна стратегия за пенсионната система.
Омбудсманът Велислава Делчева подкрепи усилията срещу злоупотреби с публични средства, но предупреди, че фискалната политика не трябва да се прави за сметка на най-уязвимите. Тя постави акцент върху замразените обезщетения за отглеждане на деца до 2-годишна възраст и еднократната помощ за ученици на фона на инфлацията.
Работодателските организации изразиха резерви към част от увеличенията. АИКБ определи проекта като дебалансиран, БТПП подкрепи отпадането на автоматизмите при ръста на възнагражденията, а КРИБ възрази срещу индексирането на заплатите на държавните служители.
Политическите позиции също останаха разделени. "Продължаваме промяната", "Демократична България", ГЕРБ-СДС и "Възраждане" заявиха, че няма да подкрепят проекта, като изтъкнаха различни аргументи - от покупателната способност и осигурителните прагове до липсата на реформи. ДПС обяви подкрепа на първо четене, но и намерение да внесе предложения между двете четения за подобряване на социалните мерки.
Проектът за ДОО за 2026 г. вече направи първата си крачка, но реалният сблъсък тепърва предстои. В него ще се решава не само как се финансират пенсиите и обезщетенията, а и кой поема по-голяма тежест - работещите, бизнесът или държавният бюджет. Управляващите поставят акцента върху защита на уязвимите и по-високи осигурителни права, а критиците настояват, че системата има нужда от по-дълбока промяна, за да не живее всяка година от все по-голям трансфер.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
