Държавната избирателна комисия на Словакия обяви за невалиден референдума, който се проведе в събота.
Това съобщи информационната информационната агенция TASR.
Причината е ниската избирателна активност. Само 16,3% от словашките граждани с право на глас участваха в гласуването, вместо нужните повече от 50%. Тъй като в държавата около 4,33 милиона от около 5,45 милиона граждани имат право на глас, бяха нужни повече от 2,2 милиона избиратели, за да бъдат признати за валидни резултати.
Кои бяха въпросите
Първият бе свързан с премахване на доживотните финансови облаги, които са равни на депутатска заплата, в полза на премиера Роберт Фицо след опита за покушение срещу него през 2024 г.
Вторият бе възстановяване на специализираните структури за борба с корупцията - Специализираната прокуратура и Националната криминална агенция (NAKA), които правителството на Фицо закри по-рано, с аргумента, че така ще се бори корупцията.
Кой подкрепи референдума
Партия „Демократи“ (Demokrati), която е проевропейска, дясноцентристка и либерална, беше официалният инициатор на референдума. Тя се ръководи от бившия премиер Едуард Хегер, който е най-големият враг на Фицо и в момента има около 5,5 процента подкрепа, оставяйки я извън парламента.
Истинският словашки еквивалент на нашите ПП и ДБ обаче са други две основни опозиционни партии, които са представени в парламента, но решиха да пуснат "Демократи" напред в случай на провал на референдума, за да не оберат негативите.
Прогресивна Словакия (Progressive Slovakia) там не е аналог на партията на Радев, а абсолютен близнак на Продължаваме промяната. Тя е силно либерална, проевропейска, чийто електорат е концентриран в столицата Братислава. В нея са предимно млади хора, предимно от ИТ сектора, но и от други бизнеси. Лидерът ѝ Михал Шимечка е основното лице на протестите срещу Фицо.
„Свобода и солидарност“ и Християндемократическото движение са коалиция, която напълно се доближава до идеите на ДБ – по-умерени десни либерали, които залагат изключително много на върховенството на закона и евроатлантизма.
Познатите оправдания
Цялата тази прозападна опозиция официално подкрепи референдума, направи мощна кампания в социалните мрежи, но през цялото време партиите се дебнеха кой точно кого обгрижва, за да не налеят в мелницата на своя приятел, но и конкурент за десните гласове. Познато , нали?
Когато референдумът се провали с гръм и трясък, започнаха оправданията – хората били на летни почивки, затова и протестите срещу Фицо били малобройни. Второ, големият успех бил във факта, че са събрали 380 000 подписа за референдума, а не крайният резултат. И трето - държавата, за съжаление, още не се била превърнала в истинска демокрация, затова е нужно те да са на власт, за да бъдат хората свободни и да дават вота си на референдуми. Още по-познато, нали?
Горчивата истина
Фактът, че 84 процента от избирателите не отидоха до урните, е шамар за словашките либерали. Но в същото време е леден душ и за нашите ПП и ДБ, чиито цели и средства се покриват със сродните им партии в Братислава.
Оказва се, че и там, и тук, таванът на подкрепата от 15% вече трудно може да се мине.
Причината е ясна - вълната на ентусиазъм премина и тези партии се свиха до малко електорално ядро, включващо активни граждани от големите градове, средна класа, по-млади и проевропейски настроени хора. Лидерите и в двете страни дълго време се заблуждаваха, че това ядро е мнозинство.
Но когато излязат извън столиците, те се сблъскват с реалността - хората в по-малките градове имат напълно различни битови и икономически проблеми. Те не припознават съдебната реформа като приоритет №1, независимо дали нашите либерали искат закриване на антикорупционната комисия, или тези в Словакия - нейното откриване.
Изтърканата плоча
Грамофонната плоча за съдебна реформа вече е изтъркана и заради умората на избирателите, и заради либералния провал да я направят. Това се случи, както когато ПП-ДБ бяха на власт с кабинетите „Петков“ и „Денков“, така и в прозападните сили в Словакия - при кабинетите на Едуард Хегер и Игор Матович. Вместо истинска реформа, която обещаваха, избирателите видяха задкулисни договорки и партийни назначения, което породи огромно разочарование и в София, и в Братислава. Нещо повече - видяха опит за овладяване на правосъдната система и опит за използването й като бухалка в името на частния им партиен и корпоративен интерес
Когато една и съща тема се върти в тези две държави с години наред без краен резултат, тя се превръща в политически фонов шум. Избирателят спира да я чува и се отдръпва, което води до допълнителен спад в припознаването на тези партии.
Големият проблем за тези либерални партии е, че съществуват чрез отрицание – те се дефинират чрез това срещу кого се борят, а не какво изграждат. Когато политиката им се върти само около „да махнем Пеевски“ или „да спрем Фицо“, те не могат да предлагат решения за инфлацията, за ниските доходи, за лошото здравеопазване или демографската криза.
Тъй като мнозинството от хората в Източна Европа, а България и Словакия са сред страните с най-нисък стандарт в ЕС, се вълнуват от сигурност, предвидимост и по-добър живот тук и сега, все по-малко и занапред ще припознават идеите на либералите и реформистите.
Това е и причината останалите партии, особено системните, да печелят - обещавайки стабилност, социални плащания и защита на обикновения човек, докато реформаторите изглеждат като обсебени единствено от юридически детайли.
Докато либералите у нас и в Словакия не проумеят, че вече времето е ново, те ще останат блокирани в капана на своите 15% и ще продължават да владеят улицата, но не и властта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
