Почти 10-минутна песен, родена от театър, тийнейджърски трагедии и мрачна рок фантазия, се превърна в една от големите класики на жанра. „Bat Out of Hell“ на Meat Loaf и композитора Джим Стайнман излиза в едноименния албум през 1977 г., а година по-късно е пусната като сингъл. Първоначално парчето не покорява класациите и стига едва до 96-о място в Billboard Hot 100. Въпреки това времето го превръща в рок химн, в песен за път и в един от най-разпознаваемите музикални спектакли от края на 70-те години, пише Parade.
Рок приказка с тъмен секрет
Историята зад „Bat Out of Hell“ не започва като обикновена рок песен. Джим Стайнман черпи идеи от детски истории, театър и собствената си сценична версия, свързана със света на „Питър Пан“ и Невърленд. Амбицията му е била да създаде нещо много по-голямо от стандартен хит - своеобразна научнофантастична рокендрол версия на тази митология.
Затова и песента звучи като мини опера, а не като радио сингъл. В нея има скорост, бягство, любов, страх и предчувствие за катастрофа. Вместо кратка и лесна формула, Стайнман избира драматична конструкция, в която гласът на Meat Loaf трябва да носи не просто мелодия, а цяла сцена.
Катастрофата като рок сюжет
Един от големите двигатели на песента е наслаждаване към тийнейджърските трагедии - онзи тип драматични истории, в които младостта, скоростта и фаталният край се сблъскват в една почти кинематографична картина. Стайнман открито е признавал, че го привличат оперни сюжети, изградени около катастрофално събитие.
„Много ме привличат оперни сюжети, които описват катастрофално събитие, особено такова, което е толкова перфектно в унисон със света на тийнейджърите и рокендрола, като автомобилна или мотоциклетна катастрофа“, казва той.
Точно този подход прави „Bat Out of Hell“ различна. Тя не разказва просто за бягство, а за бягство на ръба. Не е само песен за младежка енергия, а за енергия, която може да изгори всичко около себе си.
Хичкок влиза в студиото
Към театралната основа и тийнейджърската трагедия се добавя още един неочакван пласт - киното на Алфред Хичкок. Meat Loaf е разказвал, че песента е вдъхновена и от сцена от „Психо“. Това обяснява защо в композицията има напрежение, което не се движи само от китарите, а и от усещането за преследване, опасност и внезапен удар.
Критиците описват парчето като „хеви метъл гръм“, но истината е, че то не се побира лесно в една категория. В него има театрален рок, хард рок, филмова драма и почти комиксова образност. Това е песен, която не иска просто да бъде слушана, а да бъде преживяна.
Класациите я подценяват
Когато излиза като сингъл през 1978 г., „Bat Out of Hell“ не изглежда като сигурна победа. Дължината й, нестандартната структура и огромният драматичен размах я правят трудна за радиоформата. Затова и позицията ѝ в Billboard Hot 100 остава скромна - 96-о място.
Но понякога класациите не виждат бъдещето. Песента постепенно започва да живее собствен живот - по сцени, в автомобили, в рок колекции и в спомените на поколения слушатели. Тя се превръща в задължителна част от концертния образ на Meat Loaf и в една от песните, без които легендата около албума не би била същата.
Песен, която остаря по-добре от успеха си
С годините „Bat Out of Hell“ получава различни етикети - арена рок химн, класика за път, рок опера, вечен концертен взрив. Всяко от тези определения е вярно само донякъде, защото силата на песента е именно в това, че събира няколко свята наведнъж.
Тя започва като театрална фантазия, минава през тийнейджърска трагедия, взима напрежение от Хичкок и завършва като рок мит. Затова днес скромното й място в класациите изглежда почти като любопитна подробност. Истинската победа на „Bat Out of Hell“ не е била в седмицата на излизането й, а в десетилетията след това.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
