Управляващите са направили важна крачка към по-ясна картина на държавните финанси, но проектът за Бюджет 2026 все още има нужда от внимателно прецизиране. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Българската стопанска камара Мария Минчева и президента на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Тази сутрин“ по бТВ.
След близо пет часа спорове вчера, протест пред Министерския съвет и липса на окончателен компромис, синдикатите, работодателите и държавата остават с различия по най-спорните мерки. Общият тон обаче не е за отхвърляне на бюджета, а за нужда от по-внимателно намаляване на дефицита, по-реалистично планиране на дълга и по-ясен баланс между приходи, разходи и социални очаквания.
„Всички неща, които поискахме през декември, сега ги виждаме в този бюджет. В същото време обаче виждаме и неща, които никак не ни харесват“, каза Мария Минчева. Тя уточни, че трудно може да се каже просто „разбрахме се за едно, разминахме се в друго“, защото в проекта са засегнати редица въпроси, поставени от работодателите, а по думите й вероятно и от синдикатите, още през декември миналата година, когато е бил внесен спорният бюджет.
„Тогава бяхме постигнали съгласие за ограничаване на темпа на нарастване на разходите - тези, които са обвързани със средната работна заплата, да не се увеличава осигурителната вноска и да не се увеличават данъчните ставки“, коментира Минчева. Според нея това, че част от тези теми вече присъстват в проекта, е знак, че диалогът не е без резултат, макар че бюджетната рамка продължава да поражда сериозни въпроси.
Според нея най-незадоволителните елементи в Бюджет 2026 са размерът на бюджетния дефицит и планираният таван на дълга, с който ще се покриват както дефицитът, така и потенциални инвестиции. Минчева обаче постави оценката в по-широк контекст и напомни, че кабинетът работи в силно ограничено време.
„Трябва да гледаме нещата и в контекст. Няколко са факторите. Първо - имаме правителство от по-малко от два месеца. Второ - имаме бюджет, с който довършваме годината в рамките на 5 месеца. Трето - има заявка най-после да се сложат картите на масата, да се види какво е действителното положение и да се върви напред“, коментира тя.
Минчева посочи, че общото послание, въпреки различията, е било дефицитът да бъде преразгледан много внимателно. Според нея трябва да се направи опит преди приключването на бюджетната процедура той да бъде намален, както и да се преосмисли планираният дълг, така че страната да влезе „в малко по-приемливи рамки“.
„Според нас всички тези средства не могат да бъдат изхарчени, както са заложени, а в крайна сметка дългът трябва да бъде много внимателно планиран, защото лихвите ги плащаме всички ние“, посочи тя. Това е и основната линия на по-меката критика към проекта - не отказ от усилието на властта да подреди сметките, а призив числата да бъдат направени по-реалистични и по-устойчиви.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също очерта сериозните въпроси пред бюджета. По думите му проектът предвижда около 5,5 милиарда повече приходи и около 9,3 милиарда повече разходи. „В разходната част имаме около 3,5 милиарда повече капиталови разходи, заложени спрямо изпълнените тази година. Това е много повече, отколкото реално може да бъде изпълнено“, заяви той.
Димитров посочи, че като причина се изтъква Планът за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде заложен и при приходите, и при разходите. Той обаче постави въпроса дали ще бъдат получени очакваните 1,7 милиарда по петото плащане.
„Причината, която се изтъква, е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), който така или иначе трябва да бъде заложен и на входа, и на изхода. Дали обаче ще бъдат получени тези 1,7 милиарда, които очакваме по петото плащане? За тях трябва да бъдат изпълнени 56 реформи, парламентът трябва да приеме голяма част от тях, а той ще излезе в отпуска и годината ще приключи“, коментира той.
Според Димитров има много въпроси, по които не е ясно дали ще има изпълнение, както и колко от заложените като приход средства реално ще стигнат до капиталовата програма. „Там има буфер, но той е донякъде илюзорен, защото, ако приходът не се реализира, няма как и разходът да повлияе положително на дефицита“, каза той.
Президентът на КНСБ добави, че освен тези 1,7 милиарда има и още толкова, защото капиталовата програма е с 3,5 милиарда повече. „Твърди се, че това са стари, неплатени разходи от минали години. В крайна сметка става дума за огромни пари. Виждаме и че текущата издръжка е увеличена с 1,6 милиарда, като обяснението отново е същото - стари неплатени разходи, включително за поддръжка на пътищата“, съобщи той.
По думите на Димитров, ако се съберат капиталовата програма и текущата издръжка, става дума за огромни числа - милиарди евро. Той напомни, че има сериозна разлика спрямо бюджета, по който синдикатите и бизнесът са се били разбрали през декември миналата година. „Там имаше политика всички разходи за бюджетна издръжка да бъдат ограничени до 10%“, заяви той.
„Сега не виждаме тези около 700 милиона повече за разходи за персонал. Виждаме само 5% увеличение, което е заложено още от началото на годината“, каза Димитров. Според него фиктивното ограничение на разходите с тези 10% е доста условно, защото от него са били изключени почти всички големи сектори. „И накрая се оказва, че ще бъдат спестени 85 милиона. Затова хората са на улицата“, добави той.
„Големият въпрос е дали това е балансираният бюджет. Според нас не е“, допълни Димитров. Така позициите на бизнеса и синдикатите се срещат в една обща точка - проектът съдържа важни сигнали, но има нужда от допълнителна работа, за да стане по-убедителен. Управляващите получават признание, че са започнали да поставят реалните числа на масата, но и ясна покана да използват оставащото време, за да намалят рисковете, да планират по-внимателно дълга и да превърнат бюджета от временен компромис в по-стабилна рамка за следващата година.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
