Правителството планира сериозно затягане на управлението на държавните финанси през следващите години, но без промяна на основните данъци. В частта за финанси от Програмата на кабинета акцентът пада върху постепенно намаляване на дефицита, по-добра събираемост, ограничаване на сивата икономика и по-строг контрол върху държавните разходи. Особено тревожна е картината при европейските средства - към май 2026 г. България е разплатила едва 22% от парите по текущите програми, което създава риск част от тях да бъдат загубени.
Данъците остават, дефицитът трябва да тръгне надолу
Едно от най-важните обещания е за запазване на сегашния модел на данъчно облагане. Правителството не предвижда промяна на пропорционалния данък върху доходите на физическите лица и корпоративните печалби. Стандартната ставка на ДДС също трябва да остане непроменена. Идеята е бизнесът и гражданите да получат предвидима данъчна среда, без резки движения на основните ставки.
Успоредно с това кабинетът си поставя много по-трудна задача - трайно намаляване на бюджетния дефицит и постепенно движение към балансиран бюджет. Максималният размер на разходите трябва да бъде ограничаван така, че дефицитът да остане в рамките на 3% от брутния вътрешен продукт. Правителството иска и прекратяване на процедурата при прекомерен дефицит, открита за България през юли 2026 г.
Държавният дълг също трябва да остане в законово определените граници, като финансирането се търси както на българския, така и на международните капиталови пазари при възможно най-приемлива цена и риск.
Удар по сивата икономика и изкуствен интелект в митниците
Вместо повишаване на данъците правителството иска да събира по-добре вече съществуващите. НАП и Агенция „Митници“ трябва да насочват проверките по-точно към рискови фирми, дейности и икономически сектори. Предвиждат се по-силен обмен на информация между институциите, дигитални инструменти за контрол и повече действия срещу укриването на данъци, мита и осигуровки.
Една от най-интересните мерки е създаването на Единен рентгенов дистанционен център. В него изображенията от митническите проверки трябва да бъдат наблюдавани в реално време, включително с използване на изкуствен интелект. Целта е по-бързо преминаване през граничните пунктове, по-добро разкриване на контрабанда и ограничаване на човешките грешки и корупционния риск.
Предвиждат се и големи промени по границата със Сърбия и Турция. Планът включва нов ГКПП „Калотина-Градина 2“, който да поеме част от натоварването на основния пункт, както и реконструкция на ГКПП „Капитан Андреево“.
Държавните разходи минават през по-ситно сито
Втората голяма промяна трябва да дойде при харченето. Правителството планира държавните инвестиции да бъдат подреждани по приоритет и предварително да се проверява дали разходът си струва очакваната полза. За новите проекти над определена стойност трябва да бъде въведен задължителен анализ „разходи-ползи“.
Промени се подготвят и при обществените поръчки. Възложителите ще трябва предварително да публикуват годишен график на поръчките, които смятат да обявят. Информация за централизирани поръчки ще се публикува и в Портала за отворени данни и електронната система за обществени поръчки.
В програмата е заложено и възстановяване на по-силен парламентарен контрол върху изпълнението на бюджета. Министерствата и останалите институции трябва да показват по-ясно не само колко пари са получили и похарчили, но и какъв резултат е постигнат с тях.
Европейските милиарди се превръщат в спешен проблем
Най-тревожните числа в документа са свързани с европейското финансиране. За последните 20 години в България са инвестирани над 37 млрд. евро от фондовете на ЕС, но правителството признава, че ефектът им върху живота на хората остава недостатъчно осезаем.
Още по-сериозно е изоставането при сегашния програмен период. Към май 2026 г. са договорени 66% от наличните средства, но реално са разплатени само 22%. Според самата управленска програма това поставя България сред държавите с най-нисък дял на изплатените средства в ЕС и създава реален риск от загуба на пари още в края на 2026 г. Ако някои европейски проекти останат без финансиране, може да се наложи те да бъдат довършвани с пари от националния бюджет.
Затова кабинетът залага кратки срокове. Предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост е планирано за август 2026 г., а през септември трябва да бъдат предприети действия по четвъртото и петото искане за плащане. За програмите по Кохезионната политика са предвидени мерки за ускоряване още до края на тази година, а целта е пълно усвояване на наличния ресурс до 2030 г.
Следващата битка е за парите на Европа след 2028 г.
Правителството вече гледа и към европейския бюджет за периода 2028-2034 г. Един от големите нови инструменти трябва да бъде Европейският фонд за конкурентоспособност, за който в документа е посочен ресурс от 451 млрд. евро. Там обаче няма предварително запазени национални квоти - проектите ще се състезават директно пред Европейската комисия.
Това е слабост за България според самата програма. Българските кандидати подават едва около 1% от предложенията по подобни директно управлявани европейски инструменти, а финансиране получават 16,07% от проектите с българско участие. Страната е поставена на 22-ро място сред държавите-членки по този показател. Затова се предвижда постоянен национален механизъм, който да помага за подготовката на конкурентни проекти.
Паралелно трябва да се опрости кандидатстването за европейски средства. За по-малките проекти се предвиждат по-леки правила, по-малко документи и автоматизирана оценка там, където това е възможно. Администрацията ще използва и роботизирани процеси и изкуствен интелект, а граждани и фирми не трябва да бъдат карани да носят документи, които държавата може да получи служебно.
