Здравеопазването е сред секторите, в които правителството планира сериозни промени до 2030 г. Основният акцент в управленската програма е върху по-достъпна медицинска помощ, ограничаване на доплащането от пациентите, по-строг контрол върху публичните средства и по-голямо внимание към профилактиката.
Една от основните цели е да се намали финансовата тежест върху пациентите чрез централизирано договаряне и доставки на скъпи лекарства, медицински изделия и медицинска апаратура.
Предвижда се и разширяване на електронното проследяване на лекарствените продукти, така че да се гарантират както контролът върху тях, така и достъпът на пациентите до необходимото лечение.
По-строг контрол върху ТЕЛК и болничните
Сред заложените мерки е засилването на контрола върху решенията на ТЕЛК и издаването на болнични листове.
Предвижда се използване на дигитален мониторинг и кръстосани проверки с данни от други институции, включително НАП. Целта е да се ограничат необоснованите решения и да се намалят възможностите за злоупотреби.
Промени се планират и в начина, по който се финансират лечебните заведения. Предвижда се пилотно въвеждане на диагностично-свързани групи, при които плащането ще бъде свързано с конкретното заболяване и реално предоставената медицинска помощ.
Качеството на лечението също трябва да има по-голяма тежест при финансирането на болниците.
Медицинска помощ и извън големите градове
Правителството предвижда мерки за подобряване на достъпа до здравеопазване в малките и труднодостъпни населени места.
Сред предложенията са мобилни медицински екипи, медицинска помощ от разстояние и амбулатории, които да осигуряват услуги там, където липсват достатъчно лекари и лечебни заведения.
По-голям акцент ще бъде поставен и върху профилактиката. Предвиждат се регулярни профилактични прегледи с по-широк обхват, както и безплатен достъп до определени препоръчителни ваксини.
Сред тях са ваксини срещу сезонен грип, пневмококови и ротавирусни инфекции, както и срещу HPV.
Националната детска болница остава основен приоритет
Ускоряването на изграждането на Националната детска болница е сред основните здравни приоритети.
Планира се и създаването на високотехнологичен медицински център за педиатрични услуги, който да разшири възможностите за диагностика и лечение на деца.
Повече стимули за лекарите
Отделно място в програмата е отделено на медицинските специалисти.
Предвижда се създаване на по-ясен механизъм за заплащане и стъпаловидно кариерно развитие. Заложено е и конкретно съотношение при възнагражденията – разликата между основната заплата на специализант и тази на специалист да бъде до 30%.
За привличането и задържането на млади медици се предвиждат и социално-икономически стимули, включително възможности за общински жилища.
Нови линейки и въздушна спешна помощ
Програмата предвижда обновяване на автопарка на спешната помощ и въвеждане на нови протоколи за работа.
Ще се създаде и дигитална система, която да дава информация за свободните болнични легла, за да може спешните екипи по-бързо да насочват пациентите към подходящо лечебно заведение.
Планира се и устойчив модел за HEMS – въздушната спешна помощ, с постоянни оперативни бази и работа 24 часа в денонощието.
Изкуственият интелект влиза и в болниците
Изкуственият интелект вече не е предвиден само за други сектори. Управленската програма предвижда неговото използване и в здравеопазването.
ИИ трябва да подпомага намаляването на административната тежест, оценката на качеството на медицинската помощ и лекарствената терапия.
Идеята е лекарите да отделят повече време за пациентите, а част от рутинната работа да бъде автоматизирана.
От лечение на болести към профилактика
Общата посока на здравната политика е промяна от модел, насочен основно към лечението на вече възникнали заболявания, към по-силна профилактика и ранна диагностика.
В програмата е заложена философията за преход от „медицина на болестите“ към „медицина на здравето“ – с повече профилактични прегледи, ранно откриване на заболяванията, по-добър достъп до медицинска помощ и по-строг контрол върху публичните средства.
