Националната агенция за приходите публикува становище и подробно приложение за прилагането на осигурителното законодателство през 2026 г.
Документите са изготвени във връзка със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г., но разясненията обхващат и прилагането на разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за държавния служител, Закона за съдебната власт, Кодекса на труда и други нормативни актове, които определят осигуряването на различни групи хора.
Затова становището не засяга само стандартните трудови договори и самоосигуряващите се. НАП разглежда отделно държавни служители и представители на съдебната власт, работещи на непълно работно време, регистрирани земеделски стопани, специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания, управители на етажна собственост, ученици в дуално обучение, сезонни селскостопански работници и други категории, предава "Вести".
Основната част от новите размери се прилага от 1 август 2026 г.
Максималният осигурителен доход вече е 2300 евро
От 1 август максималният месечен осигурителен доход се увеличава от 2111,64 евро на 2300 евро.
Това е горната граница, до която се начисляват задължителните осигурителни вноски. Когато доходът е по-висок, върху частта над 2300 евро не се дължат осигуровки.
Затова промяната засяга пряко хората с по-високи доходи, чиито вноски до края на юли са били ограничени до досегашния по-нисък таван.
Нов минимум за самоосигуряващите се
Минималният месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се увеличава от 550,66 евро на 620,20 евро, а максималният вече е 2300 евро.
Към тази група спадат едноличните търговци, собствениците и съдружниците в търговски дружества, хората със свободна професия или занаятчийска дейност, както и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Самоосигуряващите се избират върху какъв месечен доход между минималния и максималния размер да правят авансовите си вноски.
НАП дава и важно практическо указание за вече подадените декларации.
Ако човек е посочил точно досегашния минимален осигурителен доход от 550,66 евро, за периодите след 31 юли информационната система на НАП автоматично ще го замени с новия минимум от 620,20 евро.
Ако обаче е декларирана друга сума, автоматична промяна няма да има. При желание за промяна на избрания доход трябва да бъде подадена коригираща декларация образец №1.
При непълно работно време минимумът не се взема в пълен размер
Отделно разяснение има за работещите на непълно работно време или само през част от месеца.
Когато работникът или служителят е на непълно работно време, минималният осигурителен доход се определя пропорционално на законоустановеното работно време.
При непълен месец се отчита и броят на работните дни, за които лицето подлежи на осигуряване, спрямо пълния брой работни дни за съответния месец.
Така човек на четиричасов работен ден например не се осигурява автоматично върху пълния минимален осигурителен доход за осемчасова заетост.
Специално правило за предприятията за хора с увреждания
НАП посочва отделно и работниците и служителите в специализирани предприятия, трудово-лечебни бази и кооперации на хората с увреждания.
За тях минималният осигурителен доход е в размер на 50% от минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии.
Това е специално правило за тези предприятия и кооперации и не означава, че всеки работещ човек с увреждане автоматично се осигурява върху половината от обичайния минимум.
Как работодателят определя основната си икономическа дейност
При част от работещите минималният осигурителен доход зависи както от професията, така и от основната икономическа дейност на работодателя.
Когато една фирма извършва повече от една дейност, НАП посочва, че за основна се приема тази, в която са заети най-много работници и служители по трудови правоотношения.
При определянето ѝ не се включват хората, които изпълняват общи функции за всички дейности на предприятието.
Ако в две или повече дейности работят еднакъв брой хора, основната икономическа дейност се определя по избор на осигурителя.
Това има значение, защото от тази класификация може да зависи приложимият минимален осигурителен доход.
За кого минималните осигурителни прагове не се прилагат
НАП изброява и категории, за които минималният осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилага.
Сред тях са общинските съветници, работещите в бюджетни предприятия в посочените в закона случаи, както и избраният управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по Закона за управление на етажната собственост.
Отделно са разгледани и учениците, включени в обучение чрез работа – т.нар. дуална система на обучение.
Държавата плаща осигуровките на учениците в дуално обучение
За учениците, които работят в рамките на дуалната система, НАП посочва отделен режим.
Осигурителният им доход е брутното трудово възнаграждение, но не повече от максималния осигурителен доход и не по-малко от минималната работна заплата.
Съществената особеност е, че дължимите социални и здравноосигурителни вноски са изцяло за сметка на държавния бюджет.
Минималната здравна вноска става 24,81 евро
Здравноосигурителната вноска остава 8%.
Променя се обаче минималната основа за хората, които не са здравно осигурени на друго основание и сами плащат вноските си.
Тя е половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, или 310,10 евро.
Така минималната здравна вноска от август става 24,81 евро месечно, вместо 22,03 евро до края на юли.
НАП уточнява и че новият минимален доход от 620,20 евро се използва при определянето на сумата за 12 здравноосигурителни вноски в случаите, в които законът изисква такова плащане за възстановяване на здравноосигурителни права.
Какво става при болнични, майчинство и неплатен отпуск
Новият минимален осигурителен доход има отражение и върху здравните вноски при определени периоди, през които човек не получава обичайната си заплата.
НАП посочва случаите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на дете до 2 години, отпуск при осиновяване на дете до 5 години и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата или осиновителя.
При неплатен отпуск поради производствена необходимост, престой или за отглеждане на дете по съответния ред на Кодекса на труда здравната вноска е за сметка на работодателя или ведомството.
Когато неплатеният отпуск е по желание на самия работник или служител, здравната вноска е за негова сметка.
Тя е 8% върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, което от август означава 24,81 евро.
По-скъпо е и купуването на осигурителен стаж
Новият минимален осигурителен доход променя и сумата за закупуване на осигурителен стаж по чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.
Вноската е изцяло за сметка на лицето и се изчислява в размер на 19,8% от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се към момента на плащането.
Така от август за един месец закупен стаж се плащат 122,80 евро, вместо досегашните 109,03 евро.
При този размер една година би струвала 1473,60 евро.
При трудовите договори процентите основно се запазват
За работещите по стандартен трудов договор основните проценти на осигурителните вноски не се променят.
При родените след 31 декември 1959 г., които подлежат и на осигуряване в универсален пенсионен фонд, общата вноска за ДОО и допълнително задължително пенсионно осигуряване е 24,3%, а здравната – 8%.
За сметка на работника са общо 10,58% за ДОО и ДЗПО и 3,2% за здравно осигуряване.
Работодателят поема 13,72% за ДОО и ДЗПО, съответната вноска за трудова злополука и професионална болест и 4,8% здравно осигуряване.
Основната промяна за служителите с по-високи възнаграждения идва от увеличения максимален осигурителен доход от 2300 евро.
Държавните служители вече плащат и лични осигуровки
По-голяма промяна има при част от държавните служители и представителите на съдебната власт.
От 1 август се въвеждат лични осигурителни вноски за държавните служители по Закона за държавния служител, както и за съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители, съдии по вписванията, съдебни служители и останалите категории, посочени в становището.
Промените са свързани с прилагането на разпоредби от Кодекса за социално осигуряване, Закона за държавния служител, Закона за съдебната власт и Закона за здравното осигуряване.
При родените преди 1 януари 1960 г. от август за сметка на осигуреното лице са 4,9% за ДОО и 1,6% за здравно осигуряване.
При родените след 31 декември 1959 г., които подлежат и на осигуряване в универсален пенсионен фонд, личната част е общо 4,9% за ДОО и ДЗПО, като 1% е за универсалния пенсионен фонд, плюс 1,6% здравна вноска.
За периода от август до края на 2026 г. фонд „Общо заболяване и майчинство“ се разпределя в размер 2,8% за осигурителя и 0,7% за осигуреното лице, а фонд „Безработица“ – 0,8% за осигурителя и 0,2% за осигуреното лице.
Ново разпределение и от 2027 г.
НАП посочва и следващата стъпка.
От 1 януари 2027 г. разпределението при тези категории отново ще се промени.
За фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Безработица“ ще се прилага съотношение 60:40 между осигурителя и осигуреното лице.
Увеличава се и личният дял за фонд „Пенсии“. За родените преди 1 януари 1960 г. той става 8,78%, а при родените след 31 декември 1959 г., които се осигуряват и в универсален пенсионен фонд – 6,58%.
Здравната вноска при тези служители се дели 80:20
От август до края на 2026 г. здравната вноска от 8% за засегнатите държавни служители и представителите на съдебната власт се разпределя в съотношение 80:20.
Това означава 6,4% за сметка на ведомството и 1,6% за сметка на осигуреното лице.
Същото разпределение се прилага и върху възнаграждението за първите два работни дни от временната неработоспособност при тези категории.
Променят се вноските за трудова злополука в някои сектори
НАП обръща внимание и на диференцираната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест“.
Размерите остават в диапазона от 0,4% до 1,1%, но при някои икономически дейности има промяна.
При архитектурни и инженерни дейности и технически изпитвания вноската намалява от 0,7% на 0,5%, а при екстериториалните организации и служби – от 0,5% на 0,4%.
В други сфери ставката се увеличава.
При производството на хранителни продукти тя става 0,9% вместо 0,7%, при спортните и развлекателните дейности – 0,7% вместо 0,5%, а при производството на филми и телевизионни предавания, звукозаписването и издаването на музика – 0,5% вместо 0,4%.
При административните офис дейности и другото спомагателно обслужване на стопанската дейност увеличението е от 0,4% на 0,5%.
Вноската за трудова злополука и професионална болест по правило е изцяло за сметка на осигурителя. В приложението НАП посочва отделен режим за морските лица.
Отделни правила за земеделци и сезонни работници
Освен регистрираните земеделски стопани, които се самоосигуряват върху доход между новия минимум от 620,20 евро и максимума от 2300 евро, НАП разглежда и хората на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа.
При тях осигуряването включва фонд „Пенсии“, фонд „Трудова злополука и професионална болест“ и здравно осигуряване.
В приложението отделно са посочени и лицата, които извършват дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове.
За тях осигурителната основа е половината от минималната работна заплата, или 310,10 евро.
През 2026 г. няма вноска за гарантирани вземания
НАП изрично отбелязва, че през 2026 г. не се внасят вноски във фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Запазват се основните размери на вноските за фонд „Пенсии“, фонд „Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО“, фонд „Общо заболяване и майчинство“, фонд „Безработица“ и Учителския пенсионен фонд.
Без промяна са и вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален и професионален пенсионен фонд.
Здравноосигурителната вноска остава 8%.
Така основните промени от август са в осигурителните доходи, разпределението на вноските при определени групи и някои от ставките за трудова злополука и професионална болест, докато основните проценти за масовия случай на работа по трудов договор се запазват.
