Всичко започна в един горещ юлски ден в Анкара, в навечерието на срещата на върха на НАТО, в грандиозния дворец „Бештепе“. Турският президент Ердоган прие премиера Радев преди всички останали лидери, изпращайки по този начин недвусмислен сигнал към региона и света. А веднага след нея обяви, че отношенията с България не са просто съседски, а стратегически приоритет за сигурността и икономиката на Балканите. Фраза, която чухме и в София от външния министър Хакан Фидан, когато дойде, за да подготви двустранната среща на върха.
Именно тогава, в Анкара, зад затворените врати в турската столица, беше постигнато общото съгласие, че динамиката между двете страни трябва да премине на качествено нова скорост.
Резултатите не закъсняха. В рамките само на три дни българската столица стана домакин на двама от ключовите министри в кабинета на Ердоган.
Експресът „Анкара“, докарал този дипломатически десант, няма как да се разглежда само през призмата на двустранния протокол. Той е част от мащабната геополитическа офанзива, която Анкара провежда през последните години.
Посещенията в София започнаха дни след историческото подписване на военния съюз в Мека между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан. Случиха се и веднага след като Турция обяви предложението си за сигурността в Черно море и към Русия, и към Украйна.
Нещо повече – докато Ердоган приемаше в Анкара канцлера на Австрия Кристиан Щокер за знаковата среща, в която говореха за отварянето на европейските сухопътни пътища, регионалната сигурност и свързаност се ковеше в София по време на визитите на двама турски министри с интересен контраст. Фигури, които олицетворяват двете лица на съвременна Турция.
От една страна, това е новият министър на вътрешните работи Мустафа Чифтчи, известен в политическите среди край Босфора като „Хафъзът на правителството“. Това е човек с дълбока консервативна закваска, който носи Корана в сърцето си и изповядва философията на постоянния морал в спазването на закона.
От другата страна, това е министърът на транспорта и инфраструктурата Абдулкадир Уралоглу, невероятен прагматик, технократ и изкусен рекламист на мащабните турски мегапроекти.
Той придоби легендарна популярност с това, че лично тества новите магистрали с над 200 км/ч, след което сам си налага глоба за превишена скорост, демонстрирайки абсолютна държавна решителност.
Именно тези два коренно различни, но перфектно стиковани профила - на духовния пазител на сигурността и на свръхдинамичния строител на инфраструктурата, пристигнаха един след друг в София, за да задвижат конкретните параметри на споразуменията от срещата на върха в Анкара.
Бързите писти на границата
Обградени от двете войни, новите транспортни коридори в региона могат да се строят само когато са разписани правилата за сигурността.
Обща стратегия срещу заплахи, които отдавна са надхвърлили каноните на класическата криминална престъпност, беше една от основните теми на форума, в който участваха новият турски министър на вътрешните работи Мустафа Чифтчи, българският му колега Иван Демерджиев и службите за сигурност.
Освен Меморандум за разбирателство между полицейските академии на двете страни, София и Анкара поставиха акцента върху хибридните, дигитализирани и високотехнологични форми на организирана престъпност, които бързо мутират в терористични структури.
Потвърдено бе и затягането на обръча около транзитните мрежи, като турската страна отчете драстичен спад в миграционния натиск. Ключов елемент, който превръща българо-турската граница в модел за стабилност на външния щит на Европа.
Освен глобалната сигурност обаче, визитата на Чифтчи имаше и силно прагматично измерение, засягащо милиони европейски граждани. В пиковите летни месеци българо-турските гранични пунктове се превръщат в най-натоварените сухопътни точки заради традиционния трафик на гастарбайтерите.
Пробивът на преговорите в МВР бе именно договарянето на конкретни мерки за улесняване на преминаването, включително изграждане на бързи писти за леките автомобили на пътуващите семейства.
Анкара поиска също така и по-висока ефективност на товарния транспорт, защото всяка минута забавяне на Капитан Андреево или Лесово е загуба за новите вериги за доставки Изток-Запад.
Така, обхващайки всички теми за сигурността на границите, Чифтчи всъщност подготви терена за икономическия прочит на коридорите, който министърът на транспорта Уралоглу, материализира през проектите за железопътните релси и автомобилните превози.
Удвояване на жп линии
Резултатите от неговата визита с министър Георги Пеев се оказаха продължение на срещата между Ердоган и австрийския канцлер Кристиан Щокер в Анкара, поставила топ акцент върху трансграничното железопътно сътрудничество и транспортните проекти.
За да стигнат обаче товарите от Босфора до Виена, те неизбежно трябва да преминат през нашата територия. Затова на масата на преговорите Уралоглу и Пеев договориха конкретни стъпки за преодоляване на тесните гърла по границата ни.
Двамата се договориха да намалят времето за транзит на товари с изграждането на втора железопътна връзка и така да превърнат трасето от Пловдив до турската граница изцяло в двупътна жп инфраструктура.
Ключови бяха разговорите за мащабния Среден коридор, чиито проекти бяха директно обвързани с новия глобален проект TRIPP, който свързва Азия и Европа през Каспийско море, Азербайджан, Армения и Турция, и заобикаля блокираните северни маршрути през Русия.
Двамата министри договориха и спешно ускоряване на разширението на ГКПП „Капитан Андреево“, както и прокарване на изцяло нова пътна и инфраструктурна връзка Лесово – Одрин, за която ще се търси европейско финансиране.
Есенният десант
В крайна сметка, постигнатите договорки в София и Анкара, отпушиха плановете за новите транспортни коридори, превръщайки ги в реалност, в строителна площадка, в която за първи път България има всички шансове да заеме централно място.
Но истината е, че този министерски десант в София е само увертюрата към една много по-мащабна и дългосрочна дипломатическа офанзива.
Динамиката на двустранните отношения, заложена в юлската среща между Ердоган и Радев, няма да спре до вътрешната сигурност и железопътните релси. В дневния ред на стратегическото партньорство тепърва предстои активирането на темите за двустранната търговия, съвместния туризъм и най-вече – енергетиката, където ролята на двете страни е ключова като транзитни хъбове за Югоизточна Европа.
Вълната от турски министри към София със сигурност ще продължи и през есента, защото голямата геополитическа картина изисква синхронизиране на всички нива и то с високото темпо, наложено в света от президента Тръмп.
Новият икономически модел
Случайно или не, министерските визити съвпаднаха по забележителен начин с един ключов вътрешнополитически момент- официалното оповестяване на новата управленска програма на кабинета на Радев.
В нея страната ни залага на мощна и дългоочаквана промяна на досегашния си икономически модел. София превключва на скоростта на бързите писти за чуждестранни капитали, обещава драстично намаляване на административната тежест и създаване на коренно различни стимули за ключови инвеститори. Приоритет във външната ни политика става икономика на дипломацията, а в транспорта – изграждане на стратегическите транспортни коридори и ключовите ГКПП.
Този по-гъвкав модел отваря широко вратите за мощните турски компании, които търсят стабилно стъпване на единния европейски пазар без митнически бариери. Но в същото време носи огромен ресурсен и рейтингов капитал за България поне по две причини.
Първо, защото слага край на дългогодишната ни позиция - транзитна територия и външна граница за ЕС.
И второ, защото полага ново начало за страната - като дестинация за изнасяне на производства и изграждане на логистични бази, носещи нови работни места и технологии. Но и като модерен и проспериращ икономически портал на пътя между Изтока и Запада.
