Проектобюджетът за 2026 г. е важна първа крачка към подреждане на публичните финанси, но управляващите можеха да бъдат по-смели. Така може да се обобщи позицията на старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов, изразена пред БНР.
Според него документът по-скоро поставя диагноза на състоянието на държавните финанси, отколкото предлага големи решения. Той обаче вижда по-интересен сигнал в актуализираната средносрочна прогноза, защото тя показва намерение финансите да бъдат върнати в по-ясни рамки.
„В проекта за бюджет за 2026 г. не видяхме някакви бог знае колко големи мерки. Напротив - видяхме една диагноза на състоянието на държавните финанси. Това поставя въпроса какво са правили новите управляващи в тези почти 2 месеца. Аз бих очаквал, че в периода, в който екипът на Гълъб Донев е бил в Министерството на финансите, ще успее не само да диагностицира проблемите, които има състоянието на публичните финанси, но и ще успее да излезе с доста по-големи решения от тези, които видяхме сега“, коментира Николов.
Според икономиста по-съществената част е средносрочната прогноза, защото тя дава поглед към планирането и намерението на управляващите да въведат публичните финанси в някакъв ред. Проблемът е темпото. „Няма да успеем да свием публичните финансите изобщо, публичните разходи през 2026 г. Планираме да ги сведем в абсолютния минимум на фискалната дисциплина чак след 2 години“, отбеляза той.
Николов напомни и една позната бюджетна практика - да се залага по-голяма капиталова програма, отколкото реално може да бъде изпълнена, а после инвестициите да се намаляват. Това помага за овладяване на дефицита в краткосрочен план, но според него идва на цена за бъдещия растеж. „Правителството в момента си задава въпроса как да ограничи дефицита и да намали ръста на дълга, а не какъв ще е икономическият растеж след 5 години. Така че това до някаква степен е логична стъпка“, каза икономистът.
По темата за намерението държавните служители да започнат да плащат осигуровки Николов смята, че ефектът ще се види след години, защото преходът е няколкогодишен. Според него мярката има потенциал да спести известни бюджетни средства, но не променя голямата картина. „Нейният ефект върху голямата картина на публичните финанси е по-скоро козметичен“, заяви той. За сметка на това икономистът определя като добър фокус отмяната на автоматичните правила.
Най-сериозното предупреждение на Николов е за мащаба на държавните разходи. „Стряскащо е това, че се опитва да разходва 35-45% от БВП“, изтъкна той. По думите му, когато разходите минат над 38%, публичните финанси започват бързо да се влошават, а дефицитът и дългът растат. Той напомни, че 3% дефицит е абсолютната допустима граница.
Според него средносрочната цел трябва да бъде балансиран бюджет, а при възможност и излишък. Николов уточни, че дефицитното харчене не е „някакъв гигантски грях“, но е инструмент за тежки икономически кризи, а такава в момента няма. Затова, по думите му, сега е моментът държавата да трупа излишъци и да намалява дълга.
По-сериозните решения според икономиста трябва да се видят в бюджета за 2027 г. Той очаква един от фокусите да бъдат държавните служители. Николов посочи и две практически правила - свиване на държавните разходи под 40% от БВП и ограничаване на разходите за служители в публичната сфера до около 8-9% от БВП, при положение че сега те гонят 11%.
Икономистът очерта и две червени линии - повишаването на осигуровки и данъци, както и корупцията. Именно там посланието към властта звучи най-ясно: ако е започнала да поставя ред в сметките, не бива да спира на половината път. Бюджет 2026 може да бъде началото на дисциплина, но доверието ще дойде от по-смели решения, по-малко автоматични разходи и ясно отказване от лесните, но вредни ходове.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
