Европа има все по-малко новородени, майчинството се измества към по-късна възраст, а репродуктивната медицина става все по-важна. Но от какво всъщност зависи успехът на една инвитро процедура?
Европа е изправена пред сериозна демографска промяна. През 2024 г. в Европейския съюз са родени около 3,55 млн. деца – с 3,3% по-малко спрямо предходната година. Средният коефициент на плодовитост в ЕС вече е 1,34 деца на жена – далеч под нивото от 2,1, необходимо за естественото възпроизводство на населението.
На този фон България показва интересен демографски парадокс. С 1,72 деца на жена страната има най-високия коефициент на плодовитост в Европейския съюз за 2024 г. Това обаче не означава, че демографският проблем е решен.
Зад статистиката стои и друга европейска тенденция – родителството постепенно се измества към по-късна възраст.
Средната възраст при раждането на първо дете в ЕС вече достига 29,9 години. Още по-показателна е друга цифра: през 2024 г. 6% от всички бебета в Европейския съюз са родени от майки на 40 или повече години, като делът им се е удвоил за две десетилетия.
Именно тук демографията се среща с медицината.
Когато желанието за дете се сблъска с биологията
По-късното родителство не означава непременно репродуктивен проблем, но възрастта остава един от важните фактори за женския фертилитет. Затова все повече двойки се интересуват не само от възможностите на инвитро процедурите, но и от въпроса как да изберат екипа, на който да поверят лечението си.
А отговорът все по-рядко се свежда до името на един лекар.
Съвременната асистирана репродукция е работа на цял екип – специалисти по репродуктивна медицина, ембриолози и лабораторни професионалисти, които вземат поредица от решения на различните етапи от лечението.
Именно такъв модел развива МЦ „Афродита“, където в областта на репродуктивната медицина работят д-р Андрей Минчев, д-р Лилия Димитрова, д-р Анна Белчева и д-р Емил Филипов.
Зад лабораторната част на инвитро процеса стои екип от четирима ембриолози – Георги Дойчев, Кристина Ангелова, д-р Гергана Ингилизова и Росица Стояновска.
Центърът разполага с две инвитро лаборатории, а събирането на специалисти с различен и дългогодишен опит позволява случаите да бъдат разглеждани не само от гледната точка на един лекар, а от екип.
Невидимите хора зад инвитрото
За пациента най-разпознаваемото лице обикновено е лекуващият лекар. След пункцията обаче започва една от най-деликатните части на целия процес – работата на ембриолога.
Оценката на яйцеклетките и сперматозоидите, оплождането, проследяването на развитието на ембрионите, култивирането, изборът на подходящ момент за трансфер и криоконсервацията изискват висока експертиза и прецизност.
Затова качеството на една инвитро програма не може да бъде оценявано само по лекарския екип. Ембриологичната лаборатория и хората в нея са съществена част от целия процес.
При МЦ „Афродита“ именно съчетанието между четирима репродуктивни специалисти, четирима ембриолози и две лаборатории се превръща в основа на модела на работа.
Когато един опит не е довел до бременност
Значението на екипния подход става още по-голямо при пациентите, които вече са преминали през един или няколко неуспешни опита.
В подобни ситуации въпросът не е просто дали процедурата да бъде повторена.
Необходимо е да се анализира целият предходен процес – от реакцията към стимулацията и получените яйцеклетки до оплождането, развитието на ембрионите и трансфера.
Именно при сложните случаи възможността различни специалисти да обсъдят историята на пациента може да даде нова перспектива за следващите решения.
А какво означава „успеваемост“ при инвитро?
Това вероятно е един от най-често задаваните въпроси от пациентите – и един от въпросите, на които не трябва да се отговаря само с един процент.
Успеваемостта зависи от възрастта, яйчниковия резерв, причината за инфертилитета, мъжкия фактор, предходните процедури и редица други индивидуални характеристики.
Има значение и какво точно измерва даденият процент – положителен тест, клинична бременност или живо раждане, както и дали резултатът се изчислява на започнат цикъл, пункция или ембриотрансфер.
Затова все по-важна става прозрачността – пациентите да знаят не просто колко е „успеваемостта“ на даден център, а как е изчислена и какви са резултатите при хора със сходен на техния профил.
Демографската статистика има човешко лице
България може да има най-високия коефициент на плодовитост в Европейския съюз, но зад големите демографски числа стоят хиляди индивидуални истории на хора, които искат дете.
Репродуктивната медицина сама по себе си не може да реши демографските проблеми на една държава. Тя обаче може да помогне на част от хората, които искат да станат родители, но срещат медицински затруднения по пътя към това.
А с развитието на технологиите един въпрос става все по-важен:
Не само с каква апаратура разполага една инвитро клиника, а кои са хората зад нея?
Защото зад една успешна процедура не стои само един лекар. Стои цял екип.
