България трябва да промени модела, по който развива икономиката си, и да се насочи към производства с висока добавена стойност, технологии, иновации и по-висока производителност. Това е основната линия в раздела „Икономика и инвестиции“ на управленската програма. Държавата вече не трябва просто да чака инвеститорите, а сама да търси големи международни компании и да ги съпровожда до реалното започване на проектите им. Сред приоритетните области са изкуственият интелект, микроелектрониката, автомобилостроенето, отбранителната индустрия и развойната дейност.
Държавата ще търси инвеститорите сама
Една от най-видимите промени трябва да бъде в начина, по който България привлича чуждестранни компании. Правителството планира нова национална стратегия и централизирано звено, което да координира действията на министерствата и ведомствата. Икономическата дипломация и търговските аташета трябва да бъдат използвани много по-активно за привличане на инвестиции, увеличаване на износа и намиране на нови пазари за българските фирми.
Предвижда се и промяна в Закона за насърчаване на инвестициите. За стратегическите проекти ще има ускорени процедури, максимални срокове за административно обслужване и нови целеви стимули. Сертифицираните инвеститори трябва да получават приоритетно обслужване, а специално звено ще ги подпомага и след началото на проекта, когато възникнат проблеми с различни институции.
Ще бъде създаден и независим инвестиционен омбудсман. Задачата му ще бъде да помага при конкретни спорове, да защитава инвеститорите от административен натиск и да се намесва при съмнения за корупционни практики.
„Мълчаливо съгласие“ срещу чакането по гишетата
Административната тежест е посочена като един от основните проблеми пред бизнеса. До края на 2027 г. правителството предвижда програма за намаляването й, включително ограничаване на част от лицензионните и разрешителните режими и увеличаване на електронните услуги.
Една от най-важните идеи е въвеждането на принципа „мълчаливо съгласие“ за определени административни услуги. На практика това означава, че при изпълнени законови условия липсата на отговор от администрацията в определения срок няма непременно да блокира гражданина или бизнеса. Целта е да се намали времето за издаване на разрешителни и да се ограничат случаите, при които инвестиционни намерения чакат с месеци заради администрацията.
Индустриални паркове и космически хъб в Доброславци
Голяма част от стратегията е насочена към индустриалните паркове. Правителството иска там предварително да бъдат изградени транспортни, енергийни, цифрови и ВиК връзки, така че инвеститорът да получава готов терен, а не тепърва да започва битка за ток, вода и пътища. Предвижда се и специална програма за осигуряване на необходимия енергиен капацитет на съществуващите и бъдещите индустриални зони.
Сред най-амбициозните конкретни проекти е Икономическа зона „Доброславци“. Там чрез публично-частно партньорство се предвижда развитие на дейности в областта на космическите технологии, отбраната и т.нар. deep tech. В програмата е записано изграждането на високотехнологичен космически хъб, образователен център и национален космическо-информационен център за сателитни наблюдения. Посоченият срок за последния е декември 2026 г.
За по-големи инфраструктурни проекти трябва да бъде приет и нов Закон за публично-частното партньорство. Чрез него кабинетът иска частен капитал да участва по-системно в изграждането на транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура.
Повече помощ за малките фирми и пари през борсата
Програмата не е насочена само към чуждите гиганти. За малките и средните предприятия се предвиждат повече финансови инструменти през Българската банка за развитие, Фонда на фондовете и Българската агенция за експортно застраховане. Акцентът е върху стартиращите компании, дигитализацията, технологичното обновяване, износа и навлизането на български предприятия в международните вериги за производство и доставки.
Паралелно с това правителството иска повече български компании да търсят капитал на Българската фондова борса, включително чрез паралелно листване и на чужди пазари. Идеята е част от спестяванията да се насочват към реалния бизнес, а рисковото и дяловото финансиране да играят по-голяма роля при растежа на нови предприятия.
Предвижда се и промяна във възнагражденията на ръководствата на държавните предприятия. Те вече не трябва автоматично да растат заедно с минималната заплата, а за членовете на управителните и контролните органи ще бъде въведен максимален размер на заплащането. Срокът за тази промяна е декември 2026 г.
Българските суровини трябва да остават повече в България
Отделен приоритет е националната суровинна база. Правителството иска България постепенно да намалява износа на непреработени суровини и вместо това повече от тях да се превръщат тук в материали, компоненти и крайни изделия с по-висока стойност. До края на 2026 г. трябва да бъдат готови Националната индустриална стратегия 2026-2035 г. и списък на стратегическите и критичните суровини за българската индустрия.
За добивния сектор и предприятията от т.нар. нетно нулева индустрия се предвижда програма за роботизация, автоматизация, изкуствен интелект и квантови технологии.
