Бизнес

Петролът пак тръгна нагоре. Ормуз върна страха на пазарите

Брент и WTI се насочват към седмичен ръст, след като новите сблъсъци между САЩ и Иран удариха корабоплаването

Петролът пак тръгна нагоре. Ормуз върна страха на пазарите

Цените на петрола се повишиха и днес, насочвайки се към седмичен ръст, след като подновените сблъсъци между САЩ и Иран отново засилиха страха от прекъсвания на доставките от Близкия изток. Най-голямото напрежение остава около Ормузкия проток, където корабоплаването отново е сериозно затруднено.

Фючърсите на суровия петрол сорт Брент поскъпнаха с 19 цента, или с 0,25 на сто, до 76,49 долара за барел в азиатската търговия. Американският суров петрол WTI се повиши също с 19 цента, или с 0,26 на сто, до 72,27 долара за барел. Ройтерс отчита, че двата сорта се движат към силен седмичен ръст заради рисковете в региона.

Ормуз върна рисковата премия

Очаква се за седмицата Брент да отбележи ръст от около 6 на сто, а американският петрол - от около 5 на сто. Това показва, че пазарът вече е включил в цените опасността от по-трайно затруднение на доставките.

„Цените отстъпиха от върховете, достигнати в средата на седмицата, но все още има значителна рискова премия, тъй като превозът през Ормузкия проток отново е почти напълно блокиран, без ясни признаци кога може да се възобнови нормалното движение“, заяви Вандана Хари, основателка на компанията за анализ на петролния пазар „Ванда инсайтс“.

Ормузкият проток е една от най-чувствителните точки за световната енергетика. През него преди войната преминаваха около 20 процента от световните доставки на петрол и газ, затова всяка блокада или дори риск от блокада веднага се превръща в натиск върху цените.

Дипломацията засега държи капак върху скока

Въпреки напрежението пазарът не изглежда убеден, че цените ще продължат да се изстрелват без спирачка. Причината е очакването, че САЩ и Иран може отново да потърсят дипломатически изход.

„Изглежда обаче, че доверието на пазара в това, че САЩ и Иран ще се върнат към дипломатическия път за разрешаване на проблема, ограничава потенциала за по-нататъшно покачване на котировките“, добавя Хари.

Тази двойна картина движи пазара в момента. От едната страна са ударите, блокираният трафик и страхът от ескалация. От другата - надеждата, че Вашингтон и Техеран няма да позволят конфликтът да се превърне в пълномащабна война, която да удари директно енергийните потоци.

Новите удари разклатиха примирието

Иранските въоръжени сили вчера предприеха атаки срещу военна инфраструктура на САЩ в държави от Персийския залив. Това бе отговор на американски удари по южните крайбрежни и източните провинции на Иран, което допълнително засили натиска върху примирието.

Отделно ирански медии съобщиха за множество експлозии в южната част на страната, включително в Бушехр, където се намира ядрената централа на Иран. Именно подобни новини държат инвеститорите нащрек, защото всяко разширяване на ударите може да промени не само военната, но и енергийната карта на региона.

Според данни за проследяване на кораби трафикът на танкери през протока вчера е бил почти напълно блокиран. Собствениците на кораби са преценявали риска след последните удари, започнали след като Иран порази катарски кораб за втечнен природен газ, напускащ водния път близо до Оман.

Тръмп успокоява, пазарът не забравя риска

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в сряда, че не смята, че войната ще се възобнови заради новите сражения и че „всичко, което се случи, ще приключи много бързо“. Думите му ограничиха част от паниката, но не премахнаха напрежението около доставките.

„Въпреки засилените атаки на САЩ срещу военни обекти в Иран, пазарът беше успокоен донякъде от решението на администрацията на Тръмп да не нанася удари по иранската енергийна инфраструктура“, заяви Даниел Хайнс, старши стратег по суровини в банката „Ей Ен Зет“.

„Към това допринесоха и коментарите на президента Тръмп, който заяви, че не очаква връщане към пълномащабен конфликт“, допълва той.

Най-важната граница е енергийната инфраструктура

Засега пазарът реагира повече на риска от прекъснати маршрути, отколкото на реално унищожени петролни мощности. Това е съществената разлика. Ако ударите останат далеч от енергийната инфраструктура, цените може да останат под контрол, макар и с висока рискова премия.

Но ако конфликтът засегне пристанища, терминали, рафинерии или производствени обекти, реакцията може да бъде много по-остра. Петролният пазар прощава колебания в дипломацията, но не прощава затворени маршрути и ударени доставки. Затова Ормуз в момента е повече от географска точка - той е барометърът на световния страх от нов енергиен шок.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай