България направи важна стъпка към по-силна роля на енергийната карта на региона. Страната ни въведе в експлоатация първия завършен участък от Вертикалния газов коридор - „Кулата-Кресна“, обяви енергийният министър Ива Петрова в Атина. По думите й това отваря път за нарастващи количества природен газ от Гърция през България към северните пазари.
Посланието бе отправено по време на юбилейната 30-а Годишна правителствена кръгла маса на The Economist, където енергийната сигурност бе представена не като национален въпрос, а като общ регионален залог.
Газовият коридор вече не е само план
„Миналата година говорихме за свързаността, доверието и значението на регионалните партньорства. Днес нашият диалог се трансформира в реални действия, а идеите - в проекти“, заяви Ива Петрова пред участниците във форума.
Това е и основната промяна в темата за Вертикалния газов коридор - проектът вече не стои само в папки, декларации и политически срещи. Първият готов участък е факт, а София го представя като част от нова енергийна ос между Гърция, България, Румъния, Молдова и по-широкия регион.
Петрова подчерта, че България винаги разглежда енергийната сигурност през регионална перспектива. Според нея способността на държавите да работят заедно е най-силното конкурентно предимство на Югоизточна Европа в сложната геополитическа среда.
Газ от Гърция към северните пазари
Вертикалният газов коридор е стратегически важен, защото трябва да осигури движение на природен газ от юг на север - от гръцките входни точки и терминали, през България, към Румъния, Молдова и други пазари. Това е особено важно след войната в Украйна и стремежа на Европа да намали зависимостта си от руски газ.
„Само преди няколко дни България въведе в експлоатация първия завършен участък „Кулата-Кресна“, който отваря път за нарастващи обеми природен газ от Гърция през България в посока север“, заяви министърът.
Тя съобщи още, че връзката с Румъния - „Рупча-Ветрино“, трябва да бъде готова до края на тази година. Така България се опитва да затвърди позицията си не просто като транзитна държава, а като ключов енергиен възел между Балканите, Черноморския регион и Централна Европа.
Токът също влиза в голямата игра
Петрова прехвърли същата логика и към електроенергийния коридор Изток-Запад. По думите й България има една от най-добрите мрежови свързаности в региона и работи двустранно с всички съседи за увеличаване на капацитета на междусистемните връзки.
Това е важен акцент, защото енергийната сигурност вече не се свежда само до газови тръби. В новата картина влизат електропреносни мрежи, ВЕИ мощности, батерии, помпено-акумулиращи централи, терминали, междусистемни връзки и възможност за бърза реакция при криза.
Именно там България иска да се позиционира по-агресивно - като държава, която може да свързва пазари, да пренася енергия и да използва инфраструктурата си не само за национална сигурност, но и за стабилност на целия регион.
7 гигавата соларни мощности и 4 гигавата батерии
Енергийният министър представи и мащабната трансформация при възобновяемите източници и съхранението на енергия. Според нея България вече разполага със 7 гигавата инсталирани соларни мощности, подкрепени от 4 гигавата батерии за съхранение на електроенергия.
Страната развива и портфолио от помпено-акумулиращи водноелектрически централи, които са важни за балансирането на системата. При все по-голям дял на слънчевата енергия именно съхранението става решаващо - без батерии и гъвкави мощности евтиният ток в едни часове може да се превърне в проблем за мрежата в други.
„Тези инвестиции превръщат България във виртуален енергиен център, способен да използва своята инфраструктура, свързаност и нарастващия си капацитет в полза на устойчивостта на целия регион“, подчерта Петрова.
Регионът говори на един език
В дискусията в Атина участваха още гръцкият министър на околната среда и енергетиката Ставрос Папаставру, министърът на енергетиката, търговията и промишлеността на Кипър Михаил Дамианос, министърът на енергетиката на Молдова Дорин Джунгиету и генералният секретар на Източносредиземноморския газов форум Осама Мобарез.
Общият извод на министрите бе, че енергийната сигурност вече не може да се разглежда самостоятелно от всяка държава. Тя е свързана едновременно с националната сигурност, икономическата стабилност, индустрията, цените за домакинствата и геополитическата тежест на региона.
За България това означава възможност, но и отговорност. Колкото повече маршрути, връзки и мощности минават през страната, толкова по-голямо става значението й в кризисни моменти. Но същевременно расте и нуждата от надеждна инфраструктура, ясни правила и устойчиви инвестиции.
Среща с Молдова за цените и защитата на потребителите
В рамките на визитата си в Атина Ива Петрова проведе среща с молдовския си колега Дорин Джунгиету. Двамата обсъдиха двустранното сътрудничество в енергийния сектор, актуалната ситуация на енергийните пазари и механизмите за защита на потребителите.
Специален акцент е бил поставен върху обмена на добри практики за ограничаване на удара от цените на енергията върху домакинствата и бизнеса. Това е чувствителна тема както за България, така и за Молдова, която през последните години е сред най-уязвимите държави в региона по отношение на енергийната зависимост и ценовите шокове.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
