АЕЦ „Белене“ остава напълно реалистичен проект и дори може да бъде реализиран преди изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това заяви пред НоваНюз енергийният експерт Явор Куюмджиев, който коментира бъдещето на българската енергетика и казуса около „Лукойл“.
Според него „Белене“ е най-напредналият проект за нова атомна централа в Европейския съюз по отношение на готовността за строителство. Основната пречка вече не е техническа, а политическа - трябва решение, след което строежът може да бъде завършен за около 7-8 години.
„Белене“ чака само зелена светлина
Куюмджиев постави АЕЦ „Белене“ в центъра на енергийния диалог. По думите му България още през 2006 г. е била стигнала до етап, в който е можело да започне строителство, докато Унгария тогава едва е обсъждала нови ядрени блокове.
„Още през 2006 г., когато Унгария едва започваше да обсъжда изграждането на два нови ядрени блока, България вече беше достигнала етап, в който можеше да започне строителството. Двадесет години по-късно унгарците вече строят, а ние продължаваме да се бавим“, коментира Куюмджиев.
Според него това забавяне не променя факта, че проектът остава подготвен. Напротив - в европейски мащаб „Белене“ според експерта продължава да бъде най-напредналият вариант за нова ядрена мощност, ако се гледа готовността за реално строителство.
Политическо решение, а не нова идея
Куюмджиев подчерта, че бъдещето на АЕЦ „Белене“ зависи изцяло от политическо решение. Той вижда заявени намерения, но не и достатъчно конкретни действия. „В момента виждам само заявени намерения, но не и конкретни действия“, посочи експертът.
По негови изчисления, ако окончателното решение бъде взето, ще са необходими около 7-8 години за завършване на централата. Именно тук идва и най-силният му акцент - „Белене“ не само не е затворена страница, а може да се окаже по-бързата писта в сравнение с новите блокове в „Козлодуй“.
Кадрите може да се окажат големият проблем
Според Куюмджиев България има нужда от две нови атомни електроцентрали, ако иска да гарантира бъдещата си енергийна сигурност. Но паралелното изграждане на нови ядрени мощности поставя сериозен въпрос - има ли страната достатъчно подготвени специалисти.
Експертът смята, че именно недостигът на кадри може да обяснява думите на премиера Румен Радев, че украински специалисти биха могли да се включат в проекта. Това е важен детайл, защото показва, че спорът за „Белене“ вече не е само „за“ или „против“, а и въпрос кой реално може да го построи.
Руският въпрос не спира проекта
Куюмджиев коментира и един от най-чувствителните въпроси - вече произведеното оборудване и евентуалното съгласие на Русия за използването му. Според него, ако такова съгласие не бъде дадено, ситуацията ще стане по-сложна, но не и невъзможна.
„Теоретично ще бъде по-трудно, но строежът е възможен. Има две западноевропейски компании, които са готови веднага да се включат в изграждането на ядрената част. Останалото е строителство“, каза Куюмджиев.
Така той представя „Белене“ не като проект, заключен в миналото, а като вариант, който може да бъде пренареден според днешната политическа и технологична среда. Големият въпрос остава дали държавата ще направи този завой от намерения към решение.
„Лукойл“ и запорът на „Литаско“
След „Белене“ вторият важен акцент в разговора беше казусът около „Литаско“ и „Лукойл“. Куюмджиев обясни, че „Литаско“ е завело иск в швейцарски съд с твърдение, че негово българско дъщерно дружество не е погасило част от задълженията си.
По думите му това е довело до обезпечителни мерки, които ограничават възможността българската компания да търгува със швейцарски фирми, занимаващи се с петрол. В публичния контекст темата беше свързана именно с отпадането на ограниченията около „Лукойл“ и бъдещето на енергетиката.
„Очевидно сега „Литаско“ ще трябва да поиска от съда вдигане на запора, за да може търговската дейност да продължи“, допълни енергийният експерт.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
