България изнася рекордни количества електроенергия и печели допълнителни милиони от енергийната криза в региона, докато АЕЦ „Козлодуй“ продължава да работи нормално въпреки рекордно ниското ниво на Дунав. Износът достига между 32 000 и 33 000 мегаватчаса на денонощие, а ограниченията в други държави повишават търсенето на български ток и вече оказват натиск върху регионалните цени.
Министърът на енергетиката Ива Петрова увери, че страната разполага с достатъчно резервни мощности, ако ситуацията с реката се влоши. Зад силната моментна позиция обаче остават тежки структурни проблеми - милиардният дълг на „Топлофикация София“, спорните оценки на земи около бъдещите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и нерешените въпроси около договора с „Боташ“.
Кризата превърна България в голям износител
„В момента изнасяме между 32 000 и 33 000 мегаватчаса електроенергия на денонощие. Износът върви на рекордни нива, но това се дължи на регионалната ситуация“, заяви Петрова пред Нова телевизия.
Данните се потвърждават и от Електроенергийния системен оператор. Директорът на Централното диспечерско управление Димитър Зарчев определи обемите като невиждани досега, като посочи заявки за трансграничен капацитет от Унгария и Румъния. Двете държави са силно засегнати от ниските води на Дунав и затрудненията в ядреното производство.
България има и сериозно предимство в междусистемната свързаност със съседните държави, което позволява наличните мощности да бъдат използвани не само за вътрешното потребление, но и за продажби навън. „Заради кризата по Дунав печелим милиони левове допълнителни приходи над обичайното“, заяви енергийният министър.
АЕЦ „Козлодуй“ издържа на рекордно ниския Дунав
„Преди два дни бях на посещение в АЕЦ „Козлодуй“ и действително нивата на Дунав са рекордно ниски. Екипите на място денонощно следят ситуацията. Централата към момента работи без проблеми“, каза Петрова.
Още на 4 август Министерството на енергетиката съобщи, че централата работи по график и при запазване на тогавашната тенденция може да продължи без затруднения поне още две седмици. Създадена е специална работна група, а България поддържа контакт със Сърбия и Румъния за управление на ситуацията по Дунав.
Съществената разлика между АЕЦ „Козлодуй“ и част от засегнатите централи в региона е в техническата организация на охлаждането. Водата от Дунав се използва за кондензаторите в неядрената част на централата, а не директно за охлаждане на реакторите. АЕЦ разполага и със собствена брегова помпена станция и допълнителни резерви, което увеличава устойчивостта при маловодие.
Петрова подчерта, че дори при необходимост от ограничаване на ядреното производство България разполага с термични централи, ВЕЦ и батерийни мощности, които могат да покрият пиковото потребление.
Батериите се превърнаха в новия коз
Министърът отчете изключително бързо развитие на системите за съхранение на електроенергия и заяви, че вече са въведени над 6 гигавата батерийни мощности. Само месец по-рано, на 9 юли, Министерството на енергетиката официално посочваше 4 гигавата инсталирани батерии, което показва огромната скорост, с която нови мощности влизат в системата. „Те ни помагат много, особено в сутрешните пикове“, каза Петрова.
Европейското финансиране има ключова роля в този процес. Само по програмата RESTORE е предвидена подкрепа за съоръжения със минимум 3000 мегаватчаса използваем капацитет, а общият публичен ресурс за батерии по различните схеми е близо 1 млрд. евро. По последно публикуваните официални разяснения плащанията към конкретните проекти се извършват след завършването, тестовете и доказването, че мощностите действително са присъединени и работят.
„Топлофикация София“ тежи върху „Булгаргаз“
На обратния полюс е финансовото състояние на „Булгаргаз“. Петрова отново определи задълженията на „Топлофикация София“ като един от най-големите рискове пред държавния газов доставчик.
Размерът на проблема е огромен. По официално обявените през юли данни общите задължения на столичната топлофикация към „Булгаргаз“ и групата БЕХ са около 1,2 млрд. евро. Това е съществено повече от сумата 1,2 млрд. лева, посочена в част от днешната информация за интервюто, затова официалната стойност от енергийното министерство е тази, която следва да бъде използвана.
Въпросът не остава само счетоводен. Според Петрова огромните неплатени сметки ограничават способността на „Булгаргаз“ да купува необходимите газови количества и влошават финансовата му устойчивост. Това превръща състоянието на столичното парно от общински проблем в риск за една от стратегическите държавни енергийни компании.
Министърът настоя КЕВР да упражнява по-строг контрол върху ремонтните програми и изпълнението на задълженията на „Топлофикация София“.
„Боташ“ остава зад завесата
По договора между „Булгаргаз“ и турската компания „Боташ“ Петрова заяви, че подписаният между компаниите протокол остава конфиденциален заради търговските клаузи.
Публично известно е, че двете дружества си дадоха 15-месечен период за намиране на нов механизъм, който да направи договора икономически по-ефективен. Българската страна твърди, че няма допълнителни политически или икономически условия и че търси начин натрупаните задължения да бъдат уредени без натоварване на бюджета и гражданите.
Петрова беше категорична и за руския природен газ - България ще продължи да изпълнява европейското решение за отказ от него и води постоянен диалог с Европейската комисия.
Пет години търсене в „Хан Тервел“
Другият стратегически ход е Черно море. Държавата е предоставила разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ в блок „Хан Тервел“ за срок от пет години.
Разрешението не дава право автоматично да започне добив. Ако бъдат открити икономически значими количества нефт или газ, ще бъде необходима нова процедура и отделни договорености за експлоатация. Самият блок е с площ над 4000 кв. км, а през май правителството разреши 25% от правата по проучването да бъдат прехвърлени от „Шел“ на ОМВ Петром.
Оценки за стотици милиони край АЕЦ
Най-тежката политическа част от изявлението на Петрова отново беше свързана с бъдещите 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Министерството вече е установило фрапиращи разминавания в оценките на терени, свързани с проектното дружество „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“.
По официалните данни казусът започва с частен терен от 68 декара, оценен на около 250 млн. лева. След това два имота на самата АЕЦ с обща площ около 203 декара са оценени на 650 млн. лева и са апортирани в капитала на проектната компания. Петрова посочи стойности над 1500 евро за квадратен метър.
Нова оценка, публикувана в Търговския регистър, вече определя стойност от 29 млн. евро, или около 143 евро на квадратен метър - приблизително десет пъти по-ниско. Според министъра старите оценки са изкривили финансовото състояние и корпоративната история на дружеството, което трябва да реализира един от най-скъпите и стратегически проекти на България.
„Това безобразие се е случило около проектното дружество „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“, заяви Петрова при посещението си в централата. Тя определи случая само като „върха на айсберга“ и предупреди, че одитите са открили и други сериозни проблеми, които тепърва ще бъдат оповестявани.
