България остава най-евтината държава в Европейския съюз по общо равнище на потребителските цени, но това не означава автоматично най-лесен живот. Новите експресни данни на Евростат за миналата 2025 г. показват голяма дистанция между цените у нас и тези в богатия Север и Запад. Истинската картина обаче се вижда едва когато към етикетите се добавят доходите, жилищните разходи, храните и рискът от бедност.
България е най-евтина, но не навсякъде и не за всички
Според Евростат ценовото равнище на крайното потребление на домакинствата в България през 2025 г. е 63% от средното за ЕС. Това поставя страната на първо място по ниски потребителски цени сред 27-те държави членки. След нас са Румъния с 65% и Полша със 73%, докато на обратния полюс е Дания със 140%, следвана от Ирландия със 136% и Люксембург със 132%. Казано по-просто, един и същ пакет от стоки и услуги, който в ЕС средно струва условно 100 единици, в България излиза 63, а в Дания - 140.
Това е важна корекция на масовото усещане, което често се ражда при пътувания в Западна Европа. Българите обичат да снимат етикети от чужди супермаркети и да сравняват единични продукти - масло, сирене, кафе, шоколад, прах за пране. Подобни сравнения понякога са верни за конкретната стока в конкретния магазин, но не са цялата статистическа картина. Евростат сравнява много по-широк пакет - над 2000 стоки и услуги, с различна тежест в бюджета на домакинствата, и затова резултатът често изглежда по-различно от впечатлението в социалните мрежи.
България е най-евтина не само в общия индекс. Евростат отчита, че у нас са най-ниски цените в няколко важни групи, включително облекло, алкохолни напитки и тютюн, транспортни услуги, ресторанти и хотели. Това обяснява защо страната остава конкурентна за туризъм, услуги и ежедневни разходи, особено за хора, които идват със западни доходи. За българското домакинство обаче сравнението е по-болезнено: ниската цена помага, но не компенсира напълно по-ниските доходи и по-високия социален риск.
Голямото изключение са храните. Там България вече не изглежда толкова евтина. При храните и безалкохолните напитки ценовото равнище у нас е около 92% от средното за ЕС, докато най-ниските нива са в Румъния - 80%, а по-ниски от българските са още в Словакия, Полша и Чехия. Това е ключов детайл, защото храната е една от най-видимите и най-чувствителните категории за хората. Ако хлябът, месото, млечните продукти и зеленчуците са близо до европейските цени, човек трудно усеща предимството на общия индекс, колкото и евтини да са някои услуги.
Жилищните разходи държат България ниско в европейската скала
Най-силното българско предимство в статистиката е при жилищните разходи. Евростат отчита, че през 2025 г. те са едва 41% от средното за ЕС - най-ниското ниво в целия съюз. В другия край е Ирландия, където жилищните разходи достигат 190% от средното. Разликата е огромна и показва защо общият индекс на България остава толкова нисък дори когато храните се доближават до европейските стойности.
Тук влизат разходи, които тежат силно върху всеки семеен бюджет - наеми, поддръжка, вода, електроенергия, газ и други горива. България има по-ниски разходи в тази група заради комбинация от по-ниски цени на услуги, по-висок дял на собствено жилище и все още по-ниски разходи за поддръжка в сравнение с най-скъпите градски пазари в Западна Европа. Това обаче не означава, че жилищният проблем не съществува. За младите хора в София, Варна, Пловдив или Бургас цените на жилищата и наемите често растат по-бързо от усещането за сигурност в доходите.
Данните на Националния статистически институт показват и как българското домакинство реално харчи. През 2025 г. общият разход средно на човек е 12 661 лева, което е с 8,1% повече спрямо 2024 г. Най-голямото перо са храните и безалкохолните напитки - 3713 лева на човек, или 29,3% от всички разходи. Жилищните разходи са 15,4% от бюджета, колкото е и делът на данъците и социалните осигуровки.
Тази структура обяснява защо много хора не усещат България като „евтина“. Когато почти една трета от разходите отиват за храна, а още значителен дял - за жилище, сметки, транспорт, здраве и осигуровки, по-ниските цени в ресторанти, хотели или облекло не променят ежедневната тревога. Статистиката казва, че България е евтина спрямо Европа. Семейният бюджет казва, че животът пак е напрегнат, когато доходите трябва да покрият всичко наведнъж.
Храните приближават Европа, доходите още я догонват
Най-важният социален въпрос не е дали България е евтина, а какво може да купи българинът с дохода си. По данни на НСИ годишният общ доход средно на човек от домакинство през 2025 г. е 14 403 лева, с 12% повече спрямо 2024 г. Реалният доход, тоест доходът след отчитане на инфлацията, също расте - с 9,7% за година. Това е добра новина, защото показва, че заплатите и пенсиите не просто се увеличават номинално, а част от ръста остава и след поскъпването.
Най-големият източник на доходи остават заплатите - 57,2% от общия доход на домакинствата. Пенсиите формират 29,3%, а социалните трансфери като цяло - 31%. Това означава, че българската социална картина е силно зависима от пазара на труда, но и от пенсионната система. За работещите в силни сектори догонването на Европа е осезаемо. За пенсионери, нискоквалифицирани работници, самотни родители и хора в малки населени места същите цени тежат много повече.
Средната заплата също расте. През последното тримесечие на 2025 г. тя достига 2678 лева, или 1369 евро, като се увеличава с 11% на годишна база, съобщи БТА по данни на НСИ. Най-силен ръст е отчетен в дейности като недвижими имоти, административни услуги и строителство, а възнагражденията в частния сектор растат малко по-бързо от тези в обществения.
Но средната заплата има един стар проблем - тя не е портфейлът на всеки човек. В София, в информационните технологии, финансите, енергетиката и някои професионални услуги тя може да изглежда постижима или дори ниска. В по-бедни райони, при непълна заетост или в сектори с ниска добавена стойност тя остава далечна. Затова ниските цени не решават автоматично проблема с покупателната способност. Те само правят изоставането по-малко болезнено, отколкото би било при западноевропейски ценови равнища.
Ниските цени не отменят бедността
Най-тежкият контрапункт на ниските цени идва от социалната статистика. През 2025 г. 29% от населението на България, или близо 1,87 млн. души, е било в риск от бедност или социално изключване. Това е най-високият дял в ЕС, пред Гърция с 27,5% и Румъния с 27,4%. За целия съюз показателят е 20,9%, или 92,7 млн. души.
Това е причината новината за „най-ниските цени в ЕС“ да звучи едновременно добре и непълно. Да, България е евтина по европейска мярка. Но тя е и страна, в която твърде много хора остават близо до ръба. НСИ отчита, че рискът от бедност сред работещите е 11,8%, а при хората на непълно работно време достига 34,2%. При децата ситуацията също остава тревожна - 27% от българите до 17 години са в риск от бедност, макар делът да намалява спрямо предходната година.
Тук се вижда истинският социален парадокс. В страна с ниски цени човек би очаквал по-нисък риск от бедност, но доходите, регионалните разлики, образованието и структурата на заетостта променят картината. НСИ посочва, че при работещите с основно или без образование делът на бедните е 47,2%, докато при хората с висше образование е 4,3%. Това е огромна разлика, която показва, че ценовото равнище е само фон, а решаващи са уменията, работата и достъпът до по-добре платени позиции.
Има и силна регионална ножица. През 2025 г. най-ниската линия на бедност е отчетена в Силистра и Видин, а най-високата - в София. В столицата цените, доходите и очакванията се движат в друга икономика, докато в редица области по-ниските разходи вървят с по-ниски възможности. Затова националната средна стойност казва много, но не казва всичко. България не е еднакво евтина и не е еднакво достъпна за всички.
Европа остава разделена между евтин Изток и скъп Север
В европейски план картината е позната, но вече по-рязка в някои категории. Северът и богатите малки икономики остават най-скъпи. Дания е първа в ЕС по общо ценово равнище на потребителските стоки и услуги, Ирландия и Люксембург я следват плътно, а Швеция, Белгия, Нидерландия, Австрия, Франция и Германия също са над средното. При страните извън ЕС рекордьори са Исландия и Швейцария, където ценовите равнища са съответно 84% и 71% над средното за ЕС, а Норвегия е с 38% над него.
Разликите обаче не са еднакви при всички стоки. Храните се различават по-малко между държавите, защото са по-силно свързани с общия пазар, търговските вериги и международните доставки. Услугите се разминават много повече, защото в тях голяма част от цената е труд. Там, където заплатите са високи, фризьор, ресторант, хотел, ремонт, транспортна услуга или частно обучение естествено струват повече. Евростат изрично отбелязва, че при услугите ценовите разлики са по-големи заради високия дял на труда и голямата разлика в заплащането между страните.
Така Европа изглежда като континент с еднакви витрини, но различни сметки. В супермаркета разликата между София, Букурещ, Прага и Виена може да не е шокираща при всеки продукт. Но при наем, ресторант, майстор, хотел или транспорт тя става много по-видима. Затова България може да е най-евтина общо, Румъния да е по-евтина при храните, Словакия - при част от транспортните разходи, а Дания да е най-скъпа при някои услуги и стоки, без това да е противоречие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
