В средата на октомври светът се намира в напрегнато затишие по върховете и в трескаво движение под повърхността.
Геополитическата есен започна с листопад от санкции, ураган от дронове и буреносен вятър с мирис на дизел.
Докато американският президент Доналд Тръмп обикаля щатите преди ноемврийските избори, илюзията за мира в Украйна изгаря в опожарените градове и заводи, и е напът да изчезне заедно с потопените кораби.
Вместо гръмки геополитически лозунги, емблематични за Тръмп, 15 октомври се оказа емблематична дата за това как световната дипломация заработи на два коренно различни оборота - в Брюксел и в Баку.
В белгийската столица започна един от най-тежките и драматични съвети на евролидерите за годината, свързан с изтощителни пазарлъци за спасяването на орязания с 141 милиарда евро бъдещ бюджет.
В Баку се събраха президенти, премиери и министри на почти 30 държави на Среща на върха на CICA, съвещанието, призвано да изгражда доверието в широк географски диапазон – от богатите петролни монархии в Залива, през Южна Азия и Шри Ланка, до Кавказ.
Този двоен дипломатически маратон освети текущото състояние на геополитиката. Европа се свива в отбранителен егоизъм, докато Азия, въпреки конфликтите си, действа с брутален търговски прагматизъм.
Геополитическият дуел между Брюксел и Баку засега не дава отговор на фундаменталния въпрос - чий модел за изграждане на доверие и стабилност ще се окаже по-жизнеспособен.
Но пък е брилянтно доказателство за това как светът вече се е разцепил на две реалности.
В едната Западът затъва в идеологически кавги, опитвайки се да гази пожари, а в другата - Изтокът чертае нова икономическа карта и въпреки конфликтите помежду си, гради мощна консолидация.
В този исторически разлом България се оказа в безпрецедентна позиция. Тя е разпъната между финансовата си зависимост от Брюксел и геополитическата си обвързаност с процесите в Черно море и Каспийския регион.
Разломът на Запад
От седмица Брюксел буквално ври и кипи.
Не само заради вътрешните социални бунтове и многохилядните синдикални протести по улиците, но и заради взривоопасния дневен ред в залите на срещата на върха.
На масата на преговорите е поставена сигурността на самия съюз. А шокиращите дронови атаки срещу търговски кораби в Черно море край бреговете на България и Румъния, вече изправиха Европа пред необходимостта от спешни и реални мерки за защита на корабоплаването.
Октомврийският съвет в Брюксел минава под знака на бюджетната война. Предложената от Ирландия преговорна рамка за периода 2028–2034 г. предвижда драстични икономии в размер на 8% от хазната на Съюза, което взриви крехкия мир между държавите.
Богатите донори, като Германия и Швеция, настояват за още по-дълбоки съкращения в името на отбраната, докато кохезионната коалиция, в която влиза и София, е готова да брани до последно парите за регионално развитие и земеделие.
Раздорът се задълбочи и от очакваната подкрепа на българския премиер Румен Радев за дизеловата сделка между САЩ и Русия. Този негов ход предизвика светкавични критики от Стокхолм за индиректно финансиране на Москва от страна на Вашингтон.
Скандалът тепърва ще нараства с петъчната реч на украинския президент Володимир Зеленски в Брюксел, която според дипломати ще премине под знака на огорчението, че Украйна е жертвана в името на задкулисните икономически интереси на големите сили.
Прагматизмът на Изток
Дипломатически трус разтресе началото на срещата на върха на CICA в Баку. 13 от 28-те делегации напуснаха демонстративно залата по време на речта на израелския президент Ицхак Херцог в знак на протест срещу войната в Близкия изток.
Иронията обаче е, че Израел се оказа лакмуса, който сплоти Азия в общ гняв. Малко по-късно, делегациите на Русия и Иран спешно се отделиха на кратък разговор, но макар да не стана ясно какво точно са си казали, всички лидери се върнаха на масите за икономически преговори. Доказаха за пореден път, че в Азия търговските интереси са далеч по-силни от идеологията.
Очакваната среща между външните министри на Русия и Турция – Сергей Лавров и Хакан Фидан, продължи по-дълго от планираното.
Анкара представи конкретен проект за меморандум за спиране на атаките срещу граждански кораби в Черно море, който включва пълен мораториум върху военните действия срещу търговски и цивилни плавателни съдове.
Предложението удивително напомня на принципа на старата зърнена сделка, но този път става въпрос за абсолютно всички търговски кораби.
Фидан предложи и физическо разделяне на маршрутите в Черно море, при който украинските кораби ще се движат към Босфора, плътно по бреговете на Румъния и България, а руските – в близост до Грузия и Турция.
Русия запази мълчание за мирни коридори в Черно море, но пък с охота разказа за други мегапроекти - ускоряването на АЕЦ „Аккую“ и новият газов хъб в Турция.
Цялата общност в Баку, разширила география си и с Лаос, сложи фокуса върху Средния коридор.
Фидан отново поиска свързване с китайския „Един пояс, един път“. Домакинът Илхам Алиев определи ролята на Азербайджан като ключов свързващ хъб в Евразия.
Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев подчерта необходимостта от пълна подкрепа за транспортните коридори, а Бакинската декларация бе изпълнена с уверения за задълбочаване на икономическите отношения между държавите.
Дори емирът на Катар обяви в заключителните си думи, че такъв размах на работата отдавна не е срещал.
Новите транспортни и енергийни коридори вече дават огромен коз на азиатските държави и все по-голямо самочувствие, превръщайки ги в незаобиколим мост между паралелните светове, в които живеем.
България в епицентъра
Вашингтон и Брюксел прекрасно осъзнават, че без логистичната мощ на Азия и без ресурсите на Каспийския регион и Залива, западната икономика е заплашена от пълна изолация.
А географската и политическа съдба пък ни праща нас, българите, в епицентъра на промените, като ни отрежда ключова роля и на двата фронта.
От една страна премиерът Радев търси европейска легитимация и финансова подкрепа в Брюксел за общия мораториум срещу атаките над цивилни кораби в Черно море, съгласуван с Румъния и Турция. Ще настоявам за въвеждане в експлоатация на съвместния с България Център за морска сигурност в Черно море, подкрепи го в Брюксел румънския премиер Никушор Дан.
От друга страна София е наясно, че ключът за сигурността на този мораториум не е в Белгия, а в Баку, където Анкара притиска Кремъл за подписването на документа.
Българският интерес е двойно обвързан – страната ни се нуждае както от кохезионните милиарди на Запада за оцеляването на икономиката си, така и от мира по море и енергийните коридори на Изтока, които да гарантират нейното бъдеще като незаобиколим транзитен хъб между Азия и Европа.
На фона на всички тези сложни геополитически маневри, българският потребител обаче е приземен от суровата реалност - шокиращо предложение за 34% увеличение на цената на газа за ноември.
Смразяващото предложение на „Булгаргаз“ е най-яркото доказателство, че без значение колко правилни или красиви са геополитическите лозунги по високите етажи в Брюксел, сметката за лошо управление, пазарни деформации и липсата на гъвкавост се пише на сметката на обикновения българин.
А когато енергийният ресурс се превърне в скъпо удоволствие у дома, всякакъв идеологически патос изчезва, отстъпвайки място на чистия инстинкт за оцеляване.
