Геополитическото танго в последните дни поднесе най-неочаквано жиро (когато единият партньор обикаля около другия като ветрило) в танца между Европа и Русия.
В разгара на умората от войната в Украйна, Кремъл цака с неочакван дипломатически коз, който осигури на президента Путин безпрецедентния разговор с лидерите на Финландия и Норвегия.
Макар Хелзинки и Осло, влизайки под ядрения чадър на НАТО, да превърнаха Балтийско море в „Езерото на Алианса“, днес двете скандинавски столици станаха най-важния дипломатически канал между Изтока и Запада.
Путин умишлено прескочи традиционните европейски тежки артилерии като Германия и Франция, за да покаже, че чува ясно както грохота по площадите, така и тишината в заводите.
Новите преговарящи
А с избора си за Норвегия и Финландия, Путин прати недвусмислен сигнал (който сигурно е бил консултиран с президента Тръмп още преди срещата в Осло), че Москва е готова да разговаря с НАТО, но чрез посредничеството на Севера - държави, които хем имат доверието на Вашингтон, хем нямат амбицията да диктуват условията на мира, за разлика от Брюксел.
Скандинавският пробив на Русия принуди украинския лидер Зеленски да направи зрелищно очо кортадо, което на езика на тангото означава смяна на посоката и рязко спиране.
За първи път от началото на конфликта той даде ясна заявка, че Киев е готов за директна среща с Путин, без съмнение, продиктувана от задаващото се спиране на американските финансови и военни кранчета под диктовката на Доналд Тръмп.
Дипломацията обаче е танго, в което крачките се водят от този, който е по-силен.
И реакцията на Кремъл не закъсня. Тя нямаше нищо общо с обсъждане на дестинацията на срещата. Досега Кремъл настояваше Зеленски да отиде на крака в Москва, но сега говорителят на Путин обяви съвсем друго условие - преговорите да се водят единствено при зачитане на „реалностите на терена“.
С това класическо повдигане на темпото в тангото и то в навечерието на преговорите в Абу Даби, двете страни оповестиха нов етап - вече не спорят дали ще има преговори, а каква ще бъде цената на компромиса.
Новият ритъм
Столицата на ОАЕ, наричана Манхатън на Близкия Изток, се очертава като дестинация за финален акорд, но докато политическата сцена в Европа е заета от дипломатически стъпки на тангото, зад кулисите Тръмп пусна друга мелодия, лишена от всякакви сантименти.
В разгара на затегнатите санкции, руски петролни танкери вече плават на пълни обороти директно към Източното крайбрежие на САЩ и пристанището на Ню Йорк.
Това е първият голям и недвусмислен музикален поздрав от екипа на Доналд Тръмп и неговия специален пратеник Стив Уиткоф към Москва. Написан с езика на парите, той означава, че Америка е готова на прагматизъм и бизнес, ако Русия е готова на компромис на фронта.
Защо Европа продължава да се носи на вълните на тангото, след като Америка кърши рамене в стил YМCM, не спира да учудва дори Тръмп. Той пусна двуминутен клип, в който показа фотоси от парижките кафенета и бални зали в началото на 20-век заедно със зловещите кадри от подпаления Париж по време на радикалните протести миналата седмица.
Недвусмисленият намек за изгубения ритъм на Европа ден по-късно прерасна в метафора през един наглед чисто спортен скандал.
Юмрукът на Пекин
Чутовният сблъсък между футболната мегазвезда от Реал Мадрид Килиан Мбапе и Китай показа как една непремерена дума срещу Пекин задейства железния юмрук на азиатския дракон.
За броени часове китайската цензура и пазар буквално изтриха милиарди от сметките, рекламните договори и пазарната стойност на футболист номер едно в света.
Този случай се превърна в най-безмилостния урок за европейските елити. Доказа, че в света на Тръмп, Си Цзинпин и Путин, ценностите на Стария континент не струват нищо, ако зад тях не стоят реална икономическа мощ и способност за твърд удар.
Пламналата Европа
Сега, разкъсвани между твърдостта на Брюксел и натиска от Вашингтон върху бързото приключване на конфликта, европейските лидери тепърва ще трябва да решават дали ще следват танцовите стъпки на скандинавците или ще се превърнат в шумната публика, която коментира един мир, договорен без тяхно участие.
В навечерието на преговорите САЩ - Русия - Украйна, Брюксел продължава отчаяно да се бори за стол на масата в Абу Даби, но в същото време се раздира от вътрешни трусове, един от които бе стартът на президентската кампания на Марин Льо Пен.
Кадрите с препълнената до краен предел зала, която в бурен екстаз пее „Марсилезата“, очертаха силуета на неясното бъдеще за Франция, където Макрон е политически заложник на собствената си изолация.
Европейското ядро също изпадна във вакуум, който пък роди най-големия парадокс на годината - безпрецедентното изплуване на Виктор Орбан като нов генерален секретар на ООН.
Унгарският премиер, когото евробюрократите години наред се опитваха да изолират и накажат, падна от власт в Будапеща, но има големи шансове да възкръсне като реална и обща кандидатура на САЩ, Русия и Китай, и да нанесе поредния звучен шамар за Брюксел.
Големият залог
Музиката свири по-бързо от всякога, а всички нишки на това шеметно геополитическо танго се затягат в един общ възел, който ще започне да се разплита под палмите на Абу Даби, където Стив Уиткоф няма да губи време в дебати за ценности.
Строителният магнат, изпратен от Тръмп, отива там, за да затвори сделката на живота си. Срещу него емисарите на Путин ще се пробват да осребряват новите реалности на терена, подплатени от тихия ход на танкерите към Ню Йорк, а доверените на Зеленски ще бранят със зъби и нокти останалата територия.
Големият залог на срещата в ОАЕ не е просто замразяването на войната, а прокарването на пътя към разпределяне на новите сфери на влияние на планетата.
Защото ако октомври беше месец, в който Европа прикова погледите с огнен валс на протести, затворени училища и имотна криза, ноември се очертава да мине в съвършено друг ритъм.
Бамбуковите бастуни
Преддверието на зимата ще бъде ознаменувано под звуците на барабаните в президентския дворец в Абу Даби, където делегациите на САЩ, Русия и Украйна ще премерят сили, досущ като в традиционния танц на бамбуковите бастуни.
А после светът ще притихне на Изток, в китайския Шънджън. Планетата ще затупти със седем и половина тактовия Танц на лъва, очаквайки и с надежда, но и със страх, първата среща на тримата големи - Тръмп, Путин и Цзинпин.
Събира ги градът, който е най-впечатляващият пример за светкавична урбанизация в историята. Само за четири десетилетия се превърна от малко рибарско селище в огромен мегаполис, в който живеят над 20 милиона.
Какво ни готви Градът на бъдещето, както го наричат? Дали ще ни покаже лицето на войната, през призмата на най-големия завод за производство на дронове в света или ще ни върне в доброто старо мирно време - с приказния парк „Прозорец към света“, в който съжителстват Айфеловата кула, Лондонският мост, Гранд Каньон, Статуята на Христос, Тадж махал и Египетските пирамиди.
Предстои да разберем дали тази нова хореография на геополитическия танц ще сглоби Чудесата на планетата в красив синхрон и ще ни покаже прозорец към мира или ще ни остави да гадаем бъдещето под тътена на бойните барабани.
