Украйна все още не знае кой и как ще я защити, ако Русия предприеме ново нападение след евентуално мирно споразумение. Това предупреди президентът Володимир Зеленски, който настоя за надеждни международни гаранции за сигурност и дългосрочна финансова подкрепа за украинската армия.
Във видеообръщение пред американския Институт „Хъдсън“ във Вашингтон в петък, 23 октомври, Зеленски подчерта, че първата стъпка към прекратяването на войната трябва да бъде примирие. Едва след него могат да започнат същинските мирни преговори.
„Не ни трябва просто мир. Той трябва да бъде справедлив и траен“, заяви украинският президент.
„Кой ще реагира, ако Русия нападне отново?“
Един от най-важните въпроси според Зеленски остава без ясен отговор – какво точно ще направят Съединените щати и европейските съюзници, ако Москва отново предприеме военна агресия срещу Украйна.
Президентът предложи създаването на ръководена от Европа „коалиция на желаещите“, чиито представители биха могли да бъдат разположени на украинска територия. Тази мисия трябва да бъде подкрепена от американски гаранции за сигурност.
Но Киев настоява да знае как практически ще действа американската подкрепа при ново нападение.
„Кой ще реагира? Не само нашата армия. Кой и как? Все още нямаме отговори“, заяви Зеленски.
Според него не е достатъчно Вашингтон да обещае, че ще бъде последната линия на защита. Трябва да е ясно какви действия ще бъдат предприети при нова руска атака и как ще бъдат защитени украинските граждани.
Зеленски поиска силна армия за поне 10 години
Украинският президент подчерта, че най-сигурната гаранция за бъдещето на страната остава собствената ѝ армия.
За да бъде тя достатъчно силна и да възпира нови нападения, Украйна ще се нуждае от международно финансиране в продължение на поне десет години.
„Нуждаем се от голяма, наистина силна армия за минимум десет години“, посочи Зеленски.
Тази подкрепа трябва да включва не само финансиране, но и продължаващ достъп до западни оръжия, системи за противовъздушна отбрана и необходимите технологии за защита на страната.
Според президента дори след края на войната Украйна ще трябва да поддържа висока отбранителна готовност.
Може ли американска гаранция да замени членството в НАТО?
Киев продължава да разглежда членството в НАТО като стратегическа цел, но Зеленски допуска и алтернативен модел за сигурност.
Той заяви, че надеждни двустранни гаранции от Вашингтон биха могли да осигурят необходимата защита, ако бъдат достатъчно конкретни и обвързващи.
„Русия ще атакува, ако усети, че може, ако усети, че сте слаби“, предупреди украинският президент.
По-рано през седмицата той съобщи, че се обсъждат американски гаранции, подобни на предвидените в член 5 от Северноатлантическия договор, който урежда колективната отбрана на страните от НАТО.
Зеленски настоява подобни ангажименти да бъдат одобрени от Конгреса на САЩ, за да имат трайна политическа и правна основа.
Той припомни и Будапещенския меморандум от 1994 г., с който Украйна получи уверения за сигурност в замяна на отказа си от наследения съветски ядрен арсенал.
Според украинската позиция този документ не е осигурил необходимата защита срещу последвалата руска агресия.
Предупреждение и за руските активи и санкциите
Зеленски се обяви и срещу облекчаването на икономическия натиск върху Москва, преди да бъдат договорени надеждни механизми, които да предотвратят ново нападение.
Той предупреди да не се пристъпва към премахване на санкции, размразяване на руски активи или предоставяне на финансови отстъпки на Русия без достатъчни гаранции за сигурността на Украйна.
Киев настоява бъдещото мирно споразумение да не оставя възможност Русия да използва евентуална пауза във военните действия, за да възстанови силите си и да поднови агресията.
Нова среща между Украйна, САЩ и Русия през ноември?
На този фон Зеленски съобщи, че се подготвят нови преговори между представители на Украйна, Съединените щати и Русия.
Възможната среща на преговорните екипи се очаква през първата половина на ноември в Абу Даби, като осъществяването ѝ ще зависи от позицията на Москва.
Плановете идват след дипломатическите разговори в Осло и Санкт Петербург.
Украинският президент уточни, че преди изявлението си е разговарял с американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър за възможностите дипломатическият процес да продължи.
Зеленски изрази надежда, че среща на техническо ниво ще отвори пътя към преговори между лидерите на трите държави.
„Готови сме да се срещнем всеки ден, дори утре, но всичко зависи от руснаците“, заяви той.
По думите му подобна среща е била очаквана още през октомври, но не се е състояла заради позицията на руската страна.
Зеленски подчерта, че Европа също трябва да участва в дипломатическия процес, а Вашингтон да продължи натиска върху Москва.
„Правилната позиция днес е примирие“
Въпреки подготовката за нови разговори украинският президент настоя, че дипломацията трябва да започне с реално прекратяване на огъня, а не с пореден кръг от преговори без конкретни резултати.
„Правилната позиция днес е примирие. Точка номер едно“, подчерта Зеленски.
Според него едва след постигането на примирие може да се работи по същински мирен план, който да включва сигурността на Украйна, възстановяването на страната и нейното бъдеще в Европа.
