Контролът върху храните не трябва да се основава само на сигнали от фирми, а да бъде постоянен и превантивен. Това заяви изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов пред БНТ. Според него проблемът с имитиращите млечни продукти е системен, дългогодишен и вече не стои само на щанда, а влиза в готови храни, заведения и вероятно в обществени кухни. Поводът е новият казус с продукти, представяни като масло, но съдържащи почти изцяло немлечни мазнини.
Ментетата не са изчезнали, просто са сменили входа
Николов постави най-болезнения въпрос - щом държавата официално отчита производство на имитиращи млечни продукти, защо потребителите почти не виждат такива етикети в магазините.
„Всяка година Министерството на земеделието публикува един доклад, в който виждаме, че съвсем официално се произвеждат около 12-13 хиляди тона имитиращи млечни продукти. Само че вие като потребител кога за последен път видяхте продукт, на чийто етикет да пише имитиращ продукт“, попита той.
По думите му тези продукти не са изчезнали от пазара. Те са отишли в баничките, шопската салата, картофките, а може би и в детски градини - места, където човек не държи опаковка в ръка и няма как да прочете какво всъщност яде.
Официалните числа не звучат успокояващо. В информационното табло на Министерството на земеделието от 15 юни 2026 г. е записано, че през 2025 г. са произведени 12 574 тона саламурени и чедъризирани имитиращи продукти, съдържащи краве мляко, а за първите четири месеца на 2026 г. количеството е 3639 тона.
Когато сигналът идва от конкурент, държавата вече е закъсняла
Според Николов е погрешно контролът да се задейства основно след сигнал от конкурент. Тогава вече има нарушение, има пуснат продукт и има потребители, които са били подведени.
Той настоява Българската агенция по безопасност на храните да не чака някой от пазара да посочи проблема, а сама да проверява превантивно. В противен случай контролът се превръща не в защита на хората, а в арбитър между фирми, когато измамата вече е стигнала до масата.
КЗК наложи преди дни санкции за общо 309 689 евро на две фирми за заблуждаващо предлагане на продукт като масло. По преписката е установено, че продуктът „Deutsche Markenbutter“, представян като масло, съдържа над 95 процента немлечни мазнини, включително палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас.
От 60 процента към 98 процента увереност в безконтролието
Николов припомни и предишен случай от 2016 г., когато КЗК се произнесе срещу три фирми за продукти, представяни като краве масло, но със значително съдържание на палмова мазнина.
„Тогава свенливо слагаха около 60 процента палмова мазнина в кравето масло. Краве в кавички. А сега това е достигнало до 98 процента“, каза той.
Според него това показва не просто техническо нарушение, а растяща увереност у производителите на ментета, че няма кой да ги хване. С ирония Николов добави, че остава само да се види кой ще стигне до 100 процента.
КЗК с мерки, но защо точно КЗК води битката
По повод пакета от 19 мерки на Комисията за защита на конкуренцията Николов каза, че подходът е правилен, но зададе друг важен въпрос - защо точно КЗК трябва да води тази тема, а не институциите, които отговарят пряко за храните.
„Няма ли Министерство на земеделието, което в крайна сметка отговаря за продоволствената политика? От тях трябва да тръгне експертната инициатива“, заяви той.
КЗК обяви на 24 юни 2026 г. пакет от 19 мерки и законодателни предложения в пет направления за сектор „Храни“. Целта е по-прозрачно ценообразуване по веригата на доставки, по-силна защита на българските производители и потребители, ограничаване на нелоялните търговски практики и укрепване на българското производство.
Според Николов в предложенията има полезни идеи, но самият факт, че антимонополният орган се оказва по-активен от институциите по храните, говори за празно място в управлението. „Защото някой друг не си върши работата“, обобщи той.
Храната вече е социален проблем, не само пазарен
Темата не е само за етикети, лаборатории и санкции. Тя е за това какво ядат хората, които нямат пари да избират скъпото, и какво стига до децата, възрастните и работещите, които купуват готова храна.
Когато имитиращ продукт се продава ясно обозначен, потребителят може да избере. Когато същият продукт се скрие в баничка, салата или кухня на заведение, изборът изчезва, а евтиният заместител се превръща в невидима сметка, платена от всички.
Николов определи явлението като епидемия и заяви, че в съседните на България страни не се виждат подобни проблеми в такъв мащаб. Според него решението няма да дойде бързо, защото дългосрочните мерки дават дългосрочни ефекти, но първата стъпка е държавата да започне да проверява преди скандала, а не след него.
Бюджетът и инфлацията влизат в същата сметка
В разговора Николов коментира и бюджетната политика. Според него вземането на заем не води до нищо добро, освен ако парите не отиват за инвестиция.
Той предупреди, че след години, в които България е била пример за пестеливост в Европа, сега страната влиза в обратна надпревара - повече дефицит и повече харчене. По думите му това е тревожно на фона на обществената чувствителност към цените и инфлацията.
Николов коментира и предлаганата нова такса за малки онлайн пратки, като посочи, че идеята е да се изравнят условията. Но големият социален въпрос остава в храните - защото там всеки компромис се плаща ежедневно и от най-бедните.
Когато контролът отсъства, ментето става политика
Историята с „маслото“ без масло показва по-голяма болест - държавата често влиза в магазина след потребителя, а не преди него. Ако институциите чакат сигнал от конкурент, значи защитата на хората е оставена на търговската битка между фирми. Това е опасен модел, защото храната не е лукс, а ежедневна необходимост. Когато фалшификатът стане по-смел от контрола, бедният човек първи плаща цената.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
