Месото в магазините поскъпва, но българските животновъди получават все по-малко за продукцията си и вече продават под себестойност. Свиневъдите настояват за квоти за изкупуване на местна суровина и за минимална изкупна цена, която да спре срива на сектора. Само 30% от свинското месо на българския пазар е родно производство, макар фермите да имат капацитет да осигурят значително по-големи количества. Браншът предупреждава, че без спешни мерки страната ще става все по-зависима от вносни храни.
Производителите губят по 20 евроцента на килограм
Свиневъдите продават животните по 1,10 евро за килограм живо тегло при себестойност около 1,30 евро. Това означава, че загубата започва още преди месото да стигне до кланиците, преработвателите и магазините.
„Продаваме под себестойност - на 1,10 евро за килограм живо тегло, а разходите ни са 1,30 евро“, заяви пред Нова телевизия Вихрен Димитров от Асоциацията на свиневъдите в България.
По думите му проблемът не е в липса на производство, а в начина, по който функционира пазарът. Българските ферми могат да доставят повече месо, но местната продукция остава изместена от по-евтин или субсидиран внос.
Само 30% от свинското е българско
Около 70% от свинското месо на българския пазар идва от чужбина. Производителите твърдят, че тази зависимост не е неизбежна, защото секторът разполага с достатъчно капацитет да увеличи местното предлагане.
Според тях преработвателите трябва първо да изкупуват наличната българска суровина, а едва след това да допълват недостига с внос. „Нека купуват от нас суровина, месо и изрезки, а това, което не им достига, да добавят от пазара“, призова Димитров.
Той подчерта, че българските ферми са подкрепяни чрез национални и европейски средства, но част от преработвателите продължават да предпочитат продукция от други държави.
Така губим двойно
Животновъдите смятат, че сегашният модел ощетява едновременно производителите, държавния бюджет и потребителите. С публични средства се подпомага местното земеделие, но след това предприятията купуват месо от европейски производители, които също са получили субсидии.
„Реално нашата икономика ги е субсидирала чрез данъците, които са преразпределени от европейски средства, а те отново купуват субсидирано месо от Европа. Така губим двойно“, заяви Димитров.
Според него българската продукция предлага добро качество и конкурентна цена, но не получава достатъчен достъп до преработвателните предприятия и търговската мрежа.
Искат квоти и минимална изкупна цена
От Асоциацията на свиневъдите дават за пример Унгария, където се обсъжда въвеждането на минимална изкупна цена и задължителни количества местно мляко, които преработвателите трябва да купуват.
Подобен модел според тях може да бъде приложен и за месото в България. Така предприятията ще бъдат задължени да осигурят определен дял българска суровина, преди да прибегнат до внос.
Животновъдите настояват и за промени в нормативната уредба, които да скъсят веригата между фермата и магазина. Те смятат, че това може едновременно да повиши доходите на производителите и да ограничи крайната цена за потребителите.
Млекопроизводителите отхвърлят държавната намеса
Предложенията за квоти и минимални цени обаче не срещат пълна подкрепа в земеделския сектор. Част от млекопроизводителите смятат, че държавата не може административно да определя изкупните стойности.
„Млечните квоти отпаднаха преди повече от 10 години“, припомни Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.
Според него подобни механизми няма да решат трайно проблемите, защото не променят слабата позиция на отделния фермер спрямо големите преработватели и търговци.
Кооперирането като единствено спасение
Караколев вижда изход в създаването на междусекторни кооперативи, в които производителите да притежават собствени предприятия за преработка и продажба.
„Когато си собственик на преработвателното предприятие като кооператив и фермер - член на кооператива, естествено е да искаш да реализираш продукцията си по-скъпо“, заяви той.
По думите му този модел работи в редица европейски държави и дава на фермерите по-голям контрол върху цената, преработката и достъпа до пазара.
„Единственото спасение за българското земеделие, особено за уязвимите сектори като животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, е кооперирането“, категоричен е Караколев.
Браншът влиза на решаваща среща
Предстои среща в Министерството на земеделието и храните, на която трябва да бъдат обсъдени исканията на производителите. Животновъдите настояват разговорите да обхванат всички засегнати сектори - свиневъдство, говедовъдство, овцевъдство, млекопроизводство, плодове и зеленчуци.
„Ние всички сме един отбор. Искаме да осигурим продоволствената сигурност, защото тя е толкова важна, колкото и военната сигурност“, заяви Димитров.
Производителите предупреждават, че при продължаващи загуби все повече ферми ще бъдат принудени да прекратят работа. Това ще свие още повече българското производство и ще остави пазара в ръцете на вноса.
„Искаме да ядем чисти и здравословни храни“, каза Димитров. Според бранша това е възможно само ако българските фермери получат реален достъп до преработвателите, магазините и потребителите.
