На 15 август България празнува Голяма Богородица – Успението на Пресвета Богородица. В Троянския манастир обаче този ден има особена тежест: там празникът е неразривно свързан с една от най-почитаните български светини – чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица“. Около нея от векове се преплитат история, предание и разкази за изцеления – от болни, които проговаряли и прохождали, до хора, търсещи спасение от страшна епидемия. А най-необикновената история започва с икона, която според преданието не пожелала да продължи пътя си към Влашко.
Денят, в който Богородица напуска земния свят
15 август е един от най-големите Богородични празници в православния календар. Българската православна църква го отбелязва като Успение на Пресвета Богородица, а в народната традиция денят е познат като Голяма Богородица. Според църковното предание празникът е свързан с края на земния живот на Божията Майка и преминаването ѝ към небесния живот.
Празникът е сред най-старите празници, посветени на Света Богородица. След 431 г. започват да се установяват празници, свързани с отделни събития от живота ѝ, а още през IV–V век в Йерусалим християните почитали паметта на Божията Майка в Гетсимания. По-късно 15 август се утвърждава като ден на Успението.
В българската традиция Голяма Богородица е и празник на семейството, майчинството и закрилата. Но в Троянския манастир този ден сякаш има още един пласт – там Божията Майка е не просто център на празника, а има свой конкретен образ, своя история и своя път през вековете.
Това е Троянската Троеручица.
Историята на Троянската света обител е обвита в предания, а самото начало на манастира не е напълно изяснено от историческите изследвания. Българската патриаршия отбелязва, че опитите за датиране варират широко, а сведенията, с които разполагаме, произхождат предимно от Възрожденската епоха.
Според манастирското предание около 1600 г. през района преминал монах от Атонската Света гора. Той носел със себе си икона на Пресвета Богородица и пътувал към Влашко.
По пътя решил да посети отшелник, който живеел в планината. Останал при него известно време. Когато дошъл моментът да продължи пътя си, обаче нещо все го спирало.
Монахът приел това като знак. И оставил иконата при отшелника.
Така, според преданието, светинята останала там, а около нея постепенно започнал да се оформя монашески живот. Отшелникът привлякъл други братя, построили малка дървена църква, а след това килии и странноприемница за поклонници.
Манастирът и иконата започнали да се превръщат в едно.
А защо е „Троеручица“?
Тук историята отвежда далеч от Троян – към VIII век и един от най-известните разкази в православната традиция за чудотворна икона.
Става дума за свети Йоан Дамаскин – защитник на почитането на иконите по време на иконоборството.
Според преданието Йоан бил оклеветен пред владетеля на Дамаск. Като наказание дясната му ръка била отсечена.
Тогава той се молил пред иконата на Божията Майка.
И според църковното предание ръката му била чудесно възстановена. В знак на благодарност Йоан изработил сребърно изображение на ръка и го прикрепил към иконата.
Така се появил образът на Богородица Троеручица – с три ръце.
Това е и причината Троеручицата да има толкова разпознаваем образ – две ръце на Богородица и трета, която според преданието е свързана с чудото на изцелението на свети Йоан Дамаскин.
Важно е обаче да се прави разлика: Хилендарската Троеручица и Троянската икона са свързани с един и същ иконографски тип, но не са една и съща физическа икона. Самата Троянска икона има своя история. Изследване върху иконографията дори я датира по стил в началото на XIX век и я свързва с тревненски зограф, което показва разликата между местното предание за произхода ѝ и научното изследване на самото произведение.
Най-голямата загадка: как Троеручицата стигнала до Троян
И тук започва една от най-живите легенди.
Едно предание, записано и в изследванията на Троянския манастир, разказва, че при османското нашествие монашеска обител била разрушена, а иконата на Богородица останала сред развалините.
Но не позволила да бъде осквернена.
Според разказа иконата излетяла изпод развалините като ястреб, понесла се към планината и се спряла край Черни Осъм – при орех.
Там по-късно започнал новият монашески живот.
Това предание е толкова силно, че в Троян то се превръща не просто в легенда за една икона, а в разказ за самото място: Богородица не просто била донесена в манастира – според преданието тя сама избрала къде да остане.
Историците обаче са по-предпазливи. Българската патриаршия отбелязва, че началните години на манастира не са напълно изяснени и че сведенията от по-ранните периоди са ограничени.
Точно тук се срещат историята и паметта – едната търси документи, другата пази разказа.
Могилата и „първото чудо“
Има едно място край Троянския манастир, което всяка година на 15 август се превръща в център на особено поклонение.
Това е местността Могилата.
Според традицията именно там е станало първото чудо, свързано с Троянската Троеручица.
Затова на Голяма Богородица иконата не остава зад стените на храма.
След празничната литургия тя се изнася от манастира и се пренася в литийно шествие до мястото на първото чудо. Там се отслужва водосвет, а вярващите се покланят пред светинята. Тази традиция е документирана многократно от Българската патриаршия и от самия манастир.
Именно това шествие е един от най-силните моменти на празника.
Иконата напуска храма, а хората я следват.
А мястото, където според преданието е проявила своята сила за първи път, отново става място за молитва.
Има ли наистина чудеса?
Тук трябва да направим важната уговорка.
Разказите за чудесата, свързвани с Троянската Троеручица, са многобройни и са част от историята на самата светиня.
В анонимния летопис на Троянския манастир се казва, че от векове иконата давала изцеление на хора, които идвали с вяра. Описани са случаи, при които според летописеца болни били изцелявани, прокажени се очиствали, неми проговаряли, парализирани прохождали, а и хора, които търсели помощ за различни свои страдания, получавали подкрепа.
Това са думи на летописеца, тези разкази обясняват защо поколения българи продължават да идват пред иконата.
Едно от най-страшните изпитания: чумата
Сред най-силните истории в манастирската летопис е тази за чумната епидемия през 1837 г.
Летописецът разказва за тежка смъртоносна болест, която обхванала хората. От градове и села мнозина бягали към лозята и извън населените места, опитвайки се да се спасят от заразата.
И тогава идва разказът за монасите.
Според летописа част от тях напуснали манастира от страх. Другите останали, служили и се молили пред Богородичната икона.
Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите. – Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, – как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!
Летописецът описва това като „велико чудо“ – останалите в манастира братя приемали поклонници, включително заразени, но според разказа никой от тях не починал. Хората, потърсили убежище в манастира, останали там до отминаването на чумата и после се върнали по домовете си.
– Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.
Богородица, която помага на всички
В летописа има още един любопитен детайл.
Авторът подчертава, че според разказите за чудесата помощта на Богородица не била ограничена само до православните християни.
В текста се казва, че към светинята идвали и турци, които търсели помощ, и че според летописната традиция те също не били оставяни без милост.
Това е детайл, който говори много за мястото на Троянската икона в народната религиозност.
Пред една светиня границите между страх, болест, надежда и човешка нужда са по-малки.
