В една от най-сухите и негостоприемни точки на Земята се изгражда устройство, което има амбицията да направи най-големия възможен поглед в космоса.
В пустинята Атакама в Чили постепенно се издига Extremely Large Telescope (ELT) – бъдещият най-голям оптично-инфрачервен телескоп на планетата. Огромното съоръжение може да промени начина, по който учените наблюдават звездите, галактиките и далечните планети, а сред най-вълнуващите възможности е търсенето на следи от живот извън Земята.
Размерите му звучат почти нереално.
Куполът на телескопа ще бъде висок 80 метра, а основното му огледало ще е широко 39 метра. Европейската южна обсерватория (ESO), консорциум от 16 държави, планира външната конструкция да бъде завършена през 2027 г., а телескопът да започне да наблюдава Вселената около 2030 г.
За да бъде построен, до върха на необитаемата планина Cerro Armazones трябва да бъдат транспортирани десетки хиляди тонове стомана и бетон.
А това е само началото.
Защо точно там?
Атакама не прилича на обичайните представи за пустиня. Тук няма безкрайни дюни и жълт пясък. Пейзажът е направен от груби скали, вулканични върхове и солени равнини.
На някои места дъжд вали само няколко пъти в продължение на век. На други практически не вали.
Това е кошмарно място за човек.
За астрономите обаче е почти рай.
Изключително сухият въздух и малкото облаци означават, че светлината от далечните звезди може да достига до телескопа с много по-малко смущения. При такава надморска височина и сух климат условията са особено подходящи за наблюдение на нощното небе.
В района почти няма човешко присъствие. От някои точки погледът стига чак до Аржентина, а в противоположната посока се вижда Тихият океан, покрит от своеобразно море от облаци.
Тук светлинното замърсяване е почти непознато.
Именно затова огромното съоръжение е издигнато на планина насред пустошта.
Телескоп, който тежи хиляди тонове, се движи безтегловно
Отвътре ELT прилича повече на гигантска индустриална катедрала, отколкото на познатия образ на телескоп.
Стоманени конструкции и подвижни механизми ще държат огледалото, а целият купол ще може да се върти, за да насочва телескопа към различни части от небето.
Но колосалните размери не означават груба механика.
Напротив – проектът изисква невероятна точност.
Основата от бетон е трябвало да бъде излята с отклонение от едва 1/3600 от градуса, като инженерите е трябвало да отчетат дори кривината на Земята. След завършването на бетонирането излишният материал бил използван, за да бъде направено баскетболно игрище на планината – просто защото бетонът е нямало как да бъде върнат обратно преди да се втвърди.
Целият телескоп ще „плува“
Това е една от най-фрапиращите подробности.
По време на работа огромната конструкция няма просто да стои върху земята. Тя ще бъде поддържана от маслени подложки под високо налягане, които ще позволяват движението почти без триене.
Инженерите го сравняват с маса за въздушен хокей.
Само че вместо пластмасов диск върху нея ще се движи конструкция, тежаща много хиляди тонове.
Причината за цялата тази мания по стабилността е светлината.
Телескопът трябва да остане максимално неподвижен, защото дори минималното разклащане може да превърне далечна точка от Вселената в размазан образ.
Огледало от 798 парчета
В центъра на ELT ще бъде неговото най-голямо оръжие.
Огледалото няма да бъде един гигантски кръг, изработен от едно парче. То ще бъде съставено от 798 индивидуални шестоъгълни сегмента, всеки внимателно полиран и прецизно позициониран.
Всеки сегмент може да бъде демонтиран, а когато всички бъдат събрани, ще образуват едно огледало с диаметър 39 метра.
За сравнение, досегашният „гигант“ на ESO – Very Large Telescope, се намира на около 20 километра и разполага с четири телескопа с огледала по 8,2 метра.
Разликата е огромна. С други думи, обяснява астрономът от ESO Мария Любенова, огледалото е като „по-голяма кофа за събиране на светлина“.
Големината има много конкретна причина.
По-голямото огледало събира повече светлина – светлина, пътувала милиони и дори милиарди години през космоса. Това позволява на астрономите да виждат далечни обекти с по-висока резолюция от всичко, което днес е възможно на земен телескоп.
И огледалото няма просто да стои неподвижно.
То ще може да променя формата си в реално време, за да компенсира турбуленцията в земната атмосфера.
Именно това може да даде на учените възможност да изследват много по-подробно далечни планети и техните атмосфери.
Там се намира и големият въпрос.
Има ли някъде другаде живот?
ELT няма да „види извънземно“ в холивудския смисъл. Но способността му да събира огромни количества светлина и да изследва далечни светове с невиждана досега детайлност може да помогне на астрономите да търсят химически следи в атмосфери – потенциални признаци за биологични процеси.
Д-р Мария Любенова е българска астрономка, която днес заема доста впечатляваща позиция в Европейската южна обсерватория (ESO) – организацията зад гигантския телескоп ELT в Чили.
Коя е Мария Любенова?
Тя е родена и израснала в София. Интересът ѝ към астрономията се появява още като тийнейджър, след няколко не особено успешни опита да наблюдава кометата Hale-Bopp и пълното слънчево затъмнение през 1999 г. Тъкмо тогава започва активно да се занимава с популяризиране на астрономията – влиза в астрономически клуб и работи като редактор в българско астрономическо списание и вестник.
От България до Германия
Любенова получава докторска степен по астрономия в Ludwig-Maximilians-Universität в Мюнхен. След това работи като изследовател в Max Planck Institute for Astronomy в Хайделберг и в Kapteyn Astronomical Institute в Нидерландия.
През 2009 г. тя вече е свързана с проекта за бъдещия ELT – работи в офиса на ELT Science Office и участва в подготовката на книгата An Expanded View of the Universe, посветена на научните възможности на бъдещия телескоп.
От 2017 г. е астроном във ESO в Гаршинг край Мюнхен. От 2019 г. ръководи Media Relations и е научен съветник към комуникационния отдел на организацията. Тя е и редактор на научно-технологичното списание на ESO The Messenger.
Нейната научна работа е свързана с еволюцията на галактиките – как галактиките се раждат, растат и се променят във времето.
Тя изследва например звезди, звездни купове, галактични ядра, черни дупки, тъмна материя и звездната начална масова функция. Използва движенията и химичните характеристики на звездите като своеобразен „архив“ на миналото на галактиките.
Тя участва и в големи международни научни проекти като Fornax3D, XSL и CALIFA.
