Има реплики, които са толкова често използвани в американските филми, че вече звучат като естествена част от езика. Полицаят казва „You have the right to remain silent“, или някой от другия край на радиостанцията отвръща „Roger that“ и зрителят знае точно какво следва.
Само че зад тези две изречения стоят две съвсем различни истории.
Едната започва с радиовръзките на военните. Другата стига чак до Върховния съд на Съединените щати.
Няма никакъв Роджър
Когато американски полицай или войник каже „Roger that“, той всъщност не разговаря с човек на име Роджър.
„Roger“ е било кодовото название на буквата R в по-стария американски военен фонетичен алфавит. В радиокомуникацията R се използвала като съкращение за received – „получено“. Когато човек чуел съобщението и искал да потвърди, че го е чул и разбрал, просто казвал „Roger“. Постепенно се появява и днешното „Roger that“ – „Получих това“ или „Разбрах“.
Американският военен жаргон дори имал още по-точна комбинация. „Roger wilco“ означавало, че съобщението е получено и заповедта ще бъде изпълнена. Wilco идва от will comply – „ще изпълня“. По-късно остава просто „wilco“.
Днес в международния фонетичен алфавит буквата R вече е Romeo, но Роджърът така и не изчезва от езика.
Той продължава да живее във филмите, сериалите, авиацията, армията и ежедневната реч.
Изразът придобива допълнителна популярност през 60-те години благодарение на публичните радиопредавания от космическите мисии „Аполо“.
Така един военен код от радиостанциите се превръща в американска разговорна реплика.
И всеки път, когато някой казва „Roger that“, всъщност повтаря историята на едно старо R.
А сега идва Миранда
Втората легендарна реплика е много по-драматична.
„You have the right to remain silent…“
Това не е просто реплика от криминален сериал. Зад нея стои съдебен процес, който променя американската полицейска практика.
Името на човека е Ернесто Миранда.
През 1963 г. Миранда е арестуван в Аризона и отведен за разпит. След продължителен разпит той подписва самопризнание. По-късно става ясно, че полицията не го е информирала, че има право да мълчи и право на адвокат преди разпита. Случаят стига до Върховния съд на САЩ.
През 1966 г. съдът постановява решението си по делото Miranda v. Arizona.
Според него човек, който е задържан и подложен на полицейски разпит, трябва предварително да бъде уведомен за основните си права. Сред тях са правото да мълчи, предупреждението, че казаното може да бъде използвано в съда, правото на адвокат и правото на назначен адвокат, ако човекът не може да си позволи такъв.
Оттам идва терминът „Miranda warning“ или „Miranda rights“.
Това е моментът, в който едно фамилно име се превръща в част от ежедневния език.
Америка започва да чете правата на заподозрените
След решението предупреждението се превръща в стандартна част от много полицейски разпити.
Точната формулировка не е задължително една и съща навсякъде. Важното е човекът да бъде информиран за съществените си права преди определен тип полицейски разпит.
И тук американското кино прави останалото.
Десетилетия наред зрителите чуват една и съща сцена: белезниците щракват, полицай отваря бележник или диктофон и започва:
„Имате право да мълчите…“
Толкова често сме я чували, че репликата вече е станала почти универсален символ на американското правосъдие.
Само че има една подробност, която често остава извън филмите.
Миранда не е оправдан
Решението на Върховния съд не означава, че Ернесто Миранда е обявен за невинен.
След съдебното решение срещу него е проведен нов процес и той отново е осъден.
Така човекът, чието име става синоним на едни от най-важните процесуални права в американската полиция, остава свързан и със собственото си криминално дело.
