Исландия отново обръща поглед към Европейския съюз. Днес около 400 000 жители на северната островна държава решават на референдум дали Рейкявик да възобнови прекъснатите преди повече от десетилетие преговори за присъединяване към ЕС. Вотът не е решение за членство - той трябва да даде възможност на правителството да договори конкретните условия, след което исландците отново ще имат последната дума. Гласуването идва в момент, когато войната в Украйна, напрежението около Гренландия и икономическата нестабилност карат все повече исландци да преосмислят мястото на страната си в Европа.
Възможност, а не окончателно решение
Въпросът върху бюлетината е пределно ясен: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“
Премиерката Криструн Фростадотир настоява, че положителният отговор няма автоматично да направи Исландия член на ЕС. „Това е възможност, а не окончателно решение“, обясни тя пред Франс прес. Идеята е първо страната да разбере какво конкретно може да договори с Брюксел, включително по най-трудните въпроси, а едва след това гражданите да решат дали приемат постигнатото споразумение.
При победа на лагера „да“ преговорите могат да бъдат възобновени още към края на 2026 г. Според исландското външно министерство процесът би могъл да продължи приблизително между 18 и 24 месеца. След евентуално споразумение ще е необходим нов референдум за самото членство, а присъединяването трябва да бъде ратифицирано и от държавите в ЕС.
Една малка държава търси повече сигурност в несигурен свят
Днешният дебат е много различен от този отпреди 15 години. Исландия кандидатства за членство през 2009 г., след като световната финансова криза срина банковата й система. Преговорите започнаха през 2010 г., но бяха преустановени през 2013 г. след идването на евроскептично правителство.
Оттогава Европа и светът се промениха драматично. Руската инвазия в Украйна върна голямата война на континента, а американските претенции към съседна Гренландия разтревожиха сериозно исландското общество. Исландия няма собствена армия и разчита за отбраната си на НАТО и на двустранното споразумение със САЩ.
Професорът от университета „Бифрост“ Ейрикур Бергман обяснява пред Франс прес, че именно агресивното отношение към Гренландия е накарало много исландци отново да се замислят къде принадлежи страната им и как най-добре може да защити интересите си.
ЕС вече е част от ежедневието на Исландия
Исландия всъщност отдавна е много по-близо до Европейския съюз, отколкото предполага статутът й на държава извън него. Тя участва в Европейското икономическо пространство и е част от единния европейски пазар, а освен това принадлежи към Шенген.
Това означава, че страната вече прилага значителна част от правилата на единния пазар, но няма глас при вземането на решенията в институциите на ЕС. Именно този аргумент използват част от привържениците на присъединяването - вместо Исландия само да приема правила, изработени в Брюксел, пълноправното членство би й дало място около масата, където те се определят. Ройтерс отбелязва, че членството би донесло на Исландия представителство в европейските институции и възможност един ден да приеме еврото.
Еврото се превърна в силен аргумент
Икономиката също работи в полза на новия европейски дебат. Исландската крона е традиционно нестабилна, а домакинствата са изправени пред високи разходи по кредитите. Основният лихвен процент на централната банка достигна 8%, докато лихвата на Европейската централна банка е значително по-ниска.
Това превръща перспективата за бъдещо приемане на еврото в привлекателна тема за част от задлъжнелите домакинства и бизнеса. Привържениците на европейската интеграция виждат в членството и възможност за по-голяма икономическа предвидимост, по-дълбоко участие в общия пазар и по-силен глас в решенията, които така или иначе влияят пряко върху исландската икономика.
Рибата остава голямата червена линия
Но пътят към Брюксел минава през въпрос, който докосва самата национална идентичност на Исландия - риболова. Рибните продукти формират около 40% от износа на стоки на страната, а контролът върху богатите исландски води е извоюван след десетилетия политически и дори дипломатически сблъсъци.
Много исландци не желаят Брюксел да получи влияние върху квотите и управлението на този ресурс. Външната министърка Торгердур Катрин Гунарсдотир, която подкрепя европейската интеграция, също заявява категорично, че Рейкявик ще настоява да запази суверенния контрол върху риболовните дейности.
Точно тук биха били едни от най-трудните бъдещи преговори. При предишния процес Исландия и ЕС така и не стигнаха до отварянето на главата за рибарството, а официален исландски анализ определяше темата като една от областите, в които споразумението би било особено трудно.
Вот, който може да бъде решен от шепа гласове
Страната влиза в референдума почти разделена наполовина. Последното проучване на „Галъп“, проведено между 24 и 27 август сред 4583 души, дава 51,6% на противниците на възобновяването на преговорите и 48,4% на привържениците. Само дни по-рано друго изследване показваше обратната картина - 51,3% в полза на нови преговори и 48,7% против.
За Европейския съюз евентуалното завръщане на Исландия към преговорите би имало значение далеч отвъд населението на страната. ЕС би получил перспектива за присъединяване на богата, стабилна демокрация, която вече е дълбоко интегрирана в европейския икономически модел, а присъствието му в стратегически важния Северен Атлантик и Арктика би се засилило.
Избирателните секции трябва да дадат отговор само на първия въпрос - дали Исландия отново да седне на масата с Европейския съюз. Ако мнозинството каже „да“, окончателното решение за членство ще остане за самите исландци след края на преговорите.
