България ще води битка едновременно за спасяването на оставащите средства по Плана за възстановяване и устойчивост и за изпълнението на свързаните с тях реформи. Това заяви премиерът Румен Радев на среща с Илиана Иванова и други членове на Европейската сметна палата. Той предупреди, че новият европейски фонд за конкурентоспособност не трябва да насочва ресурсите предимно към най-развитите икономики. Подобен модел би задълбочил индустриалните и технологичните различия в Европейския съюз.
Българският План за възстановяване е на обща стойност 6,17 млрд. евро. До края на май 2026 г. страната беше получила близо 3,3 млрд. евро, а през юни Европейската комисия даде положителна оценка на четвъртото искане за плащане, което трябва да донесе още близо 1 млрд. евро. Изпълнението на договорените реформи и инвестиции трябва да приключи до август 2026 г.
Парите и реформите вървят заедно
„За България спасяването на Плана за възстановяване и устойчивост и предвидените в него средства за страната ни са не по-маловажни от реформите, с които те са свързани и които обществото ни очаква“, заяви Радев.
Премиерът посочи, че възстановената политическа стабилност дава необходимия хоризонт за провеждането на промени с дългосрочен ефект. Сред приоритетите той открои върховенството на правото, подобряването на качеството на живот и повишаването на конкурентоспособността.
Според Радев ефективността на европейското финансиране зависи и от доверието на гражданите в публичните институции. Затова кабинетът ще настоява средствата да бъдат обвързани с ясни резултати, но и правилата да се прилагат еднакво към всички държави членки.
София иска „индустриална кохезия“
България ще настоява новият Европейски фонд за конкурентоспособност да дава реален достъп до финансиране и на по-слабо развитите икономики. Според правителството концентрацията на инвестициите в богатите и технологично напреднали държави ще увеличи разликите вътре в съюза.
Радев определи българската позиция като защита на „индустриалната кохезия“. Страната ще постави въпроса по време на преговорите за следващата Многогодишна финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г.
Европейската комисия предлага бюджет от почти 2 трилиона евро за седемгодишния период, като новият фонд за конкурентоспособност трябва да обедини инвестиции в стратегически технологии, промишленост и иновации. Предложенията все още подлежат на преговори между държавите и европейските институции.
Йотова видя риск за малките държави
Опасения за новата финансова архитектура на ЕС изрази и президентът Илияна Йотова на отделна среща с представители на Европейската сметна палата. Тя предупреди, че обединяването на кохезионната и общата селскостопанска политика, рибарството и сигурността в един фонд може да отслаби защитата на регионите и общините.
Йотова постави въпроса как ще бъдат гарантирани прозрачността и отчетността при използването на средствата. Тя поиска и ясни критерии, които да ограничат субективните оценки на Европейската комисия върху националните планове.
Президентът изрази опасение, че новият подход може да постави малките и по-слабо развитите страни в неблагоприятно положение. Според нея обвързването на европейските средства с върховенството на закона също трябва да се основава на точни и еднакво приложими правила.
Европейската сметна палата публикува 12 становища по проектите за бюджета за 2028-2034 г. Одиторите предупредиха, че значителните промени в структурата на финансирането не гарантират автоматично по-добро управление на европейските средства.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
