Автори: ВАЛЕНТИН ВЕЛЧЕВ и ПЛАМЕН ПЛАМЕНОВ МИРЯНОВ
Арх. Пламен Пламенов Мирянов и Валентин Велчев
Във втората част на нашата статия за малко отново ще се спрем на твърдението на архим. Никанор, че трябва държавата „да осигури възможност на хората с нетрадиционна сексуална ориентация да получат законова рамка за своето съжителство и за уреждането на имуществените си отношения…“.
В своя профил във фейсбук той допълнително пояснява, че ако получат “законова рамка за съжителство“ това ще даде възможност на еднополовите двойки да „уреждат имуществените си отношения”, поради което няма да бъде необходимо да им се осигурява правото на „граждански брак“.
Оказва се, че според него не става дума за подкрепа на еднополовите бракове, а единствено за предоставяне на правна уредба, която да позволи на хомосексуалните двойки да съжителстват и да уреждат своите имуществени отношения и наследствени права.
Българското законодателство обаче не предвижда режим на съпружеска имуществена общност при съжителство без сключен граждански брак, включително и когато става въпрос за съжителство между мъж и жена. Лицата, които живеят на семейни начала без брак, не придобиват автоматично качеството на законни наследници едно на друго, а имуществените отношения между тях не се уреждат по правилата, приложими при развод.
Следователно каузата, за която архимандрит Никанор „се бори“ може да се осъществи единствено ако Конституцията на България позволи на еднополовите двойки да сключват граждански съюзи. Тоест въпросният духовник със съмнително канонично съзнание реално защитава узаконяването на гей-браковете в България, защото според съвременното ни законодателството това е единственият начин представителите на „лгбт“ общността да получат гореописаните желани права.
Архим. Никанор продължава своите разсъждения с думите: „Няма никакъв грях в това хора от един и същи пол да живеят заедно и в имуществена общност...“
Като православни християни знаем, че според Свещеното Писание, Свещеното Предание и каноничното учение на Светата Христова Църква не се допуска благославяне или одобряване на еднополови съюзи, нито на каквато и да било форма на сексуално съжителство извън брака. Православната църква разбира брака като установен от Бога съюз между един мъж и една жена, още от сътворението на човека, а в църковния живот той е едно от светите тайнства и се възприема като основа на християнското семейство – „малката домашна църква“.
Явно архим. Никанор не си дава сметка, че застъпвайки се хомосексуалните двойки да „получат законова рамка за своето съжителство“, тласка вярващите християни измежду тях реално да живеят в непрестанен грях и съблазнява мнозина да не разпознават мъжеложството и хомосексуалните отношения като тежък смъртен грях, за което св. ап. Павел ясно е казал, че такива „няма да наследят царството Божие“ (1 Кор 6:9).
По-нататък в интервюто си пред Дойче Веле архим. Никанор изразява пълно одобрение за международните санкции срещу патриарх Кирил, определяйки го като олигарх в расо, който с подкрепата си за войната в Украйна бил предал Христос и бил се отрекъл от Евангелието. Духовникът посочва каноничната Украинската православна църква (УПЦ) като структура, която била „под командването на Руската православна църква“, а схизматичната така наречена „Православната църква на Украйна“ (ПЦУ) – като независима от Русия.
В тази връзка трябва да отбележим, че емисарите на Константинополската патриаршия от доста време насам полагат системни усилия да прокарат сред православната общност една нова богословска линия, която напълно съвпада с глобалистката политика на Американската демократическа партия и либералната идеология на Европейския съюз. В контекста на това т. нар. „прогресивно богословие“, поддържано от Фенер, неговите последователи у нас и в чужбина целенасочено насаждат враждебност към Русия, нейната патриаршия и в частност към патриарх Кирил. Зад тяхната тактика се крие следният дългосрочен план: създаденото обществено недоволство спрямо Москва да бъде пренасочено към традиционното православно учение. Идеята е автентичната църковна традиция да бъде етикетирана като „руска“, анахронична и ретроградна. По този начин фанариотите се надяват по-лесно да наложат сред вярващите новия, реформиран и силно повлиян от идеологията на хуманизма, модел на християнството, проповядван от патриаршията в Истанбул.
В статия от края на 2019 г. Матю Нейми ни запознава подробно с разсекретените документи на ЦРУ, от които става ясно, че от времето на патриарсите Максим V и Атинагор (т.е. непосредствено след края на Втората световна война), САЩ участват активно в делата на Фенер и определят коя предварително избрана от тях фигура бъде поставена на патриаршеския престол в Истанбул. По такъв начин Константинополската патриаршия, от дълго време насам е превърната в „троянски кон“, чрез който тайните служби и елитните олигархични кръгове се намесват в делата на Църквата.[1]
Затова не е чудно, че със своите неканонични действия, продиктувани от външни за Църквата фактори, патриарх Вартоломей води цялото Православие към разкол — първоначално той предизвика такъв в Естония, а впоследствие и в Украйна. Ето как се развиха събитията в последния случай, който дълбоко и трайно разтърси целия православен свят.
Никанор с патриарх Вартоломей
През 2017-18 г. по проект на украинското правителство и лично на президента Петро Порошенко, с изричната подкрепа на Джо Байдън (по това време вицепрезидент на САЩ), стартира инициатива за учредяването на нова „автокефална църква на Украйна“. За да бъде реализирана тази политическа поръчка, се прибегна до услугите на Константинополския патриарх Вартоломей, ползващ се с широка протекция от страна на ултралибералните политици в Съединените щати.
На 11 октомври 2018 г. Светият синод на Константинополската патриаршия антиканонично отмени решението си от 1686 г. за подчинение на Киевската митрополия на Московската патриаршия. Освен това беше необходимо антиканонично да се „възстановят“ йерархичните и свещеническите чинове, както и църковното общение с предстоятелите на отречените от съборното Православие разколнически формирования: „Украинска православна църква – Киевска патриаршия“ (УПЦ-КП) и „Украинска автокефална православна църква“ (УАПЦ).
Само месец и половина по-късно бе обявено, че Фенер вече е съставил и проект за устав на новата украинска „църква“. На 5 януари 2019 г. патриарх Вартоломей антиканонично издаде томос за автокефалия на новоучредената т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ), според който Епифаний Думенко бе назначен за неин предстоятел с титлата „Митрополит Киевски и на цяла Украйна“. В Украйна обаче още от края на Х век (988 г.) съществува канонична православна църква, призната от всички поместни православни църкви, включително от Константинополската патриаршия. Поради тази причина църковните канони не допускат на една и съща територия да се създава втора, паралелна структура (вж. Правило 8 на Първия вселенски събор), което прави т. нар. ПЦУ канонично нищожна.
Никанор с митрополит Епифаний - Киевски митрополит на ПЦУ - разколническа църква, некаконично създадена с томос от Константинополския патриарх от 2019 г., непризната от БПЦ-БП и от още 9 поместни църкви
От посоченото става ясно също, че т. нар. „Православна църква на Украйна“ е конгломерат от две групи, нито една от които няма канонична йерархия към момента на „признаването“ ѝ от патриарх Вартоломей. Първата група (УПЦ-КП) се ръководи от самообявилия се за „патриарх“ Филарет (Денисенко), чието отлъчване от Църквата през 1997 г. е признато от всички поместни православни църкви (включително от Фенер). Начело на втората група (УАПЦ) е т. нар. „архиепископ“ Макарий (Малетич), който никога не е имал нито епископски, нито дори свещенически сан. „Възстановяването в йерархичен и свещенически сан“ на двамата предстоятели се извърши двойно и тройно некононично (в чужда църковна юрисдикция, без покаяние и – в един от случаите – без ръкополагане), което прави акта на „връщане в църковно общение“ абсолютно невалиден. Поради това от еклисиологична гледна точка т. нар. „Православна църква на Украйна“ (ПЦУ) се явява извънканонично , разколническо формирование.
Новата Православна църква на Украйна, освен от Фенер, е призната само от три други поместни църкви – Гръцката, Александрийската и Кипърската (за съжаление всички те очаквано се огънаха пред политическия натиск от Съединените щати). В тази връзка, държавният секретар Майкъл Помпео написа в личния си профил в Twitter (януари 2021 г.), че „се е погрижил САЩ да подкрепят международното признаване на ПЦУ и е помогнал на митрополит Епифаний да избегне руското влияние“.[2]
Прави впечатление, че нито османските султани, нито дори атеистичният режим на Сталин не се е опитал да подмени ортодоксията (ученията) на православната Църква. Защо това е толкова важно?
Ако Църквата примеси истината със заблудата, ще се загуби стандартът и ще стане невъзможно да се разграничи добро от зло, праведно от грешно, догмат от ерес и пр. По думите на св. Йоан Шанхайски „когато беззаконието стане норма, тогава нищо вече не може да те извади от тинята на греха”. Тоест, щом се размият границите между доброто и злото, грехът става неразпознаваем, а оттам покаянието, освещението и спасението – невъзможни! Затова и Светият Дух винаги ще пази Църквата като „стълб и крепило на истината". (1 Тим. 3: 15).
Например, в т. нар. либерални протестантски деноминации Библията е претълкувана по такъв начин, че хомосексуализмът не се счита за грях. Поради тази причина в тези общности е приемливо епископите, презвитерите и дяконите да са себеутвърждаващи се гейове, лесбийки или припознаващите се в някой от десетките социални „полове“ (според джендър-идеологията). Те се смятат за „непорочни“, каквато е заповедта на Бога за служителите, ръкополагани в свещен сан (1 Тим. 3:2, 10). Но щом грехът се превърне в норма, тогава никой вече не се покайва и не го изоставя, което може да стане причина и за вечната раздяла с Бога.
Можем да се уверим, че в документа „Основи на учението на Руската православна църква за достойнството, свободата и правата на човека“, приет на пленарно заседание на Архиерейския събор на РПЦ на 26 юни 2008 г., няма никакво отстъпление от православното учение на Църквата (виж бел. [3]). Документът е разгърнат върху строго православно духовно съзнание и поставя секуларната концепция за „правата на човека“ под критиката на светоотеческата антропология.
В социалната доктрина на Фенер обаче са залегнали две особено опасни ереси, заети от либералното протестантско богословие.
През 2020 г. за първи път Фенер публикува свой изчерпателен текст относно социалната си доктрина, изработен в продължение на три години от специална комисия. Документът „За живота на света: към един социален етос на Православната църква“[4] е одобрен през януари 2020 г. от Синода на Константинополската патриаршия, а през март вече е представен на широката общественост. Този сборник е плод на съвместната работа на 12 богослови (принадлежащи към диоцеза на патриаршията), като в него са включени въпроси относно социалното неравенство, бедността, расизма, човешките права, биоетиката, технологиите и изменението на климата.
Първият от богословите, участвали в съставянето на документа, е Дейвид Харт, конвертирал от англиканство в православие, като е запазил своите либерални възгледи. Харт е философ, културен критик и социален демократ, който се е посветил на изучаването на различни философски и теологични системи, включително будизъм, индуизъм, джайнизъм и други дхармични религии. По-специално той твърди, че няма разкол между православието и католицизма и че всички хора наследяват вечното спасение, независимо от вярата, морала или нещо друго (apokatastasis).
Сергей Худиев прави отлична оценка на либерализма, от който е пропит документът „За живота на света“: „След като го прочетох внимателно, трябва да заключа, че проблемът е по-дълбок от личните грехове на сегашния Константинополски патриарх. Документът разкрива дълбоко залитане към либералното богословие, където проповядването на Божието слово се заменя с проповядване на определен вид социален активизъм, а цитатите от Писанието и светите отци се приспособяват към дневния ред, определен от външни за Църквата сили. Документът, уви, прилича повече на политическа, отколкото на богословска декларация – и то на декларация от определено ляв тип.
В западното християнство разликите между либералното и консервативното отношение към вярата са отдавна установени – и ние много добре знаем как изглеждат. За консерваторите основната грижа на християнина е спасението на душите за вечността – както на неговата собствена, така и на душите на ближните му, а основният проблем е личният грях, който застрашава това спасение. Основният проблем на човека е вътре в него – това е грехът в собственото му сърце – и главната работа на християнина е да се покае, да преодолее чрез Божията благодат личната си греховна поквара. Човекът ще бъде Божий инструмент в света „съд почетен, осветен и угоден на Господаря, годен за всяко добро дело“ (2 Тим. 2:21), когато позволи на Бога да действа чрез него, смирявайки личния си егоизъм и своеволие…
За либералното богословие спасението на конкретните души във вечността не е от първостепенно значение; понякога изглежда, че либералите изобщо не вярват в някакво вечно спасение. Обикновено обаче то не се отрича, а просто вече не е първостепенна грижа – често либералите (като един от авторите на въпросния документ, либералния богослов Дейвид Бентли Харт) просто говорят за всеобщо спасение – и тъй като така или иначе всички ще бъдат спасени във вечността, няма нужда да се тревожим за вечното спасение на когото и да било. Целта на християните е друга – да подобрят живота на земята чрез социални реформи. Както виждаме във въпросния документ, Евангелието се тълкува в чисто постмодерен смисъл – като програма за социална реформа, грехът е свойство на порочното общество, а не на отделния човек, и основното християнско действие не е покаянието, а социалната активност. Злото не е в моето сърце – а в другите, банкери, мениджъри на големи корпорации, правителства, фундаменталисти и някои други лоши хора, потисници, с които трябва да се борим“. По-нататък авторът пояснява как в този документ имплицитно са прокарани ЛГБТ-идеологията и икуменизма [5].
Православните журналисти в Украйна също са стигнали до извода, че Фенер все повече се увлича по либерализма, икуменизма, грижата за околната среда и човешките права, проповядвайки демокрация и социална справедливост. Възвеличаването на ценностите на демокрацията, правата на човека и всички видове граждански свободи е изразено толкова ярко, че позволява на някои политолози да заявят, че „историческата концепция на документа „За живота на света“ поразително прилича на предизборната програма на кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Джо Байдън“.[6]
Без да претендираме за изчерпателност, накратко ще се спрем на историческите предпоставки, които доведоха до възприемането на еретичните доктрини на 1) ЛГБТ-идеологията и 2) икуменизма от Константинополската патриаршия, залегнали в основите на документа „За живота на света“.
1) ЛГБТ-ИДЕОЛОГИЯТА
Патриарх Вартоломей е особено близък с т. нар. ултралиберали като Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и много други, които не само усилено поддържат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията, но и правят всичко възможно, за да ги прокарат в цялото западно общество. Тези концепции успешно воюват за пълната дерегулация на половата идентичност, за утвърждаването на хомосексуалния брак и семейство, за правото на аборт, за отмяната на моралните ограничения на сексуалността и т.н.
Апологетът на Критския събор проф. Петрос Василиадис твърди че „свети апостол Павел осъжда не хомосексуалните наклонности (които от гледна точка на последните научни изводи са доказано вродени, независещи от избора на човека), а хомосексуалната активност“.[7]
В списание „The Wheel“ Диоклийският митрополит Калистос Уеър, също конвертирал от англиканство в православие богослов на Константинополската патриаршия, не само прави апология на хомосексуализма, но и настоява на тази основа православният свят да признае, че „има голямо разнообразие от пътища, по които Бог води човека“.[8]
Оказва се, че патр. Вартоломей е в непрекъснато общение и редовно съмолитства с протестантски пастори-содомити (гейове, лесбийки и трансджендъри). Същото се случва и в мнозинството от структурите под неговата юрисдикция – Епархиите в Западна Европа и Австралия, Гръцката православна архиепископия в Америка, схизматичната Православна църква на Украйна и пр. Спряганият за негов заместник архиеп. Елпидофор през 2022 г. кръсти децата на гей двойка, родени от сурогатна майка, с което демонстрира, че благославя осиновяването на деца от хомосексуалисти. А в началото на 2026 г. той покани лутеранска „епископка“-лесбийки да води молитвата от амвона в православен храм и да "благославя" православните свещеници![9]
Надяваме се, че сега вече е ясно защо ЛГБТ-идеологията съвсем закономерно намира своето място и в официалния документ на Истанбулската патриаршия „За живота на света“!
Нека накратко да споменем защо ЛГБТ-идеологията не се подкрепя от науката.
Още през 2014 г. лесбийката д-р Лора А. Хейнс, виден член на „Американската психологическа асоциация“, апелира към ЛГБТ-активистите да спрат с мита „роден по този начин“ и „промяната е невъзможна“, защото това противоречи на науката![10] През 2019 г. най-мащабното провеждано досега научно проучване, обхващащо 470 000 души, вече съвсем недвусмислено доказа, че хомосексуалността изобщо не е вродена[11], което тотално обезсмисля „богословските“ изводи на Петрос Василиадис, Калистос Уеър и други подобни защитници на содомията.
2) РЕЛИГИОЗЕН ХИПЕРИКУМЕНИЗЪМ
На 29 юли 2025 г. в Истанбул патриарх Вартоломей изнесе програмна реч на срещата на „Световния съвет на религиите за мир“. В нея той не само спомена глобалните предизвикателства пред съвременното човечество, но и очерта схема за изграждането на обща „сакрална“ основа, необходима за преодоляването им. Докладът му бе озаглавен „Противоречия и предпоставки за междурелигиозния диалог“, като в него той подробно изложи собствената си концепция за създаването на „Общ свещен мироглед“ – религиозно-хуманистична идея, призвана да служи като теоретична рамка за духовното благоуспяване на народите.
Патр. Вартоломей пояснява: „В центъра стои самото Свещено – върховната, абсолютна реалност, която се изразява по различни начини – като Бог, Аллах, Брахман или като Лъчезарна пустота. Тази реалност не е абстрактен принцип, а основата на общността на битието, която обединява всички неща чрез любов, състрадание и милост.“[12]
Както е видно, формулировката на Фенер относно междурелигиозния диалог отново е издържана напълно в духа на протестантското либерално богословие. Според англиканския професор Джон Хик „макар в различните религии да се използват различни концепции и имена за Бога, то в онтологичен смисъл всеки вярващ човек по земята се покланя на същата свръхестествена Реалия“.[13] Не е трудно да се схване, че по такъв начин ефикасно се полагат основите за създаването на „Единна (но не една и не истинна!) световна религия“.
Нашият извод се подкрепя и от думите на архиепископ Елпидофор (спряган за бъдещ заместник на патр. Вартоломей), който недвусмислено отбеляза, че „всички религии са пътечки към Бога“![14] А на друго място той обяви патриарх Вартоломей за „самото въплъщение на икуменизма“ и за „духовен отец на всички хора, независимо дали те осъзнават това или не“.[15]
По такъв начин ставаме свидетели на точното изпълнение на пророческото проникновение на св. Юстин (Попович), с което той ни описва настъпващата световна религия на Антихриста:
"Религията на Антихриста е опасна с това, че външно никой няма да ви заставя да се отричате от Христа или да сменяте вярата си, няма да се изменят догматите, няма да има уния в предишния ѝ вид, няма да има обединение на религиите в една. Това е твърде грубо и ще отблъсне не само православните, но и представителите на другите вероизповедания. Ще се проповядва нова религия, а от вас ще се изисква само едно – да се съгласите, че всички религии имат единен Бог, че истината е и у другите религии и че всяка религия отива при Него по свой собствен път. Ще ви кажат "останете си православни, само признайте, че повече няма ереси, еретици и отстъпници". Приемането на тази дяволска лъжа и представлява отричането от Светата Троица, от нашия Господ Иисус Христос, от нашата православна вяра и от Православната ни Църква. Приемането на тази дяволска лъжа по същество означава легализация на „църквата“ на Антихриста!“[16]
В интервюто си пред Дойче Веле архимандрит Никанор тласка онези хомосексуалисти, които са вярващи християни да живеят в непрестанен грях и съблазнява мнозина да не разпознават мъжеложството и хомосексуалните отношения като тежък смъртен грях, за което св. ап. Павел ясно е казал, че такива „няма да наследят царството Божие“ (1 Кор 6:9).
А опорните точки на архим. Никанор срещу руския патриарх Кирил не са просто политкоректен евроатлантически отзвук по повод текущия трагичен военен конфликт. Те са проява на лукав идеологически сблъсък изкуствено внесен в православния свят. Неговите думи прокарват стратегията за подкопаване на автентичното учение на Църквата Христова с цел то постепенно да бъде подменено с либералната теологична концепция на Константинополския патриарх Вартоломей.
-------
[1] Ousting the Ecumenical Patriarch: the removal of Maximos V according to CIA records
https://www.orthodoxhistory.org/2019/12/11/ousting-the-ecumenical-patriarch/
Как митрополит Атинагор става Вселенски патриарх
https://www.pravoslavie.bg/?p=1625837
[2] Съществуват редица официални източници, които отбелязват, че Гръцката, Кипърската и Александрийската патриаршии са се съгласили да признаят неканоничната ПЦУ след натиска, който им е бил оказан от държавния секретар на САЩ Майк Помпео.
Secretary Pompeo
https://x.com/SecPompeo/status/1345792039091318793
[3] Основы учения РПЦ о достоинстве, свободе и правах человека
https://www.patriarchia.ru/article/88785
[4] FOR THE LIFE OF THE WORLD Toward a Social Ethos of the Orthodox Church
[5] Новый документ Фанара: социалистический, гиперэкуменический, и либеральный.
[6] О чем говорит главный социальный документ Константинопольского патриархата?
[7] “LIMITS” AND “GENDER IDENTITIES”
https://orthodoxyindialogue.com/2017/11/14/limits-and-gender-identities-by-petros-vassiliadis/
[8] Foreword
https://wheeljournal.com/wp-content/uploads/2024/03/Wheel-13-14-6-10.pdf?utm_source=chatgpt.com
[9] Prayer service with LGBT female bishop held at Phanar US Archdiocese church
[10] Водеща изследователка и защитник на правата на лесбийките призна, че сексуалната ориентация не е вродена и може да се променя
[11] Genetics may explain up to 25% of same-sex behavior, giant analysis reveals
[12] Keynote Address by His All-Holiness Ecumenical Patriarch Bartholomew at the Meeting of the World Council of Religions for Peace (Istanbul, July 29, 2025)
[13] Hick, J., „An Interpretation of Religion: Human Responses to the Transcendent.” Palgrave, 2004; 2nd ed., 33.
[14] Фанар: Все религии – это мириады тропинок, ведущие к одному Богу
https://spzh.eu/ru/news/81329-fanar-vse-religii–eto-miriady-tropinok-vedushhije-k-odnomu-bogu
[15] Архиепископ Елпидофор специално избра да чества именния ден на патриарх Вартоломей в храм, който е под „знамето на дъгата“, въпреки че в Ню Йорк има още един храм на името на св. Вартоломей на деноминация, отхвърляща джендер-идеологията. Изобщо във всичките си действия архиепископ Елпидофор недвусмислено подчертава, че ще върви в пълно съгласие с ЛГБТ-ценностите и икуменизма, възприети на официално ниво в Истанбулската патриаршия.
Homily by His Eminence Archbishop Elpidophoros of America…
[16] Този цитат на св. Юстин (Попович) често се среща в православни сайтове и книги и вероятно е взет от негова устна реч. Мисълта е съзвучна с разсъжденията му за църквата на Антихриста от книгата му „Православната Църква и екуменизмът“ („Pravoslavna Crkva i Ekumenizam“, 1974).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
