Лекцията на Кейти Фауст по време на форума ARC (Alliance for Responsible Citizenship), озаглавена „Това е дете“, избухна като фойерверк в мрежата и предизвика бурни овации и неспирни коментари. Публикуваме текста, касаещ правата на децата и как ние трябва да ги отстояваме заради тях като общество.
Коя е Кейти Фауст?
Кейти Фауст е американски общественик, писател и един от най-разпознаваемите защитници на правата на децата в дебата за брака, родителството и семейната политика. Тя е основател и президент на международната неправителствена организация Them Before Us, която защитава принципа, че интересите и правата на децата трябва да бъдат поставяни пред желанията на възрастните при вземането на обществени и законодателни решения.
Фауст е осиновителка и често съчетава личния си опит с позоваване на научни изследвания и демографски данни в своите лекции и публикации. Тя е автор на книгите Them Before Us, Raising Conservative Kids in a Woke City и Pro-Child Politics, в които развива тезата, че всяко дете има право, когато това е възможно, да познава и да бъде отглеждано от своите биологични майка и баща.
Нейните позиции предизвикват широк обществен интерес и активни дебати. Поддръжниците ѝ ги определят като защита на правата на децата, докато критиците смятат, че част от изводите ѝ не отразяват научния консенсус по въпросите за различните семейни модели.
Какво представлява ARC?
ARC (Alliance for Responsible Citizenship) е международен форум и мрежа от учени, предприемачи, политици, журналисти, обществени лидери и представители на гражданския сектор, създадена през 2023 г. по инициатива на британския баронеса Филипа Страуд и канадския психолог и автор Джордан Питърсън.
Организацията си поставя за цел да насърчава идеи за обновяване на западната цивилизация чрез укрепване на личната отговорност, свободата, демократичните институции, семейството, предприемачеството и гражданското общество. На ежегодните конференции на ARC се обсъждат теми като икономика, технологии, образование, енергетика, култура, геополитика и бъдещето на семейството.
Сред лекторите на форума през годините са световноизвестни учени, интелектуалци, политици и обществени личности. Именно на конференцията ARC преди броени дни Кейти Фауст изнася речта си „This Is a Child“, в която защитава тезата, че общественият дебат за брака и родителството трябва преди всичко да поставя в центъра правата и интересите на детето.
Урокът на Винс Ломбарди
Тя започва речта с история от 1961 г. за легендарния треньор по американски футбол Винс Ломбарди. След като неговият отбор губи шампионската титла, всички очакват той да започне подготовката със сложни нови тактики.
Вместо това Ломбарди влиза в съблекалнята, вдига футболната топка и казва:
„Господа, това е футболна топка.“
Той смята, че поражението е дошло не защото играчите не знаят сложни стратегии, а защото са забравили най-важните основи на играта. Затова започва обучението от самото начало – блокиране, подаване, овладяване на топката.
Общественичката прави паралел със съвременното общество. Според нея Западът е изгубил битката за брака и семейството, защото е изоставил основните принципи. Кейти твърди, че хората са започнали повече да се страхуват да не бъдат наречени „нетолерантни“, отколкото да защитават традиционното разбиране за семейството.
„Дами и господа, това е дете“
След това говорителката вдига снимка на малко дете и заявява:
„Дами и господа, това е дете.“
Според нея всяко дете започва живота си, когато яйцеклетката на една жена и сперматозоидът на един мъж се слеят и създадат нов човешки живот.
Тя твърди, че тези двама биологични родители са най-важните хора за бъдещото развитие на детето.
По думите й, когато единият или двамата липсват, това оказва влияние върху физическото, психическото и емоционалното развитие.
Като пример посочва изследвания, според които децата, загубили баща си, могат да имат по-къси теломери – структури в хромозомите, свързвани със стареенето и здравето.
Според него загубата на родител оставя отпечатък върху целия организъм.
Биологичните родители са най-добрата среда
След това речта преминава към сравнението между биологичните родители и други възрастни.
Тя твърди, че статистически доведените родители:
по-рядко водят децата на лекар;
по-рядко използват предпазни колани;
харчат по-малко средства за храната им;
спестяват по-малко за образованието им;
оставят по-малки наследства.
Веднага след това уточнява, че има прекрасни доведени родители, които се грижат за децата като за свои, и те заслужават уважение.
Но според нея, ако се гледат големи статистически изследвания, биологичните родители осигуряват най-добрата защита.
Рискът от насилие
Следва една от най-емоционалните части.
Кейти Фауст цитира данни, според които дете, живеещо с майка си и нейния нов партньор, статистически е изложено на по-висок риск от насилие, отколкото ако живее с биологичния си баща.
Тя разказва историята на малкия Престън Дейви, който загива след насилие в дома, където живее.
След това отбелязва, че именно поради подобни рискове осиновителите преминават през много сериозни проверки, преди да получат право да отглеждат дете.
Според нея самата биологична връзка предоставя естествена защита, която не може напълно да бъде заменена нито с договор за сурогатно майчинство, нито с желание за родителство.
Защо детето има нужда от майка и баща
Следващата тема е идентичността. Кейти казва, че всеки човек си задава въпроса: „Кой съм аз?“. Но още по-важен е въпросът: „От кого произлизам?“
Тя посочва, че преди десетилетия в САЩ повечето осиновявания били тайни.
Днес около 95% са открити, което позволява на детето да има контакт с биологичните си родители.
Според нея това се е наложило, защото специалистите установили, че децата се чувстват по-добре, когато познават произхода си.
След това Кейти обсъжда децата, заченати чрез донорски сперматозоиди или яйцеклетки.
Цитира проучване, според което много от тях изпитват чувство на липса.
Част от тях се питат дали приличат на своя биологичен баща, а други споделят тъга, когато виждат семейства с двама биологични родители.
Според защитничката любовта не може напълно да замени липсата на биологичния родител.
Майките и бащите са различни
Тя пита аудиторията: „Кой е виждал бебе да бъде хвърляно нагоре във въздуха?“
След като почти всички вдигат ръце, той задава втори въпрос:
„А колко пъти това е правела жена?“ Публиката се засмива.
Тя казва: „Жените не хвърлят бебета във въздуха. Те ги носят.“
Според нея това символизира различните роли. Майките създават чувство за сигурност. Бащите насърчават смелостта, риска и независимостта.
Дава още примери. Майката казва: „Виж, голям камион.“
Бащата казва: „Виж, това е пикап с двойно предаване, лебедка и офроуд гуми.“
Според нея майките опростяват езика, а бащите разширяват речника.
Истории на деца от еднополови семейства
След това цитира разкази на хора, израснали с двама родители от един и същи пол.
Един мъж казва, че е имал две майки, но въпреки това цял живот е копнеел за баща.
Една жена, израснала с двама бащи, разказва, че още като малка е усещала липсата на майка и се е опитвала да я замести с учителки, лели и приятелки на семейството.
Кейти използва тези примери, за да аргументира тезата си, че детето естествено търси както майчина, така и бащина обич.
Правата на детето
След това речта преминава към правата на детето.
Според дамата всяко дете:
произхожда от един мъж и една жена;
има нужда от любовта на тези двама родители;
изгражда своята самоличност чрез тях;
се развива най-добре, когато е отгледано от тях;
има право на тях!
Тя се позовава на естественото право, биологията и на международни документи като Конвенцията на ООН за правата на детето.
Защо съществува бракът
Според нея обществото е създало институцията на брака именно за да осигури на детето присъствието на неговите майка и баща.
Тя твърди, че ако първо поставим детето в центъра на разговора, тогава бракът не е въпрос единствено на любов между възрастните, а на справедливост към децата.
Добавя, че според нея нито съдебни решения, нито политически промени, нито нови репродуктивни технологии могат да променят естествените нужди на детето.
Да защитим децата
В края Кейти се обръща към всички възрастни – семейни, несемейни, хетеросексуални, хомосексуални, бездетни и родители.
Тя казва, че именно възрастните трябва да поемат трудностите, вместо да ги прехвърлят върху децата.
Според нея детето не може само да защити интересите си. То не може да гласува.
Не може да участва в обществени дебати. Не може да говори на конференции.
Затова, казва тя, обществото трябва да бъде неговият глас.
Речта завършва с призив хората винаги да си припомнят най-важното.
Точно както Винс Ломбарди е вдигнал футболната топка и е казал:
„Това е футболна топка.“ Така и обществото трябва винаги да вдига детето пред себе си и да си казва: „Това е дете.“
Очаквайте другата много аплодирана реч на "най-строгата директорка на Великобритания".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
