Чудесата на България са националната ни кауза, категорична е ИВАНА РАДОМИРОВА, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите
Ивана Радомирова е родена в Панагюрище. Произлиза от стар панагюрски род, предците й са участници в Априлското въстание. Завършила е Английската езикова гимназия в Русе, а след това Великотърновския университет със специалности "Българска филология" и "Английски език". Има диплома и от УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Работила е в Института по изчислителна техника и в банкови институции. От 2004 г. е главен секретар на Съюза на пивоварите в България (СПБ), а от 2014-а - изпълнителен директор и член на УС.
Радомирова е ръководител на националната междуинституционална партньорска програма на Съюза на пивоварите за социална отговорност и устойчиво развитие КОД: Отговорни заедно. Над 20 години ръководи международните проекти на българските пивовари, реализирани съвместно с ,,Пивоварите на Европа“ - европейската организация на индустрията в Брюксел.
Радомирова е член на Консултативния съвет по КСО към МТСП, Браншовия съвет за социално сътрудничество към МИИИ, Националния съвет по храните и Помирителната комисия към МЗХ. Член е на управителните съвети на Българска стопанска камара и на Асоциацията на специалистите по устойчивост. Радомирова е сертифицирана за вътрешен одитор по КСО и социален одит.
Ивана Радомирова бе специалният гост в 50-ото юбилейно издание на подкаста „Чудесата на България“ с водещ издателя и главен редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова.
- Здравейте г-жо Радомирова, добре дошла в подкаста „Чудесата на България“. Да започнем с траките и бирата, която се е наричала бритос. Какво знаете за древното производство на бира по българските земи?
- По нашите земи се е правело пиво преди да го има и във Вавилон, и в Месопотамия. Благодарение на нашите археолози бяха открити находки по долното течение на Марица, които свидетелстват, че е тук се е леело пиво много, много векове назад. Може би тогава тази кехлибарена напитка, не е изглеждала по същия начин, но се е правила от същите суровини, тогава зърна, от които се произвежда и днес. През Средновековието тази традиция е продължила. Проф. Николай Овчаров е намерил специални чаши, в които се е пиела бирата, вътре има останали следи от напитката.
Пивото във вида, в който го познаваме днес, се е появило у нас около 1868-1870 година, като през 1881 е открита първата пивоварна фабрика, която съществува до ден днешен като марка – „Каменица“ в Пловдив. Това е поводът тази година да отбелязваме 145 години от българската пивоварна промишленост, която веднага след Освобождението започва много бурно да се развива като икономическа дейност.
- Имате троен празник, включително и като сдружение. Кои са другите два юбилея?
- Да, отбелязваме 35 години Съюз за пивоварите и 70 години пивоварна наука.
- България не е сред т.нар. „бирени държави“, но въпреки това имаме с какво да се похвалим като пивоварна индустрия. Вие кажете с какво.
- В България ежегодно се произвеждат около 5 милиона хектолитра бира. Марките, които произвеждат българските пивовари – разновидностите, асортиментите, са над 220. Само през миналата година на пазара се появиха 14 нови продуктови предложения. Разбира се, това не е огромен мащаб, но за 5 пивоварни компании е добро постижение. В това отношение много помагат и така наречените занаятчийски микропивоварни, където може да се експериментира. 42 са вече общо всички пивоварни в страната, като малките микропивоварни са 34.
Има много широк внос на различни видове бира и вероятно марките, които се предлагат, асортиментите, са, предполагам, над 5000. Иначе в Европа се произвеждат 50 000 марки бира.
- Българинът е започнал да пие повече бира или по-разнообразна бира.
- Българинът пие не толкова много като количество, колкото пиеше преди 8 години, но като честота на консумация се запазват нивата. Това означава средно на месец около 9 пъти. Що се отнася до количеството - то намалява, но в същото време се увеличават консумацията и големият интерес към безалкохолните бири и към нискоалкохолните бири. Свързано е с динамичния, активен и здравословен начин на живот, особено при младите хора, а също така и с голямото разнообразие в порт фолиото на компаниите.
- Кои са най-големите консуматори на безалкохолна бира - младите хора, шофьорите или?
- Много харесвам безалкохолната бира и много широко я прокламирам. Тя се наложи не само в България, превърна се в международна тенденция именно заради младите хора, които имат друг начин на живот, други интереси. Миналата година в България, в сравнение с 2024 г. имаме ръст на производството и на консумацията на безалкохолна бира с 53%. Тя вече е над 3% от пазара. Това е не само нова, но и много благоприятна тенденция. В 100 милилитра безалкохолна бира има едва между 18 и 23 калории, а тя се произвежда от същите суровини – малц, хмел, пивни дрожди и вода. 92% от бирата е вода. В традиционната бира на 100 милилитра калориите са около 45. Безалкохолната бира е подходяща за всеки повод, защото е с нула съдържание на алкохол. След това да се качи на колата си и да се прибере.
- Да поговорим и за производителите. Каква част от бирата се произвежда от българските пивоварни?
- Аз съм много щастлива да отбележа, че членовете на Съюза на пивоварите в България произвеждат 99% от бирата в страната. Това е изключително постижение. 145 години от ръцете на българските пивовари излизат невероятно добри и качествени бири. Вие сте много близко до хранително-вкусовата и питейна индустрия…
- Правим заедно националната кампания „Да! На българската храна“.
- Да, Вие сте инициаторът на тази невероятна кампания, която съществува вече 20 години. Ние сме Ви много задължени, както и Министерство на земеделието и храните – те трябва да са Ви дори още по-задължени. Защото Вие направихте този мост - между Министерството и нас – производителите на храни и напитки, за което много Ви благодаря.
- Ние сме гласът на бизнеса.
- Така е. Бирата е продукт, който има перспектива. Има развитие. Но това е благодарение на българските пивовари.
Нашите технолози - всички те са завършили Университета по хранителни технологии в Пловдив. Те са невероятни специалисти. Много често са изпращани да работят в други държави, за да показват своите пивоварни умения. Няма абсолютно никакъв компромис - нито в технология, нито в хигиена, нито в качество. Ние уверено вървим напред. И самият факт, че в страната се произвеждат 12 лицензионни пива - международно утвърдени брандове, означава, че ние отговаряме не само на всички стандарти, но години наред ни се оказва това доверие.
Много съжалявам, че поради регулаторни причини трябваше един от може би най старите брандове бира в Европа - на принца на Бавария, да бъде спрян от производство в България. Просто колегите станаха малка независима пивоварна и нямат право да произвеждат вече този бранд. Но до такава степен бяхме заслужили доверието на принца на Бавария, че той довери в български ръце да се произвежда неговата бира. А семейството му е едно от тези, които са направили така наречения първи стандарт в хранителната индустрия през 1516 година - Рейнската забрана, тоест Законът за чистотата на пивото.
- Инвестициите са ключови, за да можем да кажем, че отговаряме на всички стандарти.
- Безспорно. Миналата година инвестициите в сектора са 88 милиона лева, като една много голяма част от тях, все пак ние говорим за 5 предприятия, са на най-големия производител на малц в Европа – „Малтери Суфле“, които правят пълно обновление на своя завод в Плевен. Това ще бъде най-големият завод за производство на малц на Балканите. Нашите колеги инвестират и в технологични, и в продуктови иновации. Това дава усещане за напредък и за устойчивост.
- Държавата майка или мащеха е на вашия бранш?
- Знаете ли, ние сме един от много малкото браншове, в които няма обществени поръчки – нито една, нула. Също така няма нито една стотинка европейско финансиране. Ние не попадаме в обхвата на тези категории. По отношение на алкохолните напитки, доколкото съм запозната, единствено виното се ползва с подобен вид финансиране. Ние и спиртните напитки нямаме такива фондове.
Може би това е причината браншът да е абсолютно прозрачен и то във всяко отношение. Може би това е причината за тази – ние я наричаме здравословна конкуренция, която съществува между нашите компании, защото тя е наистина много силна. И това е валидна констатация не е само за българския пазар, но и за международния. И на трето място, но не и последно, да бъдем сплотени и толкова години вече не само да вървим напред, но и да бъдем много иновативни в сфери, които допреди 10 години звучаха странно за по-голяма част от бизнеса - социална отговорност, устойчиво развитие, браншово колективно трудово договаряне със синдикатите, каквото ние имаме от години. И си разпространяваме браншовия колективен трудов договор върху всички работещи в производство на пиво и малц, независимо дали са наши членове или не. Ние се опазихме от изкушенията на една среда, която често пъти нагнетява отрицателни практики.
- В навечерието сме на бюджета за 2026 година. Вие сте един от големи членове в Българската стопанска камара. Какви са очакванията към държавата?
- Да. Действително сме много активен член на Българска стопанска камара. Аз съм в управителния съвет. Благодаря на колегите за доверието. Имам мисията да представлявам българската хранително-вкусова и питейна индустрия в тази изключително сериозна, активна и уважавана работодателска организация.
Това, което българският бизнес винаги е искал и винаги е подчертавал като най-важно, е да има прозрачност и предсказуемост. Когато има достатъчно време за каквито и да било регулаторни решения и когато те се вземат в прозрачна среда, в диалог със заинтересованите страни, в диалог с бизнеса – то двете страни могат да постигнат баланс и тогава тези решения винаги са успешни.
- Връщаме се към празника на вашия бранш. Защо решихте на Илинден да празнувате?
- Този ден е избран през 1994 г. от тогавашния игумен на Бачковския манастир. На този ден винаги имаме водосвет, благословия, защото тогава е покълнало ечемиченото зрънце, минало през чудеса, за да стане пиво - хората да го пият без да се опиват. И защото Свети Илия е този, който както праща бурите, така праща и летния дъжд, който е много важен. Той неслучайно е и покровителят на зърното, и - да не дава Господ, на пожарите. Този ден е избран, защото олицетворява плода на майката земя в най-тежките и най-жежките дни, когато утолява жаждата.
- Опитва се да покълне в момента и Бранд България. Дълги години се опитваме да помогнем за неговото развитие. Искам да чуя Вашето мнение. Защото не само артефактите са в Бранд България, не само материалното и нематериалното наследство, но и всичките кулинарни чудеса са в Бранд България. Там са и бирата, и виното, защото чужденците, когато дойдат у нас първо искат да хапнат и да пийнат.
- Така е.
- Има ли своето място бирата в Бранд България или все още го търси?
- Аз имах в това отношение много големи очаквания, защото нашата индустрия има история. Много малко хора знаят, че ние имаме 2 тома ,,История на българската пивоварна промишленост“. Първият е написан през 1993 г. , вторият - през 2006. Ние сме един от много малкото сектори в страната, които имаме пълна историческа справка за развитието си от 1881 година до ден днешен. И аз имах голямата надежда как ще успеем да се организираме и да създадем навсякъде музеи на бирата. Има един такъв – на „Загорка“, който е сертифициран, страхотен, много интересен. Има много интересна колекция в „Болярка“, но не винаги е достъпна. Остана наистина като емблема и за Пловдив „Каменица“ които направиха една микропивоварница - страхотна и с много интересни предложения. За Шумен - да не говорим и те какви пивоварни артефакти имат! Всички тези градове имат своята пивоварна история и своите прекрасни брандове. Имат музейни експонати. И ние сме длъжници в това отношение и като Съюз на пивоварите, и като пазители на традициите на градската култура. Все още не сме успели да изградим това наследство като истинска културна ценност.
- Какво според Вас трябва да се направи?
- От една страна да сме про-активни и да намерим правилните партньори в различните райони на страната, където има бирени фабрики, за да можем да представим и бирата, и историята за нея. Защото хората желаят да чуят и видят това. Не е достатъчно само да се прочете какво съдържа пивото или колко калории има. Другото – с историята - е далеч по-интересно.
- Това не трябва ли да бъде в съответни културни маршрути? В Пиринския край от Хераклея Синтика задължително има маршрути до винарните. Пивоварните не трябва ли да са част от подобни маршрути за градовете, в които се намират?
- Точно така трябва да бъде. И в това отношение ние трябва да успеем да мотивираме колегите да могат да направят така, че навсякъде да може да се опита продуктът на техните ръце. Вие ми давате добра идея да обединим усилия, за да можем да създадем интерес към бирената култура. Има две страни в Европа, в които бирената култура е част от културното наследство на ЮНЕСКО - Чехия и Белгия.
- Говорим си за история. Вие, както знаем, сте наполовина от Панагюрище. Вярно ли е, че първата пивоварна е била там?
- Точно първата – не. Тогава са били малки занаятчийски пивоварни работилнички, от които до наши дни, разбира се, нищо не е останало. Говорим за 19 век - между 1860 и 1881 година, когато е основана „Каменица“. Имало е и една доста развита пивоварна в Русе - „Света Петка“.
Но историята за Панагюрската пивоварна е много интересна. Миналата година в рамките на един месец, абсолютно случайно и независимо един от друг в къщата, която наследих в Панагюрище, много старинна къща, ни посетиха професор Марин Маринов, който живее и работи в Дания и един от предишните кметове на Панагюрище - Ясен Христов. Двамата не се познават, не са близки, но дойдоха независимо един от друг със следния въпрос: ,,Ти знаеш ли, че в Панагюрище е имало пивоварна веднага след Априлското въстание?!“ Оказва се, че тази ,,Пивоварна Никола Г. Лисев 1879 г.“ е била на прадядото на професор Маринов. По една пълна случайност аз съм близка приятелка с пра-правнучката на Н. Лисев. Пивоварят именно от тази пивоварна е отишъл след това в Пловдив, привлечен от двамата швейцарци, които изграждат „Каменица“ и заедно с него започват промишленото производство на бирата у нас. А панагюрската пивоварна станала лимонадена фабрика.
- Поредното доказателство, че случайни неща няма.
- Така е.
- Затова нека си поговорим за Панагюрище и Вашия род. Ние все още сме в годината, когато отбелязваме 150-годишнината от Априлското въстание. Какво е чувството да живееш до къщата на Райна Княгиня?
- Господ е събирач. Действително, къщата, която наследих, е с комшулук към тази на Райна Княгиня, имат един общ дувар. Когато ходех лятно време при баба и дядо, много често минавах точно от тази вратичка в него, която е докосвана от Левски, и отивах в музея. Много е вълнуващо. Нашата къща е с много големи автентични дувари, с много голяма порта. И когато се отива към музея на Райна Княгиня най-напред се вижда тази порта. Често хората се объркват и влизат у нас. Винаги ми е много приятно, когато това стане. Аз ги каня, особено ако са с деца, да влязат - заради вратичката, комшулука. Тази много особена атмосфера се подсилва и от факта, че там ми беше завещано едно силно духовно послание.
Баща ми беше невероятен родолюбец, будител, актьор по професия, който 32 пъти е бил в ролята на Бенковски в честванията на Априлското въстание. Той винаги ми разказваше това, което и стара майка ми разказваше. По тази линия аз съм пра-правнучка на Орчо Войвода – един от важните образи на Априлското въстание, който е бил лична охрана на Георги Бенковски.
Има една уникална история, която е свързана с „Под игото“, но ще Ви я разкажа след малко. От страна на майка ми пък съм от един друг голям род, които са били книжари, търговци и първите разпространители в България на „Лонжин“ часовниците, много богати хора - Белопитовият род, от който е Тодор Белопитов, ковчежникът на Хвърковатата чета. Той е личният секретар на Бенковски, завършил е „Робърт колеж“ и на 20 години намерил смъртта си, както и Бенковски, след като въстанието е било жестоко потушено. Панагюрище носи тази атмосфера, носи този дух на бунта, на свободата, и всички панагюрци обичат да говорят за това и се гордеят с това. На хора от Панагюрище дължим много светли събития в нашата история. Дори София да е столица го дължим на Марин Дринов, който е панагюрец.
Може би тази година беше малко тъжно, че поклонението на Оборище не беше сякаш достатъчно почетено. И то точно от тези люде, които трябва винаги да се респектират от това, което се е случило в ония паметни нощи, когато в обятията на страшна буря е взето решението за въстанието. Изпитвам много силно вълнение, когато разказвам за тези събития.
Още повече, че съм свързана и с Тутевата къща, където Бенковски прочита Кървавото писмо. Това са невероятни емоции и ние - потомците, благодарение на родовата памет, отново силно ги преживяваме и предаваме на идващите след нас поколения. Дай, Боже, така да продължаваме - да носим тази памет, защото тя показва, че ние сме заедно, че свободата е най-най-силният, най-големият, най-истинският човешки идеал. И това, че ние самите сме длъжници на всички тези, които са забили онзи кървав нож в сърцето на османската империя, както казва Бенковски. Много силни думи, но те са отправени към много силни хора.
- Благодаря Ви, че ни припомнихте това. Длъжници сме и още как! Длъжници сме, затова че не само властите не ходят на Оборище, но и много от тях не знаят какво е „Под игото“. Разкажете и тази история.
- Тя е много интересна. В Панагюрище, още преди Въстанието Орчо Войвода е бил натоварен със задачата да охранява града. Той се е отличавал с голяма сила и смелост. Участник е в Кримската война. Роден е през 1829 г. , а се жени чак след Освобождението на България. Има един-единствен син, моят прадядо, когото аз си спомням… Орчо Войвода е бил доста буен, много препатил - баща му е убит от турчин в гората. Сестра му е насилена и също убита и той носи в себе си този гняв. Той не може да не го носи. Безпощаден. И безпощадно смел.
В Панагюрище негови най-близки приятели са революционерът Манчо Манев и Крайчо Самоходов, който е знаменосецът на Хвърковатата чета. Появява се в Панагюрище един турски наместник, който много се заглеждал по хубавите моми и младите невести. Те наистина са били много хубави, виждала съм снимки от ония времена. Орчо и Крайчо Самоходов се преобличат като моми - с белило и червило, обличат сукманите, слагат контошчените кожухчета и го подмамват. Манев ги следва. Уж ще имат сгляда и среща с въпросния наместник на султана. Тъмна доба. Закарват го на Белопитовата воденица. Те затова са Белопитови – правели са бели пити. Подмамват го, убиват го и го заравят под вадата.
Идва въстанието. Орчо взема много дейна роля. Но го арестуват, закарват го в пловдивската тъмница, където за него след това пишат и Захарий Стоянов, и Константин Величков. Той се прави на глухоням, за да не бъде убит, и наистина оцелява. При амнистията от декември 1876 г. го пускат. Междувременно той разказва на Захарий Стоянов тази история. След което Захарий Стоянов я разказва на Иван Вазов, който бил силно впечатлен от силата, която проявяват мъжете и от тяхната изобретателност.
Патриархът на българската литература много е искал да има ярко, интересно въведение в романа ,,Под игото“. И изведнъж, разказвайки му Захарий Стоянов тази история, Вазов явно е харесал идеята. Същото е отбелязано и в книгата на Катя Зографова, която пише за Орчо, Яна Язова пише за Орчо, Пенчо Славейков пише за Орчо… Въобще тези всичките образи в нашата история се превръщат в символ на българския дух. И сигурно е хубаво всеки от нас да припознае с нещо малко и себе си в това.
- Как не! Толкова ми е приятно да водим този разговор, но за съжаление вървим към края. Какво бихте казали на българските млади хора? Как бихте ги вдъхновили да пазят паметта, да се радват, да ценят наследството, да се гордеят, че са българи?
- Имам две пораснали деца и две внучета. Ние сме длъжници на своите деца. Ние обикаляме света. Възхищаваме се на какво ли не. Нашите деца, виждайки ни как се радваме на тези пътешествия, вървят по нашите стъпки. Те са граждани на света. Но дали ние сме им показали нашите чудеса?! Това, което вие правите с вашата кампания „Чудесата на България“! Аз съм длъжник на моите деца в това отношение. Дали сме ги завели на връх Вола, дали сме ги завели на Ботев, дали сме ги завели на Белоградчишките скали?! Дали ние сме им създали този интерес към красотите на България или само си говорим колко е лошо, как тук нищо няма да се случи?! Ние даваме ли си сметка как по този начин им подрязваме крилете, които те имат и с които защо пък да не обходят нашата страна?!
Ето, днес с Вас си говорихме за места, на които аз също не съм отишла. И се почувствах малко гузна от това. Много е хубаво да отидеш в Сингапур, в Бали, в Япония… да, много е различно. А в същото време не си отишъл в Странджа планина. Вие знаете ли, хора, какво има в Странджа планина?! - светилище до светилище, реликва до реликва. Не сте дошли до Панагюрище. ?! А Вие знаете ли какво има в Панагюрище? Златното съкровище - елате го вижте! Вие знаете ли какво има в Белоградчик? Какво прави този кмет! Ето - госпожа Бозукова ще ви го разкаже.
И може би ние всички сме длъжници на тези деца, защото когато те видят, когато обиколят тези места, ще се почувстват горди. Но те ще се почувстват горди, ако намерят и същото отношение, което намират и виждат в редица други страни, където бих казала, туризмът успешно се развива - и като любезност, и като настроение, и като гостоприемство…
- И културното наследство се цени…
- Много! В Гърция всички сме виждали две камъчета и – ето има разказана една история. Ходим по един прашен път – е, малко сме разочаровани, но все пак сме ги видели. А тук при нас - не можем да го направим, защото няма път, няма стрелка. Така че това трябва да бъде нашата национална кауза. Сега казваме, че сме постигнали всичките си най-важни цели. Извинете, но каква по-важна цел от тази да сме горди, че сме българи! Да си запазим българския дух и тази възрожденска възхита, която носи утрешният ден. Ето я националната кауза.
- Благодаря ви. На сто процента съм съгласна с Вас. Благодаря Ви за това вълнуващо, емоционално, професионално участие в подкаста „Чудесата на България“. А с Вас, драги зрители и слушатели, нека всички възприемем тази кауза и да заведем децата това лято по Чудесата на България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
