Голямото му постижение е, че върна консервативния подход като алтернатива на неолибералния глобализъм
САЩ са единствената държава, която 250 години системно и непрекъснато живее в условията на свободно общество
Става дума не за хегемония, а за лидерство на САЩ, но не само военно-политическо и икономическо, а и в технологично и социокултурно отношение
Безцеремонно се отнася Тръмп към Брюксел, като им показва, че не те са фактор, с които ще разговаря, а с лидерството на националните държави в Европа
Счупи традицията в американската политика – беше лидер на опозицията
В гранд стратегията му основният конкурент е Китай, срина мита за трите империи – САЩ, Китай, Русия
Подходът на новата политика е транзакционен - на базата на конкретни интереси, а не догми
Америка вече играе голяма роля в Кавказ, изтласка Русия като водещ фактор
Защо европейски държави, които обичат да се изживяват като велики сили, трябва да живеят на гърба на американските данъкоплатци по въпросите на сигурността и отбраната?
Източна Европа е по-отворена към този тип политика, която провежда Доналд Тръмп, защото ние видяхме девиациите на неолибералния глобализъм.
Сегашната администрация на Доналд Тръмп прие стратегия за Западните Балкани, която изцяло е фокусирана върху икономика и енергетика.
България в отношенията с Америка трябва да постави големи теми, като например, да участва в Космическа програма на НАСА, а не да изпада в дребнотемие
Държавният секретар Марко Рубио е подготвеният, дяланият камък, който може много професионално да влезе в една президентска роля
Към момента няма видимо лидерство, което да оспорва Доналд Тръмп и неговото наследство. Но демократите може да се събудят. Следващите президентски избори са решаващи.
- Доц. Цеков, какво в момента е във фокуса на САЩ – подготовката за двата юбилея – 250 години от Декларацията за независимост и 80-нината на президента Доналд Тръмп или очакването за край на преговорите с Иран?
- Това е безпрецедентна година от гледна точка на струпване на големи и важни годишнини за Америка – и в общополитически, и в персонален план за Доналд Тръмп. Честването на четвърт хилядолетие от Декларацията за независимост ни дава повод отново да си припомним, че това е най-старата, непрекъснато функционираща демокрация в света.
Няма друга държава, която 250 години системно, последователно да е развивала и консолидирала своето демократично управление, и да живее в условията както на свободно общество, така и на свободна пазарна икономика.
Европа е типичния пример за синкопирано развитие. То минава през много тежки, дори травматични периоди на авторитарни, тоталитарни сривове, за да се върне и да изгради вече една по-трайна демокрация след Втората световна война, а за нашата част от Европа - след падането на Берлинската стена.
През цялото това драматично за Европа време обаче САЩ съумяват да поддържат себе си като държава и общество в условията на свобода и демокрация.
80-годишнината на Тръмп, Световното първенство по футбол и още много събития очертават тази година един изключително богат календар, който е като някаква Божия промисъл за този втори, исторически мандат на Тръмп. Защото независимо дали Тръмп е мразен или обичан, той е от този тип политици и държавници, които се оказаха точният човек в точното историческо време. Както навремето казваше Гиньо Ганев, цитирайки един френски интелектуалец - да срещнеш историята, когато тя те търси.
- Защо историята търси личност като Доналд Тръмп?
- За да даде първоначално глас, а след това и конкретен тласък на големите процеси на трансформация в геополитически и вътрешнополитически план за САЩ.
- Още една символика - говорим за неговата 80-та годишнина, но и за разрушаването на едни принципи и догми, които бяха създадени точно преди 80 г. Това беше цел и на първия му мандат. Защо не успя?
- Голямото постижение в първия мандат на Доналд Тръмп беше, че той върна в мейнстрийма самия възглед - консервативен, патриотичен, като идеологическа алтернатива на неолибералния глобализъм. Преди това този възглед беше изтласкан в периферията на политическото пространство, в публичността и в академичния дискурс. Той тогава успя да го превърне в идеологическа алтернатива, да даде самочувствие, да окуражи и да катализира процеси в целия свят.
Не успя да постигне демонтаж на модела, защото не владееше Републиканската партия, тя все още се доминираше много сериозно от неоконсерваторите.
Също така през първия си мандат подхождаше към управлението и политиката така, както подхожда собственикът на една голяма корпорация, какъвто е той. Когато каже - това е целта, задачата, той очаква целият механизъм моментално да се задвижи, за да бъде изпълнена.
Държавното управление и политиката не се задействат така. Той не владееше все още тази машинария. Постепенно я овладя.
Престоят му в опозиция беше безпрецедентен. Американската политика на национално ниво не познава това понятие - лидер на опозицията. Той се появява, чак когато бъде номиниран следващият кандидат за президент.
Доналд Тръмп разчупи тази традиционна характеристика на американската политика и след излизането си от Белия дом през 2021 година, той продължи да действа и да присъства като лидер на опозицията спрямо действащия тогава президент Джо Байдън.
Тогава той успя да разчисти Републиканската партия от остатъците от неоконсервативното течение, овладя я за основните организационни механизми, разпръснати в отделните щати и райони.
И оттам насетне съумя да генерира тази обществена подкрепа, която съществуваше още през 2020 г. по време на изборите, но в крайна сметка, включително с цената на фалшификации, победата му тогава беше отнета.
- Какво се случва през втория му мандат, когато "точният човек е на точното време"?
- Гранд стратегията, която следва Доналд Тръмп, е много ясна и не е изненада. Тя разби на пух и прах фантасмагорията, тиражирана и у нас от либералния сектор, а и от хората на Путин, че едва ли не това е човекът на Москва, който възпроизвежда тезите на Дугин и Лавров за многополюсния свят, в който трите империи ще бъдат Съедините щати, Китай и Русия.
Във втория си мандат, когато не трябва да се бори за доверието на избирателите и постигна наистина триумфална победа с много отчетлив резултат, Доналд Тръмп пристъпи към реализацията на тази гранд стратегия, в която Китай се разглежда като основен конкурент. А ако Русия по някакъв начин се прикачи към САЩ по конкретни въпроси, то те не биха възразили. Даже Тръмп полагаше усилия в тази посока.
- И продължава да полага.
- Чисто показни. Но големият въпрос е, че той събори мита за трите империи. Както и че показа, че американското глобално лидерство не е хегемонията, за която говореха опонентите.
Хегемонията не е реалистична в днешната ситуация. Става дума за лидерство, но не само военно-политическо и икономическо, а и технологично.
Социокултурният аспект е основният фактор, без който една суперсила в икономическо, политическо и военно отношение не може да стане глобален лидер.
Социокултурното влияние е това, което печели не просто умовете и сърцата по света, то става част от живота им. Нека да се огледаме около нас.
Колко от това, което ние възприемаме за даденост, даже сме забравили откъде произхожда, всъщност е продукт на голямата, иновативна, технологична, научна, развойна мощ на САЩ, която се разпространява по света.
Да започвам от музикалните жанрове, които превзеха целия свят още от началото на ХХ век. Светът не слуша китайска музика, слуша джаз, рок музиката и т.н. Да не говорим за телевизията, в последствие и за медиите, за интернет, за изкуствения интелект и смартфоните...
- Какъв е инструментариумът на Тръмп за новата геополитика?
- Тръмп използва транзакционния подход - на базата на конкретни интереси. Но трябва да прибавим и още нещо, за да видим пълната картина. Той иска бързи резултати. Заедно с това, много от нещата, които върши, са свързани с разбиването на вкоренени мрежи, на статукво.Например - НАТО, ООН или Г-7.
В първия му мандат една снимка беше станала хит - Доналд Тръмп и около него всички тогавашни лидери от Г-7, начело с Меркел, които са се надвесили над него, а той гледа сърдито. Това беше неговото първо присъствие на среща на седемте най-големи държави, в което доста безпардонно, в негов стил, беше поставил няколко въпроса.
Когато се разбива едно статукво, това се прави безпардонно, безцеремонно, от позиция на силата. Да, понякога изобщо не е красиво. Не всеки го може.
Затова казвам, че Доналд Тръмп е точният човек в точното историческо време. Той е безцеремонен, ако щете, и нарцистичен, което му дава самочувствието да се разпорежда с неща, с които даже няма право да се разпорежда.
Но с такъв подход предизвиква бързо адаптиране на останалите към промяната, която се изисква.
И в бизнеса е същият. Той го описва в книгите си - притиска максимално отсрещната страна, все пак да остане един милиметър до стената, така че да се бори за оцеляване.
И в един момент, когато е поставил максималистични изисквания, които много добре знае, че няма да се постигнат, а отсрещната страна е стресната от силата, безцеремонността или неизбежността на сключването на тази сделка, се стига до междинен резултат, който в крайна сметка е реалната цел, която е преследвал Доналд Тръмп. Това прави и в политиката.
- Разказвате а Г-7. Тази година е предстоящо домакинството на САЩ за Г20 и виждаме как Тръмп вече раздава покани за участие на държави, които бяха изключително поласкани. Направи го с Азербайджан, Узбекистан, Казахстан.
- Очевидно е, че средна Азия е сечението като зона на сблъсък на интереси и на САЩ, и на Китай, разбира се, и на Русия, която Тръмп изтласка като водещ фактор.
Русия не може да спре да бъде някакъв фактор там, най-малкото защото такава е била и политиката при създаването на СССР - да бъдат заселени горе-долу около една трета от населението на тези държави навсякъде от руски етнически произход.
Това, естествено, е политически фактор, който ще продължи да се използва. Но големите решения, голямата преориентация на тези държави, за което и Тръмп спомага, тече.
Те имат сложни, насложени през културни, политически, традиционни, религиозни, ако щете, отношения с Китай. Те не са от този тип държави, които искат да се превърнат в нечий сателит. Не биха искали могъщият Китай да ги превърне в техни пионки.
Затова отварянето им към САЩ е част от поддържането на този техен локален баланс. Доналд Тръмп съумява да се възползва от гледна точка на американската политика максимално, така че Америка да започне да играе водеща роля там.
- Новите регионални зони на влияние в света имат и своите регионални лидери с глобално значение. Каква нова роля се очаква за Турция, Саудитска Арабия?
- Това са традиционни съюзници на САЩ. И това не е не случайно - имат стратегическо значение на глобалната арена. Така че без съмнение те придобиват съществена роля в тази нова конфигурация, при която политиката на Доналд Тръмп изоставя така наречения мултилатерализъм, където всичко трябваше да се решава от едни международни организации, от едни международни чиновници, неизбрани от никого, откъснати от демократичен контрол и така нататък.
Това наднационално равнище, което трябваше да диктува на суверенните държави, се изоставя и се дава преимущество на двустранния подход.
Това се отнася и за държави от Централна и Източна Европа – за Унгария, Чехия, Полша. Полша е голямата държава, която има голяма диаспора в САЩ и това им дава една друга връзка, органична.
- В същото време, разривът на Тръмп с Европейската комисия расте.
- Не случайно Доналд Тръмп така показно, безцеремонно се отнася към Европейската комисия, към брюкселските чиновници.
Той иска да покаже, че не те са фактора, с които Америка ще разговаря и преговаря, а с лидерството на националните държави в Европа. И то с онези от тях, които могат да бъдат достатъчно адекватни на тази нова политика на Америка.
В интерес на истината, Източна Европа, като държави, е много по-отворена към тази политика, отколкото западноевропейските елити, които на практика в огромната си част продължават да са тези вкоренени неолиберални елити от последните няколко десетилетия.
Тяхната стратегия сега е да стиснем зъби, малко да се снишим и да се адаптираме, за да отмине това. Няма да отмине, защото резултатите са дългосрочни!
- Какво следва за Европа, тръмпизиране или просто събуждане от либералния сън?
- За мен е второто, защото сегашният модел на Европейския съюз е изцяло конструиран на неолиберална основа - да създадем една наднационална бюрокрация, която откъсната от демократичния контрол на европейските народи, елитарна, да бъде моторът, както те, еврократите, обичат да казват - моторът на европейската интеграция.
И тъй като суверенните държави отказват да делегират все повече и повече правомощия и суверенитет на тази наднационална власт, ние ще започнем пълзящо да я изземваме през практиката на съда на Европейския съд в Люксембург.
Те това правят. Опитват се даже да наложат и това, че европейското право има върховенство над националните конституции, нещо, което никога европейските държави в нито една случка от учредителните договори на ЕС не са се съгласявали.
Но - това е неолибералната конструкция. Сега сме свидетели и това е част от големия процес на разграждане на неолибералния глобализъм, как националните държави започват да заявяват своите претенции.
Това не е антиевропейска политика. Това е антинеолиберална. Но силата на Европа е в Европейския съюз. Само че, за да бъде силен Европейският съюз, той не трябва да бъде командван от една група безотчетни чиновници.
Трябва да бъде Европа на европейските национални лидери и там вече да се прави реалната политика, а единствено техническото изпълнение да бъде поверено на тези общоевропейски органи.
Не казвам, че тази конструкция ще бъде променена днес, утре или лесно, но рано или късно, ако Европа покаже стратегическо мислене, тя ще върви в тази посока.
Защото в момента ние сме свидетели на това как Европа има огромен потенциал, огромен икономически и всякакъв друг капацитет, но ги разпилява в области и зони, които нямат нищо общо с дневния ред на света.
Вместо да правим силна икономика, те ни занимават със зелен преход. Вместо да мислим как да укрепим военно-политическия капацитет на Европа, за да бъде тя самостоятелна, не да виси на гърба на американските данъкоплатци, те ни занимават с климатичните промени, с джендъра и с какво ли още не.
Триумфалният избор на Доналд Тръмп не е просто персонален, а исторически и затова силно се надявам той да послужи като един будилник за Европа.
- Международните анализатори предвещават срещата на върха на НАТО през юли в Анкара да е една от най-буреносните. Съгласен ли сте?
- Този въпрос има нужда от голяма историческа ретроспекция. Какво се случи след Втората световна война? Америка масирано, чрез плана „Маршал“, възстанови Западна Европа. Впоследствие, помогна и на Източна Европа - след падането на Берлинската стена.
Но през цялото време Европа разчиташе, че Америка е длъжна да я защитава, да обезпечава сигурността й, че НАТО е Америка и Америка трябва да плаща.
В първите десетилетия след Втората световна война, когато трябваше да се даде отпор на могъщия, тоталитарен СССР, това беше историческа необходимост.
Но сега, в последните няколко десетилетия и най-вече след падането на Берлинската стена, защо държави, които иначе обичат да се изживяват като велики сили - Германия, Франция, Испания, Великобритания трябва да живеят на гърба на американските данъкоплатци по въпросите на сигурността и отбраната?
Доналд Тръмп през цялото време казваше, поемете си ангажиментите, започнете да създавате военни бюджети, военен капацитет. Не можем да плащаме непрекъснато ние.
Сега някой казва сега „Паника, изтеглят се няколко хиляди американски войници“. Нали са големи сили - Германия, Франция, другите?
- Те се изтеглят примерно, от Германия, но пък отиват в Полша.
- Да, става дума за съвсем друг тип преконфигуриране в сектора отбрана и сигурност, а не за оттегляне на Съединените щати. Но европейските елити трудно разбират и влизат в правилната посока.
- Хващам се за Вашите думи, че Източна Европа е по-отворена към новите геополитически промени на Тръмп. Къде е България?
- Казах го, защото ние, в Източна Европа, разпознаваме много по-лесно тоталитарните, авторитарните тенденции в неолибералния глобализъм. Разпознаваме кенсъл културата.
За средния американец обаче това не е толкова разпознаваемо. Хората са живели четвърт хилядолетие в условията на свободно общество.
Виждали са всичко, всевъзможни тенденции, но общата, генералната тенденция е свобода и демокрация.
Затова казвам, че Източна Европа е по-отворена към този тип политика, която провежда Доналд Трамп, защото всъщност ние видяхме девиациите на неолибералния глобализъм.
- Новият кабинет вече заяви национална позиция пред Брюксел. От друга страна, виждаме завишен интерес от Америка. Как го разчитате, какво следва?
- Има да се извърви много път, особено в тази политическа конфигурация. Надявам се - това е в интерес на България, че това правителство ще намери правилния език и ще разбира първо правилно езика на Доналд Тръмп и неговата администрация.
И заедно с това ще намери път да излезе от тази изолация, в която, бидейки президент, г-н Радев се намираше.
- България обаче от дълго време е безгласна буква.
- Да, г-н Борисов имаше персонален подход към различни европейски лидери, но това е едната страна на нещата и тя е дълбоко недостатъчна.
България трябва да съумява със своите политически решения, да става интересна за останалите, тоест - да има интерес да предизвика икономически възможности.
Не, когато трябва да примерно да се прави някакъв голям проект, ние да затънем 6 години и да не можем да организираме обществените поръчки. Не, да приказваме как това или онова не можело, защото трябвало да си пазим доматите на село.
Тук става думи за големите проекти - инфраструктури, енергийни и т.н. Ние трябва да влезем в дигиталните проекти, изкуствения интелект.
Имаме и човешки ресурс, и материално-техническа база, която, ако не друго, поне може да бъде основа за такива проекти и на базата на една остро конкурентна среда, ние да представим по-добри условия за разгръщането на такива проекти в България.
И ако това правителство намери общ подход, поне за един проект, да не сме максималисти. Дотам сме стигнали, че трябва да се радваме и на малкото. Говоря на държавно равнище.
Дано да направят нещо, защото сегашната администрация на Доналд Тръмп има включително и този бизнес ориентиран подход. Те приеха една интересна стратегия за Западните Балкани, която е изцяло е фокусирана върху икономика, енергетика. България има какво да предложи в тази посока, стига да има далновидно стратегическо мислене, а не да влиза в дребнотемие.
Защото, ето, например, аз критикувах публично, не е подходът - махнете си самолетите или ни дайте визите.
- Това не е ли точно езикът на Тръмп?
- Би могло да е езикът на Тръмп, но се прави когато постигаш реален резултат за големи неща. Визите са най-дребният въпрос, който България може да постави.
Това не е въпрос на политическо решение. Това заблуждават нашите политици. Когато говорим за визите, трябва да си спомним мандата на НДСВ. Външен министър беше г-н Паси.
Без да влизам в детайли, но към онзи период, 2003-2004 беше много реалистично да паднат визите. Защото от американска страна законодателството беше такова, че предполагаше, че ако България въведе документи за самоличност, най-вече за граничните паспорти - модерни, с чипове, бази данни и т.н. които позволяват по-лесно идентифициране, визите ще паднат.
Спомням си много добре как щастлив г-н Паси дойде на заседание на ПГ на НДСВ и разказа какво трябва да се направи бързо, за да се задвижи въпросът, да се организират обществени поръчки.
Това беше работа на МВР да тръгнат нещата. Имаше ентусиазъм, но се забатачиха с обществените поръчки.
Предупреждението на американците беше: побързайте до края на годината тогава, защото от 1 януари влиза в сила нов закон, който въвежда изцяло технически критерии и когато ги покриете - тогава.
В момента ние сме в тази фаза, техническо решение - на база нисък процент откази за визи. Президентът не може да разпореди: пускайте наред. Няма как да стане. Особено при тази политика на Съедините щати по отношение на миграцията.
Българската страна в отношенията с Америка трябва да постави големи теми. Примерно, хайде България да стане част от космическата програма на НАСА , да изпратим български космонавт. Или нещо от този род
- Защо винаги трябва да гледаме Космоса? Защо не кажем: най-накрая да приключим големия проект за нови мощности на АЕЦ „Козлодуй“, който стои отворен 30 години?
- Да, или да влезем в разработките на изкуствения интелект. Много неща може. Споменах Космоса, защото това е най-разпознаваемо за българските граждани. Всички се възхищаваме на първия космонавт, на втория. Десетилетия вече има вакуум в тази посока.
Много неща можем да предложим, но те трябва да бъдат осмислени и да бъдат мащабни. Визите са дребнотемие.
Затова, да не бъдем повече Уes, men! Ние сме държава, член на ЕС и НАТО, имаме своя капацитет. Стига вече това мижитуркане.
- Да се надяваме, че при новото управление, което вече има пълната власт, ще можем да кажем “правилният човек в правилното време“.
- Сега те имат възможността и отговорността да го направят. И няма да имат извинение, ако не го направят.
- Какво следва за Америка в ерата на Тръмп?
- Много сложно общество е била винаги Америка. Някои извеждат поляризацията. Винаги е имало поляризация в Америка. По различни разломи, но винаги е имала.
Това, което следва за Америка, не е контрареволюция на неолибералите, както някои си представят. Защото процесите са мащабни.
Американското общество разбра, поне онази голяма част от него, която беше притихнала преди Тръмп, въпреки че не е съгласна, но й беше внушено, че това е отживелица, че има друго време вече, че не са адекватни на времето…
Видя се, че това съвсем не е така. И тази енергия със сигурност ще продължи и занапред. Много е важно, разбира се, дали ще бъде продължено още в следващия мандат.
- Какви са Вашите прогнози, кой ще е приемникът на Тръмп, Марко Рубио или Джей Ди Ванс?
- При всички положения, този, който е подготвеният, дяланият камък, който може много професионално да влезе в една президентска роля, е Марко Рубио. Джей Ди Ванс, всички знаем неговия поход към политиката, средата, към която принадлежи - това са тези могъщи технологични гурута и т.н.
- Но е факт, че е много харесван…
- Именно. Той е цената на голямата коалиция, която съумя да сглоби Доналд Тръмп около себе си. Но той, поне на този етап, е много далече и от подхода, и от мащаба на мислене, който има Доналд Тръмп.
Така че, ще бъде интересна конкуренция. Без да го казвам категорично, но има редица знаци през годините, че Доналд Тръмп отдава заслуженото на Марко Рубио в това отношение.
Сигурен съм обаче, че той няма да заеме позиция до последната възможна секунда, тъй като все пак и Джей Ди Ванс, бидейки вицепрезидент, има своето влияние, зад него стои това технологично лоби и наистина ще е въпрос, поне според мен, и на, ако застанем в обувките на Джей Ди Ванс, и на шлифоване, и на показване от негова страна на качества на голям международен лидер.
Свидетели сме, че Доналд Тръмп много стратегически изпраща Джей Ди Ванс там, където се очаква конфликт или нещо, което няма да завърши с успех, докато пази Марко Рубио да обира овациите, примерно за Газа.
- Джей Ди Ванс отиде в Унгария да подкрепи Орбан, който загуби. Марко Рубио отиде в Америка и подкрепи Пашинян, който спечели.
- Така е. Важното е да има продължение на политиката на Доналд Тръмп. Кой от двамата, или хипотетично - понякога двама се карат, трети печели, би продължил тази линия успешно, ще видим. Няма да са никак лесни тези избори
- Отписвате ли демократите?
- Не. Ние ги отписваме, от гледна точка на това, че към момента те са в дълбока криза като политическа формация, нямат ясно изразено лидерство, все още са в плен на тази радикална левица, която доминира
- Но със сигурност ще се събудят..
- В някакъв момент е нормално да се събудят, такъв е естественият политически процес. Към момента няма видимо лидерство, което да оспорва Доналд Тръмп и неговото наследство, но не бива да изключваме, че и това ще се появи, иначе няма да е демокрация. Затова следващите президентски избори са решаващи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
