Зъби, папагали, плуване, енот и странни навици показват първите мъже през човешката им страна
Американските президенти обикновено се помнят с портрети, речи, войни и официални церемонии. Встрани от голямата история обаче остават малки лични факти, които често звучат по-живо от учебниците. В Белия дом и около него има зъбни протези, ругаещ папагал, голо сутрешно плуване, миеща мечка, заседнали лодки, странни храни и домашни случки, които показват президентите като хора от плът и навици.
Джордж Вашингтон и зъбите, които не били дървени
Най-известната легенда за Джордж Вашингтон твърди, че носел дървени зъби. Това не е вярно, но истината е още по-неудобна. Първият американски президент имал тежки стоматологични проблеми и губел зъбите си постепенно през живота си. Протезите му били изработвани от различни материали - човешки и животински зъби, слонова кост, метални пружини и други елементи. Те били трудни за носене, променяли изражението му и вероятно му причинявали болка при говорене и хранене.
Вашингтон често изглежда суров и стегнат на портретите, но зад това изражение може да е имало и съвсем практична причина и тя е неудобната протеза в устата. По негово време зъболечението било грубо, скъпо и далеч от съвременните представи за комфорт.
Томас Джеферсън и цигулката, която носел със себе си
Томас Джеферсън не бил само човек на книгите и писмата. Той свирел на цигулка от младини и приемал музиката като част от доброто образование. Според биографичните сведения се упражнявал сериозно и имал няколко инструмента. Един от тях бил достатъчно удобен, за да се носи при пътувания.
Цигулката присъствала и в личния му живот около ухажването на Марта Уейлс Скелтън, която по-късно става негова съпруга. В онова време музиката била важна част от салонното общуване и от образа на добре възпитан мъж.
За Джеферсън се разказва, че можел да прекарва дълго време с инструмента, а не само с перо в ръка. В дома му „Монтичело“ музиката остава част от културната среда заедно с книгите, архитектурата и разговорите.
Джеймс Мадисън и необичайно ниският ръст
Джеймс Мадисън е известен като най-ниския американски президент. Обикновено се посочва, че е бил висок около 163 сантиметра и е тежал приблизително 45 килограма. В епоха на тежки дрехи, високи яки и официални пози той не изглеждал като внушителна фигура. Описван е като слаб, тих и физически крехък. Това го отличава силно от по-късни президенти като Ейбрахам Линкълн, който бил необичайно висок.
В стая, пълна с по-едри и шумни мъже, Мадисън трудно можел да впечатли с външност. Любопитното е, че този дребен ръст остава един от най-често повтаряните лични факти за него. Той е и добър пример колко различни са били телесно хората, стигали до върха на американската власт.
Джон Куинси Адамс и голото сутрешно плуване
Джон Куинси Адамс имал навик, който днес би бил немислим за президент. Той обичал да плува рано сутрин във водите край тогавашния Вашингтон. В популярните разкази се твърди, че често го без никакви дрехи.
Столицата тогава била много по-малка, по-кална и по-близка до природата, а зоната около Белия дом нямала нищо общо с днешната охрана. Адамс излизал в ранните часове, преди градът да се раздвижи.
Около навика му се появява и историята за журналистката Ан Роял, която уж седнала върху дрехите му и отказала да ги върне, докато не получи интервю. Тази част се разказва като легенда, но самото сутрешно плуване е един от най-колоритните лични навици, свързвани с него.
Андрю Джаксън и папагалът, който ругаел на погребението
Андрю Джаксън имал папагал на име Пол, който остава в президентските анекдоти с една особено шумна сцена. След смъртта на Джаксън през 1845 г. птицата присъствала на погребението му. Според разказа папагалът започнал да крещи ругатни толкова настойчиво, че се наложило да бъде изнесен.
Историята се повтаря от поколения и обикновено се свързва с бурния нрав и грубия език на самия Джаксън. Птиците от този вид могат да запомнят и повтарят думи, които често чуват около себе си. Затова анекдотът звучи правдоподобно за хората, които познават образа на Джаксън като избухлив и рязък човек. Във версията, останала в историята, церемонията е прекъсната не от човек, а от домашната птица с неподходящ речник.
Мартин ван Бюрен и детството на нидерландски език
Мартин ван Бюрен е роден в щата Ню Йорк, но първият му език не бил английски. Той израства в семейство от нидерландски произход, където в ранното му детство се говори нидерландски. Затова често е посочван като единствения американски президент, за когото английският не е бил първи език.
Семейството му живее в Киндерхук, район със стара нидерландска културна следа. Самото му име също носи този произход. Този факт е любопитен, защото разбива представата, че ранните американски президенти идват само от еднородна англоезична среда.
Ван Бюрен научава английски като част от живота си в по-широката американска среда, но домашният му език в началото е друг. Това го прави необичаен случай в президентската хронология на Съединените щати.
Джон Тайлър и огромното президентско семейство
Джон Тайлър държи един много личен президентски рекорд - той има 15 деца. Това е най-големият брой деца на американски президент. Тайлър се жени два пъти, като първата му съпруга е Летиша Крисчън, а след смъртта й се свързва с Джулия Гардинър, която е много по-млада от него.
Голямата възрастова разлика и дългата семейна линия правят биографията му особено любопитна. Дълго след смъртта му в американските медии се появяват материали за негови живи внуци, защото част от децата му също стават бащи в доста напреднала възраст. Така човек, роден през 1790 г., се оказва свързан чрез пряка семейна линия със съвременната епоха по начин, който звучи почти невероятно. При Тайлър личната хронология е толкова разтеглена, че два века се събират в една фамилия.
Ейбрахам Линкълн и единствения президентски патент
Ейбрахам Линкълн е единственият американски президент, получил патент. Това става през 1849 г., много преди да влезе в Белия дом. Изобретението било свързано с плавателни съдове и плитчини. Линкълн предлага устройство с въздушни камери, което да помага на лодките да се повдигат и да преминават през трудни места във водата. Идеята идва от практическия му опит с речния транспорт и проблемите на лодките, които засядат.
Устройството не се превръща в голямо търговско изобретение, но патентът остава уникален в президентската история. Моделът на изобретението е запазен и често се показва като част от по-необичайната страна на Линкълн. Това е личен факт за човек, когото обикновено свързваме с речите, а не с технически чертежи и въздушни камери.
Юлисис Грант и глобата за бързо препускане
Юлисис Грант бил отличен ездач и много обичал конете. С това е свързана една от най-известните истории за него във Вашингтон. Разказва се, че бил спрян от полицай заради прекалено бързо движение с кон и глобен с 20 долара. Най-популярната версия поставя случката по време на президентството му, но историците посочват, че по-добре документирани са и по-ранни случаи, когато той още не е президент, а генерал.
Във всеки случай Грант имал репутация на човек, който не язди само бавно и церемониално. В градските улици на 19 век бързото препускане също създавало опасност за минувачи, файтони и други ездачи. Историята звучи като ранна версия на глоба за превишена скорост, само че вместо автомобил има кон, седло и прашна столична улица.
Джеймс Гарфийлд и двете гениални ръце
За Джеймс Гарфийлд се разказва една от най-необичайните интелектуални истории в президентската хронология. Според легендата той можел едновременно да пише на латински с едната ръка и на старогръцки с другата. Твърдението често се приема предпазливо, защото звучи като украсен анекдот. Но около Гарфийлд наистина има силна биография на самоук, трудолюбив и много образован човек.
Той произхожда от бедно семейство, работи от млад и се издига чрез учене. Владеенето на класически езици е било белег на високо образование през 19 век. Дори легендата да е преувеличена, тя остава показателна за начина, по който съвременници и биографи са възприемали неговия ум.
Честър Артър и гардеробът с десетки панталони
Честър Артър бил известен с изключителното си внимание към облеклото. За него се разказва, че притежавал десетки панталони, като често се посочват около 80 чифта. Той обичал добре ушити дрехи, елегантни аксесоари и поддържан външен вид.
В епоха, когато мъжката мода имала строги правила, Артър изпъквал с вкус към костюми, ризи, вратовръзки и палта. Наричали го с прякор, свързан с неговата изтънченост и градски стил. Облеклото било част от публичното му присъствие, но и от личния му навик да изглежда безупречно. Историите за гардероба му са особено контрастни на представата за по-суровите президенти от предишните поколения.
Гроувър Кливланд и тайната операция
Гроувър Кливланд преживява една от най-странните медицински истории сред американските президенти. През 1893 г. в устата му е открит тумор и се решава операцията да бъде извършена тайно. Вместо в болница, хирургическата намеса става на борда на яхтата „Онейда“. Салонът на плавателния съд е подготвен за операция, а пътуването е представено така, че да не предизвика излишно внимание. Лекарите работят през устата, за да не останат видими белези по лицето на президента. След това е направена специална протеза, която да помогне за външния му вид и говора.
Историята става известна по-късно и често се посочва като един от най-драматичните примери за президентска медицинска тайна.
Бенджамин Харисън и страхът от електрическите ключове
Бенджамин Харисън е президентът, по чието време електричеството влиза в Белия дом. Новата технология обаче не означавала веднага удобство и спокойствие. Харисън и съпругата му Каролайн се страхували от електрическите ключове и според популярните разкази избягвали сами да гасят осветлението.
В края на 19 век електричеството все още изглеждало опасно и непознато за много хора. Белият дом вече имал модерно осветление, но обитателите му не били напълно сигурни как да живеят с него. Затова понякога се налагало персоналът да се грижи за лампите.
Теодор Рузвелт и Белият дом като малък зоопарк
При Теодор Рузвелт Белият дом бил пълен с животни. Семейството гледало кучета, котки, понита, морски свинчета, змии, птици, язовец и други необичайни любимци. Децата на Рузвелт често внасяли допълнителен хаос в резиденцията. Един от известните анекдоти разказва как синът му Куентин внесъл змии в Овалния кабинет и предизвикал суматоха. Друга любима история е свързана с понито Алгонкин, което било качено с асансьора, за да посети болен член на семейството.
Рузвелт обичал природата, животните и физическия живот на открито, така че такъв дом не изглежда напълно случаен. За разлика от по-строгата представа за президентска резиденция, Белият дом по негово време често приличал на шумно семейно пространство. Животните били част от всекидневието, а не само от официални снимки.
Уилям Хауърд Тафт и ваната, която станала легенда
Уилям Хауърд Тафт е един от най-едрите американски президенти, а около тялото му се ражда прочутата история, че веднъж заседнал във вана в Белия дом. Тази версия се повтаря често, макар историците да са внимателни с буквалната й точност. По-сигурното е, че за Тафт наистина е била поръчана специална голяма вана.
Вестниците от времето пишат за размерите й, а снимките и описанията превръщат предмета в част от президентския фолклор. За ваната се твърдяло, че е достатъчно голяма за няколко души. Тафт тежал значително повече от повечето президенти и това пораждало постоянен интерес към битови подробности около него.
Калвин Кулидж и енотът, който не станал вечеря
Калвин Кулидж получил енот (миеща мечка) с много конкретно предназначение. Животното било изпратено за празничната трапеза за Деня на благодарността. Вместо да бъде сготвен, енотът била пощаден и получил името Ребека.
Кулидж и съпругата му Грейс я запазили като домашен любимец. Ребека била разхождана на каишка и се появявала на снимки. За нея се грижели като за част от необичайната президентска менажерия.
Историята е особено популярна, защото започва като кулинарен план и завършва с домашен любимец в Белия дом. Кулидж иначе е запомнен като мълчалив и сдържан човек, но случаят с Ребека добавя много по-цветен детайл към личния му образ. Животното остава един от най-известните президентски любимци на ХХ век.
Хърбърт Хувър и китайският език
Хърбърт Хувър и съпругата му Лу Хенри Хувър имали необичаен езиков навик. Двамата са живели в Китай преди влизането си в Белия дом и научили китайски. По-късно се разказва, че използвали езика помежду си, когато искали да говорят насаме и да не бъдат разбирани от околните. Това е рядък личен факт за президентско семейство - двама съпрузи, които могат да сменят езика в разговор, за да си осигурят лична зона дори сред хора.
Лу Хувър също била много образована, интересувала се от езици и пътувания. Китайският в техния дом не бил екзотична украса, а част от общия им житейски опит. В Белия дом, където почти всяка дума може да бъде чута от персонал или гости, такъв език се превръщал в практично средство за личен разговор.
Хари Труман и пианото, което пробило пода
При Хари Труман Белият дом вече имал сериозни конструктивни проблеми. Един от най-известните инциденти е свързан с пианото на дъщеря му Маргарет. През 1948 г. един от краката на инструмента пропада през пода на стаята й. Това не е просто семейна случка, а доказателство колко лошо е било състоянието на сградата отвътре. Белият дом изглеждал внушително отвън, но конструкцията му се нуждаела от мащабен ремонт.
Маргарет Труман се занимавала с музика, така че пианото било част от личния живот на семейството. След такива сигнали става ясно, че резиденцията не може да бъде поддържана само с козметични поправки. Случаят с пианото остава сред най-запомнящите се битови епизоди от годините на Труман.
Дуайт Айзенхауер и рисуването като лично занимание
Дуайт Айзенхауер обичал да рисува. Хобито му е известно и добре документирано. Той рисувал портрети, пейзажи и различни сцени, като използвал заниманието за почивка и съсредоточаване. Сред интересите му били още бридж, готвене, фотография и уестърни. Рисуването обаче най-силно контрастира с обичайния му образ на военен командир.
Айзенхауер не претендирал да бъде голям художник, но отделял време на четките и платното. В някои случаи рисувал по фотографии или копирал вече съществуващи образи, както често правят любители художници. За човек, свързван със строга дисциплина и военна кариера, това е любопитно домашно занимание.
Линдън Джонсън и колата, която влизала във водата
Линдън Джонсън обичал да стряска гости в ранчото си в Тексас с един необичаен автомобил. Той притежавал „Амфикар“ - кола амфибия, която можела да се движи и по суша, и във вода. Според известните разкази Джонсън качвал нищо неподозиращи гости, подкарвал към езеро и внезапно се преструвал, че спирачките не работят. Колата влизала във водата, а пътниците изпадали в паника, преди да разберат, че това е номер. „Амфикар“е реален модел от 60-те години, рядък и достатъчно странен сам по себе си.
При Джонсън автомобилът се превръща в средство за грубоват хумор. Историята пасва на образа му на човек с едър жест, силно присъствие и вкус към директни, понякога неудобни шеги.
Ричард Никсън, боулингът и изварата с кетчуп
Ричард Никсън има няколко лични навика, които стоят странно до сериозния му публичен образ. Той обичал боулинга, а по негово време в Белия дом е изградена еднолентова боулинг алея под северния портик. Тя била предназначена за първото семейство и гости. Боулингът не бил просто случаен спортен интерес, а една от по-известните битови подробности около Никсън.
Другият често повтарян детайл е хранителен - извара с кетчуп. Комбинацията звучи необичайно, но се свързва трайно с него. В американските разкази за президентските вкусове тя често се появява като пример за странен личен навик. Така около Никсън остава не само подадената оставка заради скандала „Уотъргейт“, а и две съвсем конкретни неща - боулинг алея в Белия дом и купичка извара, залята с кетчуп.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
