Всеки, който е гледал хитовия филм „Съкровището“ (2004 г.) с Никълъс Кейдж се е изкушавал да потърси информация наистина ли на гърба на легендарната Декларация за независимост на САЩ има карта, нарисувана с невидимо мастило, която разкрива местоположението на тайно съкровище. Мнозина са убедени, че това е точно така. Но истината е съвсем различна. Карта няма. Надпис обаче наистина съществува - кратък текст, разположен в долната част на Декларацията. И той гласи: "Original Declaration of Independence dated 4th July 1776" (Оригиналната Декларация за независимост от 4 юли 1776 г.)
Оригиналът и копията
До ден днешен никой няма представа кой, кога и защо е написал тези думи. Авторът не е изяснен. Учените се обединяват около мнението, че става въпрос за служебен надпис, положен когато документът се е съхранявал навит на руло. Текстът е удостоверение за автентичност, който отличава оригиналния документ от копията му.
А копия не липсват. След приемането на Декларацията, т. нар. „Комитет на петимата“, съставен от Томас Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън, бил натоварен със задачата да разпространи одобрения текст.
С помощта на печатаря Джон Дънлап, те разпратили стотици копия на документа до редакции на вестници, представители на местните власти в тринайсетте колонии, както и до редица военни.
До днес са оцелели 26 от копията, отпечатани в нощта на 4 юли 1776 г. 23 от тях са в музеи, а 3 са в частни колекции. Оригиналът е изложен Националния архив на САЩ във Вашингтон, редом до Конституцията и Закона за правата.
Не е подписана на 4 юли
Декларацията за независимост на САЩ е най-известният документ в света – онзи, по който се равнява всяка държава, която иска да е независима, силна и свободна. Малцина обаче знаят, че той не е подписан точно на 4 юли.
Да, САЩ отбелязват Деня на независимостта на 4 юли. Именно на тази дата през 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимост. Самото подписване обаче се състояло около месец по-късно. Една от причините била, че делегатите от Ню Йорк одобрили Декларацията на 9 юли. Официалното оформяне на документа пък продължило две седмици. В резултат, повечето делегати сложили подписите си под него на 2 август, а Елбридж Гери, Оливър Уолкот, Луис Морис, Томас МакКийн и Матю Торнтън направили това на по-късна дата. Други двама – Джон Дикинсън и Робърт Ливингстън, пък така и не подписали документа.
Най-строго пазеният документ
Декларацията за независимост е може би най-строго охраняваният документ в целия свят. Малцина обаче знаят, че по време на Втората световна война той е бил заключен във „Форт Нокс“.
На 23 декември 1941 г., около две седмици след нападението срещу Пърл Харбър, американските власти дали началото на една деликатна операция – преместването на Декларацията за независимост. Под наблюдението на въоръжена охрана, документът бил поставен в специално проектиран контейнер, заключен с катинар. На 26 и 27 декември конвой, охраняван от агенти на „Сикрет сървис“, изминал пътя от Вашингтон до военната база „Форт Нокс“, намираща се близо до Луисвил, щата Кентъки. Това е един от най-строго охраняваните райони на територията на САЩ. В близост до базата се намира хранилище, използвано за складиране на голяма част от американския златен резерв. Декларацията останала там до 1944 г., когато била върната в столицата.
Бунтът срещу империята
Четвърти юли почита приемането на Декларацията за независимост от бащите-основатели. С този акт, 56 държавници, включително Томас Джеферсън и Бенджамин Франклин, скъсват окончателно с британската корона и обявяват северноамериканските колонии за свободни щати.
Преди това, Лондон е изградил свое командващо присъствие в Новия свят, след като сър Уолтър Роли ръководи първите опити за създаване на селища на източното крайбрежие в късната елизабетинска епоха. До XVIII век Северна Америка е управлявана от британската корона и се състои от Тринадесетте колонии: Делауеър, Пенсилвания, Ню Джърси, Джорджия, Кънектикът, Масачузетския залив, Мериленд, Южна Каролина, Ню Хемпшир, Вирджиния, Ню Йорк, Северна Каролина и Роуд Айлънд.
Законът за печатите и изхвърленият чай
Отношенията между заселниците и Короната първоначално са приятелски, но напрежението ескалира с крал Джордж III поради налагането на британски закони и данъци върху американските колонии, известни като Закона за печатите. До 1765 г. американците започват да изискват край на "данъчното облагане без представителство", като настояват гласовете им да бъдат чути в парламента. Следват протести и бунтове, включително Бостънското чаено парти през 1773 г., когато група американци, маскирани като индианци, хвърлят в морето чай, принадлежащ на Британската източноиндийска компания.
Организирани са два континентални конгреса, които събрат делегати от Тринадесетте колонии, за да координират съпротивата. На втората среща във Филаделфия през 1775 г. Конгресът поема ръководството на Американската война за независимост, като откритите битки избухват в Лексингтън и Конкорд през април. Конфликтът продължава осем години - до подписването на Парижкия договор през 1783 г.
Комитетът на петимата
Декларацията за независимост е изготвена от Комитета на петимата: Джеферсън, Франклин, Джон Адамс, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън, и установява неотменимите права на гражданите, отбелязвайки, че “всички хора са създадени равни” и закрепвайки правото на индивидите на “живот, свобода и стремеж към щастие.” Проектът е внесен в Конгреса на 28 юни 1776 г., гласуван на 2 юли и официално ратифициран на 4 юли, дата, която САЩ празнуват тържествено.
Кралската статуя и куршумите за новата армия
На 9 юли 1776 г. копие на Декларацията за независимост пристигнала в Ню Йорк. Това станало в момент, когато местното пристанище било окупирано от десетки британски кораби. На фона на растящото напрежение, Джордж Вашингтон, който по това време ръководел Континенталната армия, прочел документа на глас пред кметството. Събралото се множество приветствало с бурни аплодисменти и скандирания вдъхновяващите думи и малко по-късно съборило намиращата се в близост статуя на крал Джордж III. Впоследствие тя била претопена за изработването на около 42 000 оловни куршума за новосъздадената американска армия.
Повечето от членовете на Континенталния конгрес, които сложили подписите си под Декларацията за независимост, били родени в Америка. Осем от тях, обаче, били от Обединеното кралство. Бътън Гуинет и Робърт Морис били родени в Англия, Франсис Люис – в Уелс, Джеймс Уилсън и Джон Уитърспуун – в Шотландия, Джордж Тейлър и Матю Торнтън – в Ирландия, а Джеймс Смит – в графство Ънтрим, Ирландия.
Смъртта на двама бащи на Америка
Историята на Декларацията за независимост пази и едно от най-невероятните съвпадения в американската история. На 4 юли 1826 г. – точно петдесет години след приемането на документа – умират Томас Джеферсън и Джон Адамс, двама от неговите създатели и по-късно президенти на Съединените щати. Последните думи на Адамс били: „Томас Джеферсън още е жив“, без да знае, че неговият някогашен съперник и приятел е издъхнал само няколко часа по-рано. За американците това остава почти мистичен знак, свързал завинаги съдбите на двамата бащи-основатели.
Подписът, който стана поговорка
Ако човек застане пред оригинала на Декларацията за независимост, веднага ще забележи един подпис, който доминира над всички останали – този на председателя на Континенталния конгрес Джон Хенкок. Огромните му букви се превръщат в символ на смелостта да застанеш зад убежденията си. Именно оттам идва и популярният американски израз „Put your John Hancock here“ – „Подпиши се тук“, който и днес се използва като синоним на полагане на подпис върху важен документ.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
