Като дете му се присмиват заради увисналото лице и неясния говор. Бие се почти всеки ден, за да отвърне на нападките. Изгонен е от 13 училища, а един от учителите му предрича, че ще свърши на електрическия стол. Десетилетия по-късно същото това момче ще създаде двама от най-емблематичните герои в историята на киното – Роки Балбоа и Джон Рамбо, а на 6 юли ще отпразнува своята 80-годишнина.
Роден е с форцепс и при изваждането му, са увредени лицевите нерви. Последиците остават за цял живот. Долната лява част на лицето му остава частично парализирана. Засегнати са устната, езикът и брадичката. Именно тази травма причинява характерното увисване на устата, специфичния говор и неясното произношение, които по-късно ще се превърнат в негова запазена марка.
„Исках да бъда всеки друг, но не и аз“
Да бъдеш различен като дете рядко е лесно. За Силвестър това означава ежедневни унижения. Освен лицевата парализа той е слаб, болнав, страда от рахит, има говорен дефект и хлътнали очи. Съучениците му не пропускат възможност да му се подиграват. Наричат го „Силвия“, „Кривоустия“ и най-болезненото прозвище – „Господин Картофена глава“. Години по-късно Сталоун ще признае: „Лицето ми приличаше на Господин Картофена глава, на когото всички части са поставени на грешните места. Исках да бъда всеки друг, но не и аз. Затова свикнах да бъда сам и започнах непрекъснато да фантазирам.“
Самотата постепенно се превръща в негово убежище. По-късно именно това въображение ще му помогне да създаде герои, които милиони хора ще обикнат.
Ако училището е било сурово място, домът не предлага почти никаква утеха.
До петгодишна възраст Силвестър прекарва голяма част от времето си в различни пансиони и приемни домове, където за него се грижат напълно непознати хора. Истинско семейство Сталоун стават едва когато момчето навършва пет години и всички се преместват в щата Мериленд.
Но спокойствието трае кратко. През 1957 година родителите му се развеждат.
Първоначално живее при баща си, а след това се мести при майка си.
Нито един от двамата обаче не успява да му даде усещането за сигурност, от което има нужда. Майка му Жаклин е ексцентрична жена с десетки професии – от циркова акробатка до астроложка и фитнес инструктор.
По-късно Силвестър ще се пошегува, че майка му била „наполовина французойка, наполовина марсианка“. Баща му го биел и повтарял, че от него нищо няма да излезе, че не е достатъчно умен, че парализата му ще бъде пречка през целия живот.
Яростта като начин на живот
Колкото повече расте, толкова по-трудно контролира гнева си.
Бяга от дома десетки пъти. Когато остава без пари, нарочно се предава в полицията, за да го върнат безплатно при родителите му. Извършва безброй щуротии. Стреля със стрели през прозорците на училището. Боядисва къщата в черно. Скача от покрива с чадър, убеден, че ще полети, и чупи ръката си.
Замахва по автомобили с оловна тръба. Накрая е изключен от тринадесет различни училища. Преминава през пансиони, военно училище и накрая попада в интернат за трудни тийнейджъри. По-късно признава: „Не бях жесток човек. Бях насилствен, защото бях ужасно нещастен. Провалях се по всеки един предмет.“
Херкулес
Един ден попада в киносалон, където гледа филма „Херкулес“ със звездата на културизма Стийв Рийвс. За първи път Силвестър осъзнава, че човек може сам да промени съдбата си. Започва да тренира. Докато учи в училище за проблемни младежи, един преподавател забелязва нещо необичайно. Когато играе роля, агресивното момче внезапно се успокоява. Години по-късно Сталоун ще разказва, че театърът му е дал онова, което детството никога не му е дало – увереност.
След завършването на училище животът го отвежда далеч от Америка.
Заминава за Швейцария. Работи като преподавател по физическо възпитание в Американския колеж в Женева. Изкарва пари с каквото може. Но най-важното е, че започва да играе в студентски театрални постановки. Публиката го аплодира.
След завръщането си в Съединените щати записва драматично изкуство в Университета в Маями. Там започва сериозно да изучава актьорско майсторство, литература и драматургия. С един куфар и няколко долара в джоба той се отправя към Ню Йорк. Следват месеци на унижения.
Всеки ден Сталоун обикаля кастинги. Получава един и същ отговор. „Не.“
Работи каквото намери. Чисти клетки в зоопарк. Пренася багаж. „Бях стигнал до момент, в който трябваше да избирам – да спя или да се нахраня.“ Отчаянието стига дотам, че приема предложение да участва в нискобюджетен еротичен филм. Години по-късно ще се шегува:
„Имах избор – или този филм, или да извърша обир. Избрах по-малкото зло.“
След като става световноизвестен, филмът многократно е преиздаван под различни заглавия с надеждата да печели от името му. Самият Сталоун никога не се опитва да скрие този епизод.
На 24 март 1975 година Слай сяда пред телевизора. Върви световният шампионски мач между легендарния Мохамед Али и почти неизвестния претендент Чък Уепнър. Никой не дава шанс на Уепнър. Всички очакват лесна победа за Али. Уепнър оцелява почти до края. Макар все пак да губи, той печели уважението на целия свят. Сталоун не може да заспи.
В главата му вече се ражда история. Започва да пише без прекъсване три дни.
Когато става от стола, в ръцете си държи сценария на филм, който скоро ще промени не само неговия живот, но и историята на киното. „Роки бях аз“, ще каже години по-късно Сталоун.
„Просто смених квартала с боксовия ринг.“ Не след дълго сценарият започва да обикаля холивудските студиа. Изненадващо реакциите са добри. Историята впечатлява продуцентите.
„Ако няма да играя Роки, няма да има сделка.“ Хората в Холивуд не разбират тази упоритост. „Ако продам сценария, ще имам пари. Но цял живот ще се питам какво би станало, ако бях повярвал в себе си.“
Накрая продуцентите Ъруин Уинклер и Робърт Чартоф вземат решение, което мнозина смятат за безумно. Ще направят филма, но при минимален бюджет – около един милион долара. Главната роля ще бъде поверена на самия автор -
Сталоун. Премиерата на „Роки“ се състои през 1976 година. Филмът се превръща в културен феномен, с 10 номинации за „Оскар“.
Сталоун е номиниран едновременно за най-добър актьор и за най-добър оригинален сценарий – постижение, което преди него са постигали само шепа творци. „Роки“ печели три статуетки, включително за Най-добър филм.
Само преди година същият този човек не е имал пари за вечеря, а сега целият свят произнася името му.
Рамбо, върхът на славата и цената на успеха
Сега е една от най-обсъжданите личности в Холивуд. Телефонът не спира да звъни. Сталоун иска да докаже, че „Роки“ не е случайност.
В началото на 80-те години в ръцете му попада романът „Първа кръв“ на Дейвид Морел. Главният герой – ветеранът от Виетнам Джон Рамбо – е напълно различен от Роки Балбоа. Не е добродушен боксьор.
Не е човек, който мечтае за признание. Той е войник, върнал се у дома, но неспособен да намери своето място в обществото. Сталоун вижда огромен потенциал в историята. Работи по сценария и променя значително образа на героя. В книгата Рамбо е много по-мрачен и безмилостен. Във филма той се превръща в трагична фигура – човек, пречупен от войната, който отчаяно търси разбиране. Когато „Първа кръв“ излиза по кината през 1982 година, успехът е огромен.
Следват „Роки III“, „Роки IV“, „Рамбо: Първа кръв – Част II“, „Кобра“, „Танго и Кеш“, „Клифхенгър“, „Разрушителят“ и още редица касови продукции.
Личният живот
Успехът носи богатство, но не и спокойствие. Първият му брак с актрисата Саша Чак е белязан както от щастливи моменти, така и от сериозни трудности.
Имат двама синове – Сейдж и Сърджио. Когато Сърджио е диагностициран с аутизъм, семейството преживява огромен шок. Сталоун посвещава много време и средства, за да му осигури най-добрите възможни грижи. По-късно признава, че именно този период го е научил на търпение и истинско смирение.
Докато светът вижда непобедимия Рамбо, у дома той е баща, който се опитва да помогне на детето си. Следват професионални провали, болезнени лични загуби и период, в който мнозина смятат, че кариерата му е приключила. През юли 2012 година най-големият му син – Сейдж Сталоун, е открит мъртъв в дома си в Лос Анджелис. Той е само на 36 години. За един баща няма утеха. Затваря се в себе си. Работи. Тренира. Опитва се да живее. Няколко години по-късно идва още един успех. Поредицата „Creed“. Този път Роки вече не е главният герой, а учителят. Наставникът. Той печели награда „Златен глобус“ и получава нова номинация за „Оскар“ – почти четиридесет години след първата.
През 2010 година Сталоун реализира още една своя мечта. Да събере в един филм всички големи екшън герои на своето поколение. Така се ражда поредицата „Непобедимите“. През 2011 г. Сталоун превърна България в снимачна площадка на "Непобедимите". Част от екшън сцените бяха заснети в Банско, където присъствието на холивудските легенди се превърна в истинска атракция.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
