Трябва да учим децата да се изкачват по планината на успеха, казва известната актриса и продуцент ГЕРГАНА СТОЯНОВА в подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България"
Да стъпим на стабилни корени, за да развием силни криле
Много са съвременните будители
Хасан и Ибрахим? Майчице, какъв талант
Никой по света не разполага с богатство като нашите читалища
С поканата да водя концерта „България – Страна на Чудесата. Дух и вяра“ ме уцелихте в сърцето
Виждала съм командировъчна заповед на г-на Яворова и г-на Славейкова за Виена – да отидат и да се отракат
Четири години бях с коркова тапа в устата, целият ми живот е работа и труд
Болно ми е, че по време на представление в театрите звънят телефони
- Гергана, радвам се, че във Вашата натоварена програма успяхте да бъдете гост в подкаста “Чудесата на България“.
- Много благодаря. Развълнува ме представянето, което ми направихте във връзка с проекта „Аз уча, вярвам, мога, знам“. Аз наистина намерих своето призвание в него, темата ме вълнува.
- Да поговорим за спектакъла ни в Бургас на 4 май – „България – страна на чудесата. Дух и вяра“, на който бяхте водеща. С какво ще го запомните?
- Водя събития повече от 30 години и трябва да призная, че през последните 10 с голяма ревност съм гледала вашите церемонии. Казвала съм си: как е възможно аз нито веднъж да не попадна дори като зрител там? А ето, че се случи. Беше вдъхновяващо. Каузата България ми е много близка. Освен, че трябва да показваме Чудесата на страната ни на чужденците, ние сме длъжни да правим това и за българите. Защото не знаем достатъчно за Чудесата на България. Това е една от темите, които обсъждам се децата, с техните родители, учители и възрастните, с които се срещам в читалищата.
С какво беше по-особен концентът? Първо това, че попаднах в проекта. Второ, той беше в родния ми Бургас. Там също имаме какво да покажем. Кметът на града Димитър Николов прави достатъчно в тази посока. Така, че с вашата покана ме уцелихте в сърцето.
- А кое е най-голямото ни чудо? Казвам го сега преди 24 май, давайки си сметка, че може би ще кажете: азбуката, българският език…Това ли е? Розата ли е? Перперикон ли е?
- Бих добавила читалищата, никой по света не разполага с такова богатство. Бих сложила българския дух, когато говорим за Кирил Попов, да речем, на когото има кръстена гимназия в Пловдив. При посещенията ми в училищата, първият ми въпрос към децата е: какво знаете за вашия патрон?
- Те знаят ли?
- Не. И казвам: я си отворете телефоните. Ама, те били без звук, госпожата така казала. Викам: сега аз съм госпожата. Влизаме в интернет: дайте да прочетем повече за Георги Сава Раковски – гимназията носи името му. Не знаят. Всъщност, българският дух за мен е това - и розата, която обработваме от десетилетия, всичко което е свързано със земята ни, с книгите. Едно време хората, които са имали по едно дюкянче са знаели, че образованието е важно за децата им и са ги водили в Женева, във Виена. Често разказвам един случай, когато проф. Иван Шишманов е бил поканен за министър на просвещението лично от Фердинанд - през 1903 година. Той рекъл: ще приема поста, но при едно условие - каквото поискам, министърът на финансите да не ми пречи. И се заема с предизвиктелството.
- Какво е искал проф. Шишманов тогава?
- Да направи Народния театър. Започва и да изпраща български видни личности в чужбина. Виждала съм командировачна заповед на господина Славейкова и господина Яворова за Виена с цел да отидат и да се отракат. Така пише в документите, които се съхраняват в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
- Каква хубава българска дума - отракат. Разкажете малко повече за проекта Ви с училищата.
- Децата получават бележници, на които пише: “Аз уча, вярвам, мога, знам“. Имат си раздели по човеколюбие, ученолюбие, природолюбие и т. н. Говорим си за значението на думите. Баба ми едно време казваше: трябва да си имаш едно на ум! Не искам. Това означава да работя с екип и да имам едно на ум дали няма да ме предадат. Ами, предайте ме! То си е за вас! Лъгали са ме, подвеждали са ме, то си е за тях. Моето сърце остава чисто.
Имаме раздел „Обещания“. Първото, което съм написала там, е: никога няма да говоря лошо за България! Ами как, това е моят дом, вашият, домът на родителите, на децата ви.
Пишем също за родни рекорди и постижения. Защо? Те са богатство българско. Където и да отидат Стилияна Николова или Боряна Калейн хората им стават на крака…Трябва да стъпим на стабилни корени, за да можем да развием силни криле.
- Сред новите чудеса на България са и братята Хасан и Ибрахим, които на концерта ни в Бургас впечатлиха публиката…
- Майчице, какво богатство!
- Творчеството им е плод на изключителен труд. Но те не останаха в Маастрихт, а се върнаха в България, което е прекрасно.
- О, все повече деца се прибират, прилагат наученото у нас, искат тук да живеят и работят. Синът ми е първа година „Живопис“ в Художествената академия. Питала съм го дали иска да учи в други школи по света, за да се подготвя финансово. Но той желае тук и никъде другаде. Чувства се щастлив тук.
- Това са най-големите чудеса на страната ни - българските деца с техния талант. Но ние сме третата по големина съкровищница в Европа. Защо ни няма на картата - не само на културната, на туристическата. Сега след Giro d Italia сме горди. Защо не го правим по-често?
- Защото нямаме навици и традиции. И най-важното: стратегия ни липсва.
- Нямаме държавна политика.
- Нямаме. Затова много се възхищавам на това, което правите. То изисква енергия, мислене, огромно сърце, пълно с обич към България.
Ако не възпитаваш у децата си още от ученическите години на упорство, воля и стремеж, ти можеш да си изкачваш по стълбичката нагоре и да си стоиш там, да си дремеш. После да се качиш на другата и пак така…. Не, трябва да учим младите стръмно по планината на успеха да се изкачват.
Да се върна на стратегията. Добре, няма да се отчайваме. Тогава с хора като вас, като мен, с кметове и с общински съветници може да се работи. Какво може да се прави по места и така по мъничко да запалим огъня? Какво е правил Левски? Той можеше да си каже: тия мойте не стават. Те са прости селяни. Така ли си я рекъл? Не! Ходил е и ги е палил.
- Вие изговаряте българските думи, които са в правописния и правоговорния речник beron.mon. Идвайки от Бургас как станахте жената, която най-правилно говори нашия език? Вероятно сте имала диалект, какво Ви струваше това?
- Докато учих във ВИТИЗ, четири години с коркова тапа в устата бях. Защо? Защото хората от Източна България разтягат устата настрани. „Искати ли баничка със сирени?“. За да може да свикне челюстта и устата да се движи по друг начин - слагаш една коркова тапа. Вкъщи, не пред хората. Четири години с тапа в устата бях и след това още около 6-7 години работа по дикцията и артикулацията.
Някой като поиска: може ли да ми направите онлайн курсове или пък по телефона? Как да стане? Нали трябва да се видим, да покажа някои дихателни упражнения.
Много пъти колегите ми се смееха. Чайката ми викаха, от Бургас. Чайче, на галено. Чайче, какво искаш да кажиш? Освититили ли (б. р. осветители ли)? Не им се сърдех. Казвах си, прави са. Ако искам да играя на сцената, трябва да си заслужа мястото. Целият ми живот е работа и труд. Аз съм едно обикновено момиче от квартал Долно Езерово сега, но тогава беше отделно село. И ето, че днес няма българин, който не е чувал гласа ми.
Трябва да говорим за трудностите.
- Много хора смятат, че нямат своя шанс в столицата, защото са израснали на друго място. Вие им давате вярата, че независимо от това, усилията могат да те доведат дотам, че да се чувстваш добре.
- Точно така . Скоро бях в Тръстеник, Плевенско. Не можете да се представите какви деца и какви огнища на духовността създават учителите там. Понякога нямат бюджет, но със собствени усилия и често с помощта на родителите облагородяват средата.
- Ние правим Младежка академия, ходим из страната и изнасяме уроци по родолюбие. Имаме много талантливи деца, както казвате. Това са огнища на духовността, които все още са запалени. Те трябва просто да се разгорят. В същото време обаче, децата не знаят елементарни неща за чудесата в техния регион. Разбира се, че държавата трябва да си смени политиката за образованието, но ние като граждански сектор какво бихме могли още да направим, за да не е така?
- Мисля си, че в следващите издания на моите бележници трябва да включа раздел „Чудесата на моя край“, или „Героите на моя край“. Позволявате ли?
- Да, и не само това.
- Хората от Нова Загора да речем, може да пишат за самардалата. Те имат фестивал, посветен на нея. Баници, боб и сладкиши с тази подправка не бях виждала.
- В Нова Загора има една тракийска колесница.
- Да.
- Ако я представите на децата по Вашия си начин, те със сигурност те ще отидат и ще я видят в музея.
- Хайде, открихме се, обединяваме усилията. Една година ме поканиха от Министерство на образованието да открия националната олимпиада по история за най-добрите 200 деца от цялата страна. Тогава им казах: избройте ми пет факта за България. Не искам да влизате в подробности. Едно дете стана и каза: нямаме пленено българско знаме в бой.
- Абсолютно вярно.
- Друго каза: никога страната ни не е променяла името си от момента на създаването си.
- А и сме най-старата държава в Европа.
- Да. И такива неща казаха. Видяхте ли? Казах им: хайде сега да ги запишем, за да ги знаете, защото вие сте историци. Същото казах на училищата по туризъм, в които съм ходила. Дайте да видим знаковите неща. Майчице, колко са изобретателни. После си говорим с учителите и казвам: учите ли ги на тези неща, надъхвате ли ги? Защото на мен не ми трябва някой да бъде просто екскурзовод в Созопол и Аква калиде.
- Точно така.
- Малките от втори-трети клас ги питам къде са родени испанците? Къде живеят? Работила съм с над 20 страни и никога не съм чула някой чужденец да говори лошо за родината си. Единствено ние го правим.
Италианците, да речем, казват: не си идвала в Рим, ела да видиш какви чудеса имаме. Гърците: не си ходила в този курорт? О, веднага да дойдеш. Можеш да ги запалиш децата. Аз съм актриса, но човек от всяка една професия може да избере нещо, което да говори достатъчно вдъхновяващо за България.
- А липсва ли Ви театърът понякога?
- Тази година в моето семейство решихме да си подарим билети за театър. 15 постановки набелязахме, казахме си, че ще изгледаме всичко в Народния театър. Оказва се невъзможно от януари до сега. Имат много спектакли, три сцени.
Когато гледам постановка, която ме разчувства, разплаква, удивява ме със стила и вкуса, с режисьорските решения, много ми се доиграва. Но на мен сцената не ми липсва, защото в този мой семинар, първата му част е като моноспектакъл. Казва се „Лицето на гласа“. Защото моят глас ме изпревари. Той си направи собствена кариера и сега хората се запознават с лицето, което стои зад този глас.
- Пълнят ли се театрите днес?
- О, да. Гледах „Малката Англия“ наскоро. Това е спектакъл на Диана Добрева, режисьор, който безумно много харесвам. Премиерата беше през прил и тя обяви в страницата си във Фейсбук, че няма билети до края на сезона. Всичко е купено. С много постановки е така. „Мерилин Монро“ в Наровния тетър „Иван Вазов“ искам да изгледам, но когато отида, никога няма билети.
Залите са пълни, онази криза, която беше след Ковида, изчезна в рамките на година.
- Предишният ми гост в подкаста беше актьорът Симеон Владов. С него говорихме, че сред многото театрални постановки, може би липсва една, която да бъде тип „Чудесата на България“. Да представи българския дух през вековете, разбира се по начин, по който само Вие можете. Бихте ли участвала в такъв спектакъл?
- Веднага бих участвала и в измислянето на постановката. Симеон Владов вероятно Ви е казал, че понеже нямаше постановка за дублажа, ние решихме и я направихме. Пет човека, „Гласове под наем“ се казваше. Съжалявам, че не се играе в момента. Но е въпрос на координация, просто са много сме заети всички, които участваме в нея. Стана много интересна, публиката масово се забавляваше. Накрая хората казваха, че въобще не са си представяли, че процесът по озвучаването на един филм изглежда и звучи така.
С удоволствие бих участвала не просто като актриса в „Чудесата на България“, а и в създаването на постановката. Като сценарист, защото се изисква изобретателност. Трябва да изберем няколко чудеса. Или пък да го направим като сериал. Първа част, втора, трета…
- Вие сте професионалистите. Ние единствено вече години наред правим кампанията „Чудесата на България“.
- Нека се върна към театрите. Няколко неща ми правят впечатление от гледането на постановки. Първо, в последните 12-13 години се появи следната тенденция: приключва спектакълът и всички скачат да пляскат на актьорите. Ама то още е затъмнение! В повечето случаи постановчикът има режисиран поклон, който трябва да изгледаме. Понякога той е част от финала.
Не, станаха модерни едни неща, които нямат нищо общо с етикета на поведение в театъра. Изведнъж всички скачат и започват да ръкопляскат възхитени, викат актьорите на бис – втори, трети път. Те искат да си тръгнат, защото не могат да търпят този възторг. Тоест, това ставане няма нищо общо с етикета на поведение в театъра. Владо Пенев се опита по едно време да попита: защо ставате, какво правите, хора, стойте си, пляскайте, няма нужда.
- Прекаленият възторг никому не е нужен.
- Не, не, това със ставането е направо…Тропат някои зретели, актьорите плачат на сцената, а ти си прав и си изпускаш телефона.
Няма постановка, на която да съм влязла и да не е звънял нечий телефон. Ама хора, не можете да си изключвате мобилните устройства ли, звука ли? Някои от тях не знаят.
Веднъж една жена започна да се мъчи. Мъжът й хвана телефона, уви го върху якето си, седна, гушно го, обаче той продължава да звъни, а Владо Пенев плаче. Трябва да играе пиян във „Великденско вино“. Хем пиян, хем да плаче. Ами то отиде всичко по дяволите! Друг път един телефон звънна, някаква жена тържествено стана, излезе, пък после и се и върна. Ще предложа на директорите на театрите звънне ли телефон, изваждаш собственика му и повече да не влиза. И всякакви такива неща, които жестоко дразнят, да ги няма. Но те са свързани с културата, с възпитанието и с начина, по който се дръжиш като влезеш в театър. Тази тема много ми е болна.
- Радвам се, че вече сме заедно в нашия общ проект - спектакълът „Чудесата на България“ и се надявам, че в следващите месеци отново ще се видим в Кърджали, в Стара Загора и на други места, на които предвиждаме да отидем. Кулминацията - националният спектакъл, ще бъде през октомври. Но сега, в на вечерето на 24 май, ми се иска да и попитам: какво е Вашето послание към младите по повод културата, буквите и българското?
- Имам едно послание, което казвам винаги на млади и стари. Първо, то е свързано с български език, с говоренето. Каквото и да работиш, в която и сфера на живота да се пласираш, трябва да можеш да говориш грамотно, да имаш добра дикция и добра артикулация. И ако е необходимо, да потърсиш специалисти, да хвърлиш средства в тази посока. Защото е важно как говориш, как убеждаваш, то няма общо с харизмата, Разбира се, че ако я имаш, е по-добре.
И грамотността е твоя лична грижа. Дори да имаш проблеми с начина, по който изговаряш някой от звуците, пак можеш да бъдеш грамотен. И пак можеш да завладееш с чувството си за хумор, което задължително изисква подплата и интелигентност.
Думи като „влезна“, „слезна“, „излезна“ и много други плъзнаха като паразити из цяла България. Но начинът, по който с обич употребяваме българския език в живота си, говори много за нас.
- Коя е за Вас най-българската дума?
- А, най-българската дума?! На няколко пъти казвах, че обич ми е любима, но в последните години обичам и разтапя душата ми думата милосърдие. Тя е мила, нежна и топла. Не мога да сравнявам. Не ползвам много езици: руски, испански, английски. Не мога да кажа, че има дума, която така ме разплаква и разчувства като милосърдие.
- Благодаря Ви за прекрасния разговор. Много се надявам, че ще обединим усилия в името на „Чудесата на България“. Искрено се надявам, че вдъхновението, което правим към децата, ще ги запали към искрата. И техните старания ще доведат до това бъдеще, за което нашето поколение мечтае.
- С възхищение забелязвам, че сме много хората, които работим в тази посока. Много са съвременните будители! Имам големи надежди в новия министър на културата да успее бързо да се организира, да се ориентира. Защото е много сложна неговата работа и се надявам опитът, който има дотук в телевизия, театър и като продуцент да му помогне. Пожелавам му успех.
- Успех на Евтим Милошев, а на Вас пожелавам ви от сърце чудесни празници, посветени на българската култура, на българската писменност и, разбира се, в името на България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
