- През последните години ЕС се превърна експериментално поле на соросите
- Вместо да дава пари за отбрана, Старият континент да преодолее „Зелената сделка“
- Макрон е задържащ фактор за Франция, там е нужна промяна
- Имаше „беровизация“ по времето на служебните кабинети на Радев и тези на К. Петков и Н. Денков
- ДПС-Ново начало е във възход, става незаобиколима втора сила
- ПП-ДБ са в ерозия
- За „Продължаваме промяната“ и ДБ завладяната държава е тази, в която други са дошли на власт чрез свободни избори, а не те
- Г-н Цеков, преди половин година бяхте мой гост в подкаста „България в новия свят“. Завършихме разговора си с надеждата за мир, но тези дни стана ясно, че Русия не иска това, особено след като пусна дронове над Полша. Президентът Тръмп каза: “Започна се”. Какво следва?
- Дано да е начало на един по-твърд, по-решителен подход. Защото това, което ние в Европа знаем за Русия като политическа стратегия, като организация, основана на самодържавното начало, е, че тя има империалистически нагон на завладяването. Това е историята още от московското княжество - колонизиране и завладяване, но не с изграждане на нови културни модели, интегриране на завладените територии в Средна Азия или Далечния Изток, а в изсмукване ресурсите от тях. Затова фанатизираните русофили никога не могат да отговорят защо тяхната гордост, че Русия е най-богатата на полезни изкопаеми държава в света, никога в историята си не е успявала да ги извлече.
Докато в арабския свят, в пустинята, от един нефтен кладенец през последните години започнаха да строят райски градини и да дават социални придобивки на хората, независимо че там е друга система.
А в републиканска, консервативна Америка, нещата изглеждат по-различно през годините. Там винаги има отношение на респект към останалите суперсили.
Очевидно президентът Тръмп трябваше сам да се убеди, че добрите му намерения изискват друг подход. Срещата му с Путин беше от имиджова гледна точка, носеше определен риск за САЩ да не се случи нищо след нея. Сега сме вече във фазата на „след това“ и провокациите, които Русия устрои, включително с нахлуването й в полското въздушно пространство. поставят на изпитание цялата политическа линия на международната арена, която Тръмп лансира - линия на мир, на стопяване на ледовете и подаване на ръка между конфликтуващи държави. Сега Доналд Тръмп трябва да действа решително по отношение на Русия. Със санкции, с консолидиране с европейските партньори.
Тръмп се опита и ефективно се позиционира като арбитър в отношенията Русия-Украйна. Той е на страната на Украйна.
- Да, но за 6 месеца в света той има пет спрени войни, нормално беше да смятаме, че тази ще е шестата.
- Факт. И Тръмп направи това, което трябваше. Опита се да сложи двете страни на масата на преговорите, да бъде посредник при преговорите между Русия и Украйна. Това той успя да го постигне, независимо от критиките.
Ще дам един исторически пример. Всички помнят знаменитата фраза на Роналд Рейгън за стената и политиката, но забравят, че докато се стигне дотам, Рейгън положи огромни усилия да стопи ледовете с Кремъл. Той се обръщаше за Нова година към народите на Съветския съюз, хвалеше богатата култура на СССР и т. н.
Днес същия подход прилага Тръмп, но в други условия.
Сега идва решаващата част, за да има резултат. А с Русия резултати се постигат само със силен натиск и е крайно време президентът на САЩ да го изпълни със съдържание. Това означава санкции,
консолидация с европейските партньори по тази тема. Мита, всичко останало може да бъде предмет на спорове, но темата Русия трябва да е основният въпрос, по който, Америка и Европа са на една позиция.
- Стигаме до прословутата снимка на Си Цзинпин, Ким и Путин в Пекин, която западните медии обявиха като остта на злото, а източните застанаха на позицията, че това е началото на многополюсния свят. Но ние живеем в света на Тръмп, нали така?
- Категорично. Вижте, 21 век ще бъде векът на Америка. Нека да няма илюзии, че идва многополюсният свят, в който Америка губела значението си, оставала регионална сила, пък светът щял да бъде разпределен между няколко империи.
За да има световен хегемон не е само въпрос на икономическа и военна сила. Икономическият просперитет и военното могъщество могат да бъдат постигнати при определени исторически условия и от различни държави. Ето, Русия има военно могъщество, Китай има икономическо, което започва да се съчетава с военно. Но за да бъдеш глобална сила, се изисква един трети елемент, който единствено САЩ притежават. Това е доказано и няма перспектива друг да го има. Това е социо-културното влияние. От модите в техниката и технологиите до изкуството - целият спектър от въпроси, които определят битието на обществата. Техните нагласи, мечти, очаквания, предприемчивост. Всичко това е Америка.
Така, че 21 век си остава векът на американската мечта.
- Европа започва да отделя пари за отбрана. Дроновете над Полша означават ли, че има заплаха войната да се разшири?
- Да, тази демонстрация е опипване докъде може да стигне. Всяка една агресивна сила, когато срещу себе си има могъщ противник, а няма никакво съмнение че НАТО е най-могъщият военно- политически съюз в света, оказва агресивен натиск в опит да разбере каква е поносимостта.
Иначе Европа, поне според мен, води погрешната, либерална, левичарска политика. На практика това са либералите.
Тук ги наричаме соросоиди.
- Или сороси.
- Да, така е модерно – олицетворението не просто с една личност, а с цялата система на финансиране и превземане на съда, на медиите, на университетите от фанатизирани участници в една политическа машина. Независимо, че някои от тях са в ролята на полезни идиоти и не си дават сметка, че са част от такава машина, но иначе по ведомост реагират. Това е обща практика и в Америка в тези среди, тя е пренесена тук през годините. Затова и Европа се превърна в последните години в експериментално поле. Със „зеления преход“ ще си разрушим икономиките в името на някакво брутално социално инженерство, което да ни забрани да имаме животновъдство и евтини автомобили, а да търсим електромобилите преди те да са се наложили на пазара.
Това е, което дестабилизира Европа.
Сега ЕС иска да е военна сила, но подходът е генерално сгрешен,
защото тук става дума за огромни средства. Тя може да преосмисли “зеления преход”, да освободи икономиките от други окови.
Но ние продължаваме да оскъпяваме изкуствено горивата, оттам е инфлацията и т. н.
- Защото се оскъпяват енергоизточниците.
- Да, и вместо ЕС да търси как да помага на държавите - членки да снижават цената на горивата, той драстично ги увеличава. Това е нерентабилно за масовия човек, за бизнеса. Налагат „зеления преход“. Но очевидно тези политици няма да го направят,
защото аз съм убеден, че това което те сега демонстрират по отношение на Вашингтон, на Тръмп, е тотално лицемерие. Те не вярват в това, те просто се опитват да се нагодят, да се снишат.
- Случващото се във Франция омаломощаване на държавата ли е?
- Със сигурност то е многофакторно обусловено, в това число и с външни импулси за дестабилизиране чрез различните лостове на влияние, които има Русия върху определени политически фактори.
Колкото и някои хора да харесват Льо Пен, всички видяха, че финансовите потоци, които са идвали при нея, са били от Москва.
Иначе този тип периодични дестабилизации във Франция са характерни за обществото, което се измени доста и етнически, и културно с огромния приток на мигранти през годините. Там има култура на бунта срещу социалните условия.
- Все пак, 7 премиери имаше при Макрон в рамките на 8 години.
- Това показва неспособност на висшето държавно ръководство да овладява процесите. Президентът Макрон очевидно все повече се превръща в задържащ фактор за Франция, там е нужна промяна. Целият въпрос е, че в момента не се вижда ясна, демократична европейска алтернатива. А по-скоро се разчита на възход на крайната десница с целия й руски шлейф и това не е добро за Европа. Липсата на алтернатива крепи Макрон.
- Да преминем към либералите у нас. Безразборното харчене беше емблема за управлението в България през последните 3 – 4 години. Скоро обаче бившият финансов министър Асен Василев упрекна управляващите, че държавният дълг се е увеличил. Ние сме свидетели как по негово време се вдигаха бюджетните заплати, пенсиите и т. н. Та, двоен ли е винаги аршинът на либералите у нас?
- Даже е меко да се каже двоен. Те са хора, които кажат ли ти “добър ден” трябва да си сигурен, че навън вече е тъмно. Асен Василев аз го свързвам само с дългове и заеми. Той пренесе модела си от частния сектор в публичните финанси. Много беше лесно да се взима и да се раздава, но това трябваше да е съчетано с политики.
Аз, например, имам традиционна позиция по отношение на частните пенсионни фондове. Оказва се, че допълнителното пенсионно осигуряване е абсолютно неефективно. На всичкото отгоре сега, когато хората са си внасяли чинно тези осигуровки, ще получават по-малко, ако са осигурени и в частния фонд, когато трябва да се пенсионират. Това е абсурд!
През 90 години, заслужено или не, в нашата лексика се установи понятието „беровизация“. Заради правителството на Любен Беров. То в един момент започна да се усеща, че процесите в обществото се затлачват. Та, ние всъщност видяхме фрапантна “беровизация” през последните 4 години - служебните кабинети на Румен Радев и провалените, пак свързани с президента кабинети на Кирил Петков и на Николай Денков. Това наследство е доста тежко.
Днешното правителство започна да раздвижва нещата. Вероятно ще се намерят критични моменти, но то е нормално. Важна е общата картина. Няма безвремие, хората работят, има мнозинство в парламента, което е динамично, но изглежда доста добре стиковано по ключовите въпроси.
Провалени и дискредитирани политици като Денков са в защитна позиция, защото те получиха оценката си от избирателите. Те винаги са били малцинство, но чрез различни инструменти и комбинации успяваха да се докопат до властта. Това приключи. Така, че контрастът е зловещ дори. Голямото разграбване и върхът на айсберга е “Боташ”.
- ПП създадоха огромни очаквания за протести, които с пърформансите им бяха подгряти още през август. Но какво се оказа? В Сърбия 150 000 човека на бунт, на жълтите павета -150. Второто нещо, което твърдяха, бе „завладяната държава“, според тях. Но стана ясно, че държавата не е забладяна, а освободена – от пагубните действия на соросите. Къде праща днес ПП -ДБ социологията?
- Двете водещи агенции - “Галъп интерешънъл Болкан“ и “Алфа Рисърч” към текущия момент показват категорично, че ПП-ДБ са в ерозия. Има възход при ДПС, ГЕРБ запазва позициите си на водеща политическа сила с доста дистанция пред втората. Това са тенденциите. Има две радикални опозиционни малцинства – около ПП -ДБ и около „Възраждане“, „Величие” и т. н. И двете са несъвместими поради геополитическите им ориентации. Това генерално отслабва парламентарната опозиция. Те нямат общ език, а ако го намерят това ще е символ на най-голямата безпринципност. Важно е правителството да си върши работата, да се съхрани парламентът и мнозинството, и кабинетът да има пълен 4 годишен мандат.
Вие споменахте за „завладяната държава“. Този термин тук го възприеха по соросова линия тези мозъчни, или безмозъчни, казано на шега, центрове. Този термин беше въведен за държави от Третия свят, с разпаднали се институции и т. н. Той е напълно неадекватен на нашата държава.
България била диктатура - пълзяща, лежаща – няма значение. Това показва интелектуално и политическо безсилие.
За тях завладяна държава е тази, в която очевидно по пътя на свободните избори други са дошли на власт, а не те.
Или другото малцинство - проруските, антиевропейските партии. Те са скъсали с действителността. Какво правят? Не искат да въведем еврото. Но това е решено отдавна. В един момент това ще се обърне като бумеранг към тях .
- То очевидно се обръща. Една от “дъвките” е Делян Пеевски. “Галъп” беше първата агенция, която каза, че ДПС е втора политическа сила, а опозицията опонира, че не е така. После и другите агенции се изравниха с вас. Казвате, че ДПС са се превърнали трайно във втора сила. С какво печелят?
- Лично аз със социология не се занимавам, но управлявайки икономически и правно агенцията, на колегите от самото начало съм казал: имам едно единствено изискване. То е за анализи, прогнози и като дойдат резултатите от изборите “Галъп Интернешънъл Болкан” да е възможно най-близо до истинските.
Тъжната истина е, че ние заварихме тази агенция като една лаборатория около Иван Костов. Преди да влезем във “Галъп” с Петър Кичашки като собственици, тя беше на пето място по достоверност. Естествена е амбицията ни това да се подобри. Вие питате за ДПС – Ново начало. Очевидно е, че те консолидират след като се реши вътрешнопартийният спор. Къде отиват хората, активът, кметовете? Те си остават лоялни към структурата, към партията, към техния нов лидер.
- Това означава ли, че те вече естествено са взели резултата си от миналата година?
- През юни 2024 г. ДПС имаше 17%. Бяха втора политическа сила. Месец след това възникнаха проблемите, започна разцепление и сега, година по-късно, всичко е преодоляно, темата е приключена. ДПС отново се завръща в тази своя електорална територия, която имаше. Тук по-показателна е амбицията на настоящия състав на ръководството на ДПС да се отвори, да излязат от етническата рамка. И ние виждаме, че ДПС в сегашния си формат като стратегия настъпва много добре в региони, които традиционно са били отписвани от ДПС като електорално влияние - и от Северозападна България, и другаде. Ако проведат тази си линия успешно, те ще се превърнат в незаобиколима втора сила с приближаване на дистанцията. Всичко е възможно. Има потенциал. Те се отвориха и към ромския етнос, а сега и към българския.
- Може би това е едно от най-важните неща в политиката им.
- Тук няма конспирации кой харесвал Пеевски, кой не. Очевидно има процес, хората си припознаха Новото начало. Имаше разколебаване, макар, че аз бях сигурен накъде ще отидат нещата. Защото Ахмед Доган си беше отишъл вече, той отдавна няма общо с реалността. В крайна сметка се видя, че активът си остана в партията. Не се отдели от нея, за да прави нова партия, както ги призоваваха. Така, че там темата е приключена.
- Да не забравяме, че и основният акцент на ДПС – Ново начало е работа за хората, докато останалите партии продължават да бъдат в политическата мелачка. Ясно е, че протестите няма да свалят кабинета, но кой може да е големият препъникамък? Безводието, бюджетът, спекулата по отношение на еврото, или ситуацията с полицейския шеф в Русе? Това са все теми, които вълнуват хората.
- Протестите вече не са определящ фактор, те ще бъдат един фонов шум. Но сегашното правителство може да се разпадне по две линии. Едната е да се самосвали по някакви тактически съображения - да се оттегли една формация, да създаде проблеми за парламентарното мнозинство. Този хипотетичен вариант ми изглежда слабо вероятен.
Другото е наистина да се стигне до сериозен управленски провал,
който засяга голяма част от обществеността и е толкова нажежен, че не позволява на правителството да започне да го решава в нормални рамки. И това да породи социално недоволство.
Не бих искал да звучи иронично, но у нас през годините има едно клише - като дойде есента казват, че напролет ще има социални протести, които ще свалят кабинета. Но днес правителството е съставено от опитни партии и политици, които би трябвало да могат да управляват процесите.
Нужно е да се спре с порочното убеждение, че възникне ли една дестабилизация, трябва да се върви веднага на предсрочни избори. Не. Нагледахме се. Каскада от избори имаше, ставаше все по-зле и затова единственото доказано лекарство е пълен мандат за кабинета „Желязков“ или поне близо до пълния. За да може управлението да стъпи солидно върху терена и да разгърне мерките. Но те няма как да се разгърнат за 5-6 месеца или за година. Имаме нужда от управление, което гледа и работи стратегически.
- Да поговорим и за президента Радев. Алтернатива ли е той с неговата лелеяна партия?
- Не е. Алтернатива е, когато се появява нещо ново. А Румен Радев е във властта толкова години вече не просто като президент. През последните 4 г. той реално управляваше държавата чрез служебните кабинети и чрез влиянието, което имаше в правителствата на ПП. Той стимулира „Продължаваме промяната“, той превърна в разпознаваеми политици Кирил Петков и Асен Василев. Всички помним кой назначаваше служебните кабинети, включително с цената на нарушение на Конституцията по отношение на двойното гражданство на Кирил Петков.
Радев показа как може да се кадрува по всички етажи на администрацията – нещо, което президентът няма право. Но той изпоназначи, овладя държавния стопански сектор, службите за сигурност и т. н. Оттам насетне започнаха крупни афери като „Боташ“, макар че турската страна няма нищо общо с това. Те са си сключили сделка. Това, че нашите не са защитили българския интерес, си е наш проблем. Хората около Радев са едни и същи, те нищо не могат, освен да бъдат на държавна хранилка.
- А Вие смятате ли, че той наистина ще излезе и ще направи партия преди края на неговия втори мандат?
- Много се надявам, честно казано , за да се види, че това е абсолютно нефелна история. По-сбъркана стратегия аз не съм виждал. Конституцията, повелява президентът да е неутрална власт, арбитражна, а не участник в партийните борби.
- А има ли електорат за Радев?
- Ще бъде изключително релефен контрастът и то е нещо закономерно. Това не е въпрос на каприз на общественото мнение между Радев президент и първата минута, когато той е напуснал сградата на Дондуков 2 и е станал физическото лице Радев. Институционалният рейтинг, който има, няма нищо общо с личния. Не го разбира това, някога не го разбираше и д-р Желю Желев. Омбудсмани като Мая Манолова и те казват: ау, имам 40 % рейтинг и край, ще гласуват за мен. Това е рейтинг на институцията, ти я олицетворяваш и в момента, в който спреш, нещата стават коренно различни.
Георги Първанов имаше силни политически позиции, защото беше лидер на голямата партия БСП преди да стане президент. Заедно с това той като държавен глава положи огромни усилия, успешни, да създава концентрични кръгове на влияние около себе си - кметове, културни дейци, бизнесмени, интелектуалци. Той имаше плътна мрежа на влияние, но когато излезе от президентския пост беше принуден да напусне БСП, направи партия, но едва я добута да влезе в парламента. Румен Радев няма нищо от това. Той е обречен, приписват му че бил българският Орбан, но това са евтини пропагандни фишеци.
- Какви са очакванията Ви за този политически сезон? Коя ще бъде темата?
- Водещите теми са свързани с икономическата ситуация около въвеждането на еврото, която в дългосрочен план ще се развива позитивно. Ще има известни сътресения, в това число технически, макар, че държавата добре се подготвя за този мащабен преход от гледна точка на технологии, на системи за разплащане и т. н.
Другият проблем е геополитическата ситуация, в която България, слава Богу, е закрепена достатъчно плътно към ЕС, към свободния свят. Но държавата ни трябва да бъде далеч по-активна и да дава ясни послания за принадлежност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
