Росен Петров: Аспарух подписва първия мирен договор край Варна

Колко хора знаят, че най-вероятно в Римските терми на Одесос Аспарух е подписал  мирния договор с Източната Римска империя?

Термите в Римската империя не са били просто бани, а обществени средища. Това заяви журналистът Росен Петров в подкаста на „Чудесата на България“. В навечерието на Съединението – 6 септември, тв водещият разговаря с издателя и главен редактор на „Стандарт“ Славка Бозукова за историята на България и българския дух.

И там, във Варна, през 30-те години лечителят Петър Димков, който освен народен лечител е и български  офицер, полковник, предводител на 8-ми Приморски полк, герой от войните,  е направил много за българската история. По негова и на варненската общественост инициатива се строи гробницата „Владислав Варненчик“, каза Росен Петров.

Новият епизод на подкаста можете да гледате в специализираната рубрика „Подкаст“ на агенция „Стандарт“, в YouTube канала на медията ни, можете да го чуете и в канала на „Стандарт“ в Spotify.

Росен Петров е телевизионен сценарист, водещ и продуцент. Роден е на 24 юли 1970 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура "Константин-Кирил Философ" и Академията на МВР със специалности "Право" и "Сигурност и борба с престъпността".

Росен Петров води едно от най-гледаните предавания на телевизия България он ер "Операция История". В него, както и в предишния си проект "Операция Слава", повдига завесата над малко познати факти и личности от българската история.

• Италиански маркиз е бил впечатлен от възхода на княз Александър Батенберг

• И по време на Първата световна война е имало корупция. Но облажилият се от нея е правел нещо за Родината – я университет, я училище я нещо друго

• Предците ни са били мъже, изпълнени с решимост, с  всеодайност, дори са излъчвали  високомерие, а ние днес сме като някаква тяхна сянка

• Мечтата на българина сега е продаде или да купи имот на далавера

• Имаме  страхотни културно-исторически паметници, но не правим нищо за тяхната реклама пред света

• Имиджът на България се счупва по време на Първата световна война

-  Росене,  гостува ми в подкаста „Чудесата на България“ в навечерието на 3-ти март. Днес отново сме заедно в навечерието на 6  септември, Денят на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, случило се в далечната 1885 г.  От години върви спор кой е по-българският празник.

- Този спор е излишен. Ние, българите, сме може би най-разделеният народ. Склонни сме да спорим за всичко, така, както за “Левски” и „ЦСКА”. Имахме два Синода.  Сега регистрираха някаква друга църква. Така, че за мен 6-ти септември е един от много важните български празници. Той ни сплотява, а това е най-важното, което прави един народ и държавата му силни. Именно това е Съединението.

Колкото до споровете за 3-ти март, те се свързват с въпроса доколко Русия е освободителка. За мен тя е освободителка.

- Може би в момента сме най разделени като нация. И празниците все по-малко ги честваме. 

- Ние дори не ги честваме. Ние ги отбелязваме. Това е едно административно клише, което ме влудява.

- Отбелязваме ги все по-често от Гърция или от Турция.

- Да, най-често там ходим. И забравяме, че за да я има тази държава, някои хора кости са положили.  Защото можеше така да се случи в историята, че ако искаш да отидеш на Южното Черноморие или до Пловдив, трябва да минеш през митница. Нали? Източна Румелия не е била част от България и всъщност това, че днес Северна и Южна България са обединени, е могло и да не стане така. А се е случило, защото едни хора са положили много труд, кръв, пот. И днес имаме нашата България.

- Нашата България, за чиято история ние малко знаем, да не говорим за чужденците. 

- Ако разкажеш на някой чужденец сухите факти той ще те погледне недоумяващо, тъй като това ни интересува нас, българите.

Но ако споменеш, че в Сръбско-Българската война като доброволец в нашата армия се е сражавал италианският маркиз Адриано Колочи Веспучи, всеки ще се заинтересува. Защото Адриано е пряк наследник на  Америго Веспучи. Този същият, на когото приписват откриването на Америка.

Знаем, че Колумб я е открил, но Америго Веспучи изказва тезата, че това е нов континент.

- Какво прави един маркиз в България по онова време?

- Адриано Колочи е известна фигура в италианската  история. Той е от средновековен благороднически и богат род.  А знаете, че много богати хора са се увличали по революционни леви идеи. Той е един от тях и може би от любов към авантюрите идва в в България да отразява сложната обстановка на Балканите. Знаете, те са били тогава барутният погреб на Европа, да не дава Господ пак да стават. И Колочи е впечатлен от възхода на българското княжество, от княз Александър Батемберг, от неговия двор, от бългаския елит. И  когато започва Сръбско-Българската война той не само пише статии за италианската преса, но и става доброволец в българската армия, сражава се при Пирот. Княз Батенберг му подарява сабя в знак на уважение към неговата храброст. Той се връща в Италия и  издава книгата „В България“, която може би съдържа най-ценните сведения за за нашия живот тогава.

Негова е основната инициатива за издигане паметника на  Джордано Бруно в Рим. Кореспондирал си е с Гарибалди.  Едновременно е симпатизирал за кратко на Мусолини, понеже е смятал, че той ще възстанови величието на Римската империя, но се обявява против насилието на фашизма.

- Защо този достолепен маркиз се е сражавал за България?

- Може би, защото младата българска държава в този период е будела симпатии в цяла Европа. Всъщност, целият отрицателен имидж на България, от който и до ден днешен си патим, започва след Втората балканска война и след това по времето на Първата световна война, тъй като големи западноевропейски демокрации са ни били врагове. В тяхната преса българите се изобразяват като диваци, варвари, хуни, татари и т. н. Тогава се счупва имиджът на България.

- И, за съжаление не правим нищо, за да го изправим.

- Сръбско-българската война също е интересна, тъй като след нея започва разделението на русофили и русофоби и превратът срещу Батемберг (русофилския). После на власт идва Стефан Стамболов.

В Сръбско-българската война двете най-видни фигури са ген. Рачо Петров и капитан Бендерев. Били са като братя, а после стават смъртни врагове.

Там интересно е, че единият пише телеграма на другия, когато вижда, че има настъпление на сръбски войски. И докладва: „Вземете мерки“. Другият отговаря:“Мерки взети“. Така започва  войната.

Като добре смазана машина е работило младото българско княжество.  Имало е организация.

- Тогава го е имало този дух, сега обаче го няма. Къде го изгубихме?

- Тежък въпрос. Тези дни видях интересна архивна снимка - хора с униформи, с едни такива фуражки, бели, изтупани с ордени и си казвам: това са някакви офицери. И когато гледам: градинари във Враня. Вижте ги тях, пък погледнете днешните чиновници как изглеждат. Въобще, като разглеждаш такива снимки от стари времена, все едно виждаш други хора. Ние до тях сме като като някакви льольовци. Онези са мъже, изпълнени с решимост, с  всеодайност, дори излъчват  високомерие, а ние днес сме като някаква тяхна сянка. Какви са ни проблемите ни днес? Дупки да се запълнят, да се вдигне благосъстоянието. А на тях какви са им били проблемите?  Да превземат Одрин, да се борят на Чаталджа да воюват три години с най-великите европейски  световни сили:  Англия, Франция, Русия, Италия. През Първата световна война с тях сме воювали, освен  със сърби и с гърци. Само си представете сега усилието България да храни 800 хилядна армия, каквато е имала тогава, да построи отбранителни линии 400  километра , с бетонни бункери и три години да издържи. Логистиката само си представете, оставете атаките „на нож“ -  да се вкара храна, облекла, снаряди. И тогава е имало корупция. Но облажилият се от нея е правел нещо за България – я университет, я училище я нещо друго е изградил и оставил на България.

Тогава това е бил стилът на поведение, мода е било. Да речем предприемачът трябва да дарява, може би не всеки го е правил с чисто сърце, но такъв е бил начинът на живот. Например, Димитър Кудуглу, тогавашният бос на тютюна, е построил в Пловдив  Дворец на здравето и го е издържал.

- Дворец на здравето? Какво означава това?

- Голяма болница, в която много хора са се лекували безплатно.

- И сега богати хора строят църкви.

- Но не в обема отпреди години. Големият благодетел  Александър Коджакафалията е бил неграмотен, но е имал дюкяни. По време на Кримската война забогатява, защото е продавал стока на английските и френските моряци, които са воювали с Руската империя.

Той е имал много пари, но бил пестелив. И на практика дарява половината днешен Бургас - малоимотни хора, бежанци от Македония и Тракия.  Купува имоти и им строи къщи.  А са му викали Коджакефалията, или Голямата глава, понеже правел страшни сметки. И е знаел 5-6 езика.

- Преди сме пестели, сега прахосваме.

- Един холандец написал, че българите са японците на Европа. В смисъл, че сме по-подредени от тях. Наскоро пък известен американски историк публикува материал, озаглавен „Българската мечта за империя“. И там обяснява какъв е българинът – корав, събран, съсредоточен, за разлика от други славяни. Четеш статията и си казваш:  тоя човек  за кой народ го е писал? Ние ли сме внуците на тия хора, които са описани?

Говоря ти за погледа на чужденци, не ние да се хвалим сами себе си.

- Човек е голям, колкото са мечтите му. Каква е мечтата на българите днес?

-   Едната е да продадеш или да купиш имот на далавера. А другата е мисълта как да си удължим отпуската така, че да отскочим до Гърция или некъде другаде.

- Мечтата за независимостта, понеже след Съединението идва Денят на независимостта, е свързана с княз Батенберг. Но и той е доста противоречива фигура. 

-  Аз не го долюбвам много. Този човек, който е внук на френския крал Луи Филип -  Фердинанд - е от много могъща династия. Неговите братовчеди управляват и днес в Англия под името Уиндзор. Затова царят, когато ходи там, го слагат на първите редове. Те са Сакскобурготската династия, но по време на Първата световна война стават Уиндзорска, защото  не искат да носят немското име.

Та Фердинанд си взима правото да се титулува цар или император на  българите като римските цезари. И всъщност през 1908 година не само  казва, че България е независима. Казва и донякъде може би неразумната мечта, че тя ще възстановява Царство България. Че той е цар, император на всички българи, не на България, а и на всички българи, които живеят тогава около нашата страна. Голяма претенция.

- Както вече си казахме, имали сме големи претенции, работили са дедите ни с голям размах.

- Ето един конкретен пример. Първият градоусртройствен план на  София го прави флорентинец.  Платили са му, колкото е поискал.  А паметникът на цар Освободител е на Арнолдо Дзоки - един от най-големите италиански склуптори. Той има паметници и в Севлиево, и в Русе. По време на Първата световна война българите са ходили с навуща. И никой не е казал: „що ги давате тия пари за самолети”?

- Целта е била друга. Самочувствието, че можем да се измерваме технологично с Великите сили.

- Да транслираме това към днешно време. Присъединихме се към ЕС и НАТО, влязохме в Шенген, на крачка сме от Еврозоната. Защо не си кажем: ние сме равнопоставени и да не сме на втора скорост?

- Е, това е може би най-трудният въпрос.  Аз не знам каква може да ни е националната цел. Навремето мислех, че ще ни е пълният хладилник, но така или иначе трябва да съзнаваме, че сигурно за повече от половината българи хладилникът не е пълен. Днес хората теглят кредити, за да си купят нови телефони. Друг е въпросът, че да дадеш 4000 лв. за телефон  ми звучи необмислено, освен, ако не си доста заможен човек. Но болката ми е съвсем друга - имаме толкова страхотни културно-исторически паметници и не правим нищо за тяхната реклама пред света.

- Така ще е докато държавата не припознае културното наследство като ключов приоритет за развитие на икономиката и регионите.

- Наскоро градската ни десница откри, че в София имало амфитеатър. Ами че той е открит през 2004 година и във връзка с имотни спорове държавата не прави нищо по темата вече повече от 20 години. Десницата щяла да прави подписки да открият сцената с 25 000 места.  По принцип хубаво е да се шуми, но само с подписки не става.

Много хора от политическия ни елит сякаш откриват неща от българската  история с изумлението на някакви бебета. Все едно виждат нова играчка, а те тия работи си съществуват.

- Държавата обаче е мащеха, а не майка на съкровищницата.

- Искам да попитам - какво са направили държавниците ни за Провадия Солницата, да речем?Там благодарение на акад. Васил Николов всичко се случва.

- Какво са направили? Академикът  от 20 години иска Музей на солта, за да показва артефактите.

- Трябва да се гордеем, че Провадия Солницата е най-старият градски център в Европа.  В Града на птиците, могилата Юнаците, всичко се дължи  на баща и син Бояджиеви. Там наскоро откриха 3 000 семки от грозде до едни счупени съдове, което означава, че се е произвеждало най-древното вино.

А Римските терми във Варна? Хайде, те са горе-долу направени.

Колко хора обаче знаят, че в тях най-вероятно Аспарух е подписал  мирния договор с Източната Римска империя, тъй като термите в Римската империя не са били просто бани, но и обществени средища. И там 30-те години, между другото, лечителят Петър Димков, който освен народен лечител е и български  офицер, полковник, шеф на 8-ми Приморски полк, герой от войните,  е направил много за българската история . По негова и на варненската общественост инициатива се строи гробницата „Владислав Варненчик“.

- А откъде е твърдението, че точно там е подписан договорът между Аспарух и Римската империя?

- Прието е било , че е в Одесос – старото име на Варна. Нали сега, намериха и статуи там. Щом ги намират на плажа,  можеш да си представиш за какво става дума.

Практически у нас, където и да се копае, все нещо излиза.

В родния ми квартал “Филиповци”, баща ми е от там, е една от най-големите римски вили. На някакъв велможа е била, най-вероятно от близко-източен произход. Съдят за това понеже на нея има много морски сцени на мозайките. Те са в Музея на София. В Костинброд пък е била резиденцията на Константин Велики. Една от най-пищните.

Навремето като я бяха открили и взели мозайките от нея, сложили ги в една станция за ягодови култури, там в парниците. Едни хора ги бяха откраднали. С едно бусче дошли и добре, че полицията ги беше хванала. Това беше преди 10 -15 години. А Улпия Еску? Това до с. Гиген - огромен град е бил, в който е бил най-дългият мост в Римската империя. Мога още много да говоря, но отвътре ме яде, че ние не правим нищо за културно-историческото си наследство, за разлика от Гърция и Турция.

- Остава ни само гордостта, че сме третата по големина културна съкровищница в Европа след Италия и Гърция, с над 50 000 артефакта.

- Това, което искам да кажа е, че човек не се ражда българин, човек става българин. Вижте наште братя в Македония какви са станали за 40-50 години. Дядовците им герои от Българската армия, а внуците им не могат да ни гледат. Тоест, колкото и гените да говорят, средата възпитава. И в този смисъл българската история е нашата лична история. Твоята, моята, на зрителите и читателите, на който и да е. Защото някой от техните  предци е бил до Крум, до Калоян, сражавал се е в Балканската война. Това е личната ни история.

Българският, хилядолетният път започва винаги отначало. Ако аз не разкажа на дъщеря си, ти на твоя син, на читателите, ако те не разкажат, този път ще се загуби. Това е голямата ни отговорност. И мога такъв пример да дам пак с Гърция. Целият им успех в туризма, в икономиката, като поведение национално ниво, се дължи на това, че в гърците се възпитава  дух, че са наследници на Платон, независимо дали това е точно така. В тях се е възпитал ако щеш имперски дух на превъзходство, на отговорност към род и Родина. А на нас ни липсва самочувствие. Понеже на нас дълги години ни бе вменявано, че сме деца и внуци на овчари и абаджии. Те и гърците са синове на овчари и рибари, но просто в тях се възпитава друг манталитет. Затова казвам, че е много важно какво се възпитава.

- Да, помним, обичаш да казваш ти. Това е и заглавието на книгата ни. Е, да помним, че ние не сме потомци на Платон и Аристотел, но сме потомци на Терес, Ситалк, Севт III, Котис, по времето на които величественото Одриско Царство е било непобедима сила в региона.

- Ами, да. Може и така да се каже.

- Да завършим с твоя призив: да запазим пътя на българите, да пренесем наследството от миналото към към следващите поколения и нека помним!

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com