Неразказаните истории и тайните на древните българи оживяха в Двора на кирилицата в Плиска. Над 34 младежи от 8 до 12 клас участваха в Младежка академия „Чудесата на България“, организирана от Общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.
След Петрич, Пловдив, Пазарджик, Бургас, Горна Малина, Кюстендил и Белоградчик, академията стигна и до древната столица на България – Плиска.
Събитието започна с изпълненията на талантливите ученици от фолклорна група „Росна китка“ при ОУ „Св. Паисий Хилендарски“ – Плиска, с ръководител Шермин Хасан. С красиви песни и танци те пренесоха публиката в света на вековните български традиции.
<iframe src="https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=253&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Freel%2F1300647837928609%2F&show_text=false&width=560&t=0" width="560" height="253" style="border:none;overflow:hidden" scrolling="no" frameborder="0" allowfullscreen="true" allow="autoplay; clipboard-write; encrypted-media; picture-in-picture; web-share" allowFullScreen="true"></iframe>
Чудесата на Цар Борис Покръстител
Председателят на Общество „Културно наследство“ Славка Бозукова поведе младите на вълнуващо пътешествие из историята и легендите на Цар Борис I Покръстител – владетелят, променил съдбата на България.
Тя представи темата „Чудесата на Цар Борис Покръстител – четирите тайни и трите съдбовни решения“, като подчерта, че целта е младите хора да разказват по нов начин историята на Плиска – чрез митове, легенди и съвременни технологии, за да я превърнат в една от най-привлекателните туристически дестинации у нас.
Г-жа Бозукова припомни, че решението на Борис да приеме християнството през 864 г. поставя България на кръстопът между Изтока и Запада, а приемането на учениците на Кирил и Методий утвърждава страната като духовен и културен център на славянството.
Сред „четирите тайни“ на Борис, които тя разкри пред младежите, бяха загадките около титлата му, датата и мястото на покръстването, както и мистериите около неговия гроб, който остава неоткрит и до днес.
Българинът, който промени Абу Даби
Заместник-министърът на образованието Наталия Михалевска разказа една малко позната история за архитекта на Абу Даби – българин от Габрово, чийто екип е избран от шейх да проектира знакова сграда в емирството. Миналата седмица в Габрово е открита изложба с неговите творби.
„Това също е част от нашата история – историята на българите, които оставят следа по света“, каза Наталия Михалевска.
представи програмата „България – образователни маршрути“, чрез която учениците ще могат да опознаят страната по пет направления – занаяти, култура, архитектура, изкуство и история.
„В интернет може да се види всичко, но не може да се преживее всичко. Избирайте места, които ще оставят следа у вас – те ще ви направят по-зрели и уверени“, призова тя.
Михалевска насърчи младите да търсят родовата си памет и да превръщат всяко пътуване във връзка между поколенията.
Гласът на Плиска
Кметът на Плиска Десислава Драгомирова призова младите никога да не губят любопитството си и да не забравят откъде са тръгнали.
„Бъдете смели и не спирайте да мечтаете – именно вие сте бъдещите пазители на историята на Плиска“, каза тя.
Тайните на древната столица
Археологът доц. д-р Андрей Аладжов от НАИМ–БАН въведе младежите в загадките на Плиска. Той разказа, че градът е свързан с мрежа от 18 подземни тунела, които съединяват основните сгради на владетелския комплекс – от езическия храм до дворцовите постройки.
„Това е уникален свят, който е във вашия двор – елате и го вижте“, призова археологът.
Той сподели и лична история от Париж – как на фасадата на Пантеона в Сорбоната е поставен стих на Христо Ботев:
„Настане вечер – месец изгрее,
Звезди обсипят свода небесен.“
„Това стихотворение е гениално, защото в него няма нито едно прилагателно, а въпреки това звучи като молитва“, отбеляза доц. Аладжов.
Светите места на Борис
Презвитера Ивелина Стоева от Варненската и Великопреславска митрополия разказа за старобългарския манастир „Св. Богородица“ край Варна – един от най-големите и най-ранните на Балканите. Предполага се, че е изграден в края на ІХ и началото на Х век от св. цар Борис Покръстител.
Легендaта разказва за далечно минало време, когато иконата на “Пр. Богородица” кацнала на един от брястовете, намиращи се на “Теке-Караач”. Никой не можел да я пренесе в града, докато се намерил най-сетне един безгрешен младеж. Сложили я на една каруца и където спре там щяло да се вдигне манастир. Щом пристигнала до мястото, където днес е църквата “Св. Богородица”, воловете спрели и не се тръгнали по-нататък.
Манастирът е открит е в началото на XX в. от основоположника на българската археология Карел Шкорпил. Той открива оловен печат, на който археологът разпознал лика на Михаил-Борис, както и старобългарски надписи.
В манастирския комплекс е имало следи от живот до ХVIII век.
„България е като пъзел – колкото повече я обикаляте, толкова по-ясно ще видите колко е красива“, посочи Ивелина Стоева.
Младите пазители на чудесата
Финалът на срещата постави Джан Молла – ученик от 12 клас в Профилирана природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“ в гр. Шумен и инфлуенсър, който призова връстниците си:
„Да помним, да се учим и да продължаваме да откриваме България не само с очите си, а и със сърцето си.“
Той цитира и мисъл на Св. Августин: "Паметта е настоящето за миналото, очакването – настоящето за бъдещето".
Само в Шуменска област имаме над 38 обекти, които разказват за славното минало, от историята и археологията през билогоята и изкуствата до етнография и занаяти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
