Огромният окоп, който не е щерна
Петрич кале отново се оказа място, което задава повече въпроси, отколкото дава отговори. Твърдината, за която се знае много малко, е ранновизантийска и средновековна българска крепост, намираща се източно от белославското село Разделна, Област Варна. Най-голямата загадка на крепостта остава т.нар. щерна. Тази година стана ясно, че това съоръжение, изобщо не е служило за съхранение на вода, както първоначално смятаха учените. Това, което археолозите разкриват, е гигантски окоп, издълбан в скалата с дълбочина 3–3,5 метра и широчина около 4 метра.
Кой е копал толкова мащабно? Кога? И защо? На тези въпроси науката все още няма отговор.
Засега е ясно само едно: съоръжението продължава поне 160 метра по ръба на скалния откос. Геофизично проучване на Института по океанология към БАН трябва да покаже реалния му обхват. А археолозите ще продължат да копаят в него, слой по слой, в опит да разгадаят една от най-странните структури, откривани по българските земи, разказва пред БТА ръководителят на разкопките Мария Войкова от Регионалния исторически музей във Варна.
Какво знаем за крепостта?
Била построена през 5-6-ти век като част от византийската отбранителна система. Името „Петрич“ идва от гръцкото „петрин“ – „каменна крепост“. Каква е била съдбата ѝ по време на Първото българско царство не е много ясно. По време на византийското робство през 11-12-ти век, тя пак била използвана за отбрана. През 1154 г. арабският пътешественик и географ Мохамед ал-Идриси описва крепостта като „голям, хубав и богат град“.
По време на Втората българска държава крепостта преживява разцвет. През 1388г. твърдината била превзета от османците. Крепост Петрич кале е унищожена на 7 ноември 1444 г. от кръстоносците, предвождани от полския крал Владислав III Ягело и унгарския пълководец Янош Хуняди. Това става само 3 дни преди голямата битка край Варна на 10 ноември между османците на султан Мурад II и кръстоносците, в която победата е на страната на турците, а крал Владислав е убит. В тази битка участват и много българи с надежда за освобождение. След битката, в знак на благодарност българите наричат крал Владислав с прозвището Варненчик.
Най-ранните следи
Най-ранните данни сочат, че през IV–V век окопът, който учените смятаха за щерна, вече е бил използван за жилища. Това означава, че е издълбан още по-рано. Ако не е дело на късната античност, остава хипотезата за римляните – единствените, които са имали ресурсите да реализират подобен грандиозен, макар и нелогичен проект. Но ако в следващите години в щерната не бъдат открити римски находки, и тази версия ще отпадне.
Каквото и да е било първоначалното предназначение, мястото се е оказало изключително удобно за следващите обитатели. В окопа са изграждани жилища и складове, преграждани с каменни стени и покривани с дърво. В късната античност покривите са били с керемиди, а в късното средновековие – със затревени чимове, които пазят топлина и не се издухват от вятъра.
Работилницата за кости – прозорец към живота през XII век
Сред най-интересните открития от 2025 г. е работилница за обработка на кост от XII век. В нея археолозите намират заготовки, отпадъци, инструменти и множество еленови рога – предпочитан материал за изработка на украшения и предмети за бита.
Майсторът е бил изключително умел – стружките са тънки, обработката прецизна. Не е ясно дали е бил мъж или жена, но е сигурно, че занаята се е практикувал в домашни условия, тъй като обработката на кост не изисква огън.
Наред с костените изделия са открити и предмети от стъкло – гривни в различни цветове и размери. Стъклото е пристигало като заготовки от Константинопол и е било дообработвано на място. Майсторите са преплитали нишки от стъкло, създавайки ефектни накити, които са били едни от най-разпространените през Средновековието.
Металът обаче е бил най-скъпият материал. Желязото се е използвало многократно, преработвано отново и отново – защото е осигурявало инструментите, без които животът е бил немислим.
Град, свързан с Варна и морската търговия
Разкопките от последните години доказват, че Петрич кале е бил тясно свързан с Варна и морската търговия. Още през XI век крепостта е населявана от византийци (ромеите), което е напълно логично предвид стратегическото ѝ разположение.
През този период ромеите укрепват стените, благоустрояват града и налагат своята администрация. Населението е „миксоварварско“ – смес от местни жители и пришълци от северните степи.
Печенеги, варяги и северни следи
Археолозите откриват множество находки, характерни за печенегите – котли с вътрешни уши, костени бойни топки, предмети, типични за номадите от Севера.
Сред най-неочакваните открития е амулет, свързан с културата на варягите – мъж с шапка, брада и мустаци. На пръв поглед странно за Петрич кале, но логично, ако се вземе предвид, че печенезите често се движат заедно с други северни народи.
Варяги, печенези, ромеи – всички те са оставили следи в крепостта. И всички те са били привлечени от едно и също – пътят към Константинопол, към тържището на империята.
Българите – ранно присъствие, скрито под византийските строежи
Разкопките показват, че в Петрич кале е имало ранно българско селище от IX–X век. Намерени са керамика, апликации, колани, както и доказателства за прабългарски и славянски некрополи в подножието на крепостта.
Но през XI век, когато ромеите започват мащабно благоустрояване, ранните български следи са почти заличени. Новата архитектура буквално „покрива“ старите пластове.
Град с необичайно висока културна стратификация
Културният пласт на Петрич кале достига 6 метра – нещо рядко срещано у нас. Под средновековните слоеве археолозите вече достигат римския период, отличаващ се със стабилна архитектура, която може да стане акцент при бъдещото експониране на обекта.
През 2025 г. екипът разкрива цял квартал със занаятчийски и жилищни помещения, както и големи наземни къщи от около 20 кв. м – внушителни за средновековните стандарти.
Работата продължава благодарение на финансиране от Министерството на културата, което позволява и консервация на разкритите структури.
Място, което пази тайни и кара хората да мечтаят
Петрич кале е археологически профил на Североизточна България, разказан в 12 века – от III до XV век.
Но най-голямата му загадка остава щерната – съоръжение, което не се вписва в нито една позната логика.
„Хубаво е да има въпроси, които висят във въздуха – те карат хората да мислят и да мечтаят“, казва още Мария Войкова.
И може би точно затова Петрич кале продължава да привлича изследователи, туристи и всички, които вярват, че историята не е само минало, а и приключение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
