Чудесата на България

Загадките на "Мраморния град": Последните разкрития от Лютица

Археологът Филип Петрунов разказа интересни подробности за историята на паметника

Загадките на "Мраморния град": Последните разкрития от Лютица

Крепостта Лютица край Ивайловград е един прекрасен паметник. С тези думи археологът Филип Петрунов започна разказа си за "Мраморния град" в ефира на "Операция История".

"Бих искал да изглежда още по-добре. Наистина обектът би могъл да изглежда много по-добре, да се поддържа много по-активно", посочи археологът.

"Това е цветущ град с много масивна монументална архитектура от IX, X век. Той е съществувал до края на XIII век. Бил е жестоко опожарен. В началото на XIV век градът е възстановен. Имало е и епископия", разказа още Петрунов.

Той посочи 2025 година като не особено добра за повечето обекти, за които е кандидатствано пред Министерството на културата.

"От 34 одобрени за финансиране проекта бяха финансирани едва 7. От тези 27, които не бяха финансирани, беше и Лютица край Ивайловград", каза археологът.

За Лютица

Запазените градежи са изцяло средновековни, но животът тук започва много по-рано. Археолозите откриват монети и керамика от I хилядолетие пр. Хр. до I век – следи от тракийско присъствие и ранни укрепителни системи. Следващото сигурно обитаване е от IX век. Оттогава твърдината просъществува без прекъсване чак до края на XVIII век, когато губи военното си значение. Жителите ѝ се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа – днес квартал на Ивайловград.

Руините заемат площ от 26 декара и оформят неправилна елипса с размери 220 на 167 метра. Крепостните стени, дълги над 800 метра, достигат височина до 10 метра. Изградени са от добре оформени ломени камъни, споени с бял хоросан. Между лицата има пълнеж от камък, обилно залят с хоросан. В стените личат отвори за дървени греди – елемент от т.нар. „сантрачна система“, типично българска техника, възникнала като по-евтин заместител на късноантичните тухлени пояси. Тя придавала гъвкавост на стените при обстрел и удари от стенобойни машини. Мраморните блокове по външните лица придават характерния искрящ бял цвят, откъдето идва и прозвището на града.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай