Високо над Провадия, където вятърът носи ехото на векове, се извисява крепостта Овеч, която е едно от най-запазените и впечатляващи укрепления на средновековна България. Каменният й силует се очертава върху плато с форма на кораб, заобиколен от отвесни скали и потънал в тишина, разказваща повече от всеки учебник по история. Тук се срещат природата и миналото, траките и българите, военната мощ и днешното спокойствие.
Кораб сред облаците
Погледната отдолу, крепостта изглежда сякаш плава във въздуха. Платото „Калето“, върху което е изградена, се извисява на над 100 метра над Провадия и е достъпно единствено през тесен скален провлак. То е естествено чудо, което превръща Овеч в непревземаема цитадела. Формата му напомня на кораб, насочен на юг, а отвесните скали от двете страни го пазят като стени на гигантски бастион.
Географското му положение не е случайно, тъй като то контролира долината на река Провадийска и древните пътища, които свързвали вътрешността на Балканите с бреговете на Черно море. Оттук се открива панорама към равнината и отсрещните възвишения, която и днес кара посетителите да спират задълго в мълчание.
Природата е била първият архитект на Овеч, създала естествена защита от всички страни. Тази комбинация между сурова красота и стратегическа позиция превръща мястото в уникален пример на съчетание между география и човешка изобретателност.
Допълнително платото съхранява следи от ерозия и карстови явления, които формират и обогатяват природната среда. Скалните венци, провлаците и отвесите са резултат както на хилядолетни геологични процеси, така и на човешката намеса при укрепяването на твърдината.
От тракийско капище до царска твърдина
Историята на Овеч започва дълго преди да се появят каменните стени. Археологически находки сочат, че още траките са използвали платото като свещено място, вероятно посветено на култа към Слънцето и към Тракийския конник. По-късно римляните разбират стратегическата стойност на това възвишение и създават тук укрепление, което охранява важен път към Одесос, днешна Варна.
Византийските хроники го споменават под името Проват или Проватон - име, което по-късно българите превеждат като Овеч. През периода на Първото българско царство крепостта вече е част от отбранителната система на североизточните територии, но истинският й разцвет настъпва през XII-XIV век, т.е. по времето на Второто българско царство.
Тогава Овеч се превръща във важен административен и религиозен център. Тук е резиденцията на местния митрополит, а градът под крепостта процъфтява като търговско средище. Според преданията цар Ивайло намира убежище зад стените й по време на бунта си срещу болярите и византийците. В следващите десетилетия тук са затваряни пленени рицари от походите на западни владетели, а наоколо кипи оживен живот.
Но величието постепенно угасва. През 1388 г. османските войски превземат Овеч, а по-късно, през 1444 година, войските на Владислав Варненчик до голяма степен я опустошават. След XVII век животът в нея стихва, оставяйки само камъните и легендите да пазят паметта.
Важно е да се отбележи, че укреплението е имало значителен водоснабдителен капацитет и икономическа инфраструктура, която е позволявала на обитателите да издържат дълги обсади и да поддържат дългосрочно обитаване. Това е характеристика, която отрежда на Овеч специално място в отбранителната система на средновековна България.
Езикът на камъка
Днес археолозите възстановяват разказа за миналото на Овеч чрез находките, останали под тревата и натрупаната пръст. Най-забележителен е дълбокият кладенец, почти 80 метра, изсечен направо в скалата. Това доказва, че крепостта е била подготвена за дълги обсади и е градена с изключителна за времето си инженерна мисъл.
На платото са открити останки от три църкви, включително митрополитска катедрала, чиито зидове и до днес личат сред тревите. Разкрити са също части от крепостните порти, отбранителни кули, занаятчийски помещения и складове за храни. Особено впечатляващи са стълбите, издълбани в скалата. Те водят към долината и създават усещане за реален контакт с времето.
Археологическите пластове свидетелстват за дълъг живот от късноантичната епоха до османския период. Всеки слой разказва различна история - за вяра, за битка, за търговия. При разкопките са намерени монети, оръжия, керамика и накити, които показват не само военен, но и градски живот, със своя собствена култура и занаятчийство.
Днес тези находки се съхраняват в Историческия музей в Провадия, където посетителите могат да проследят как малко каменно плато се превръща в сърце на цели епохи. Археологията на Овеч не е просто наука, тя е живата памет на Североизточна България.
Освен това проучванията показват, че крепостта е имала отбранителна връзка с други обекти в региона чрез сигнална система (вероятно от огньове и други визуални сигнали), което подчертава важността й в мрежата от укрепления и стратегически точки.
Легенди, памет и културно наследство
Сред местните жители и до днес се разказват легенди, които придават на Овеч почти митично излъчване. Една от тях гласи, че от кладенеца се чуват гласове на войници, загинали в битките за крепостта. Друга твърди, че през тайни тунели някога е било възможно да се стигне чак до подножието на Провадия, а през нощите на пълнолуние сенките на стражите още обикалят по стените.
Но зад легендите стои културна реалност. Овеч е част от националното ни наследство и символ на устойчивост. Тя представя типичната архитектура на средновековните български крепости, вплетена в природния релеф, и разкрива колко сложна е била организацията на живота зад стените.
Днес мястото се използва и за културни събития, като исторически възстановки, фестивали и снимки на филми. Панорамните площадки и реконструираните части от стените дават възможност да се почувства атмосферата на миналото.
Овеч напомня, че културното наследство не е мъртво, а продължава да живее чрез онези, които го посещават, изучават и пазят.
Допълнително, крепостта играе и образователна роля. Нейното включване в учебни екскурзии, археологически практики и промоционални туристически кампании подчертава днешната й функция не само като паметник, но и като жив организъм на културата.
Пътеката към миналото
Пътят до крепостта започва от центъра на Провадия и води нагоре по маркирана екопътека. Изкачването е приятно и не много трудно - около 20 минути пеша, но с всяка крачка гледката става все по-внушителна. Финалът е изкачване по метална вита стълба, която замества стария проход и води директно до сърцето на крепостта.
Горе туристът попада в друг свят - между руините на стените, под откритото небе, сред уханието на билки и камъни, нагрети от слънцето. В далечината се виждат равнината и реката, а при залез крепостта изглежда сякаш отново оживява.
Посещението на Овеч е не просто разходка, а преживяване. Обектът е поддържан, има информационни табели, екскурзоводско обслужване и добра достъпност. Наблизо може да се посети и Историческият музей на Провадия, който допълва впечатлението с богатата си колекция от находки.
Все повече български и чуждестранни туристи откриват това място като част от своите маршрути из Североизточна България. И не е чудно, защото малко са крепостите, които така силно съчетават природа, история и дух.
Сред допълнителните атракции в района са пещери и манастирски комплекси, намиращи се в близост до крепостта, които дават възможност за разширяване на маршрута и задълбочаване на преживяването. Така така посещението става целодневна експедиция в различните пластове на миналото.
Крепостта Овеч не е просто археологически обект, а живо свидетелство за непрекъснатата нишка на българската история. Тя съчетава каменната твърдост на времето и нежната памет на човешките дела. Над Провадия тя продължава да пази тишината на вековете, напомняйки, че величието на едно място не зависи от неговата големина, а от дълбочината на спомена, който оставя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
