Юлия Флавия Магна, на която е посветен надписът е играела важна роля в обществения живот, казва проф. д-р Борис Борисов пред "Стандарт"
– Проф. Борисов, разкопките за този сезон вече приключиха в Новозагорскоро село Караново. Какви са тазгодишните открития?
– Тази година продължихме работата си там, където спряхме през 2022 г. Тогава успяхме да достигнем до пода на светилището, а сега задачата ни беше да го разчистим изцяло и да потърсим неговия вход. За щастие още в първите дни попаднахме на входа, който е разположен от юг. Освен това открихме и голям постамент с десетредов надпис на старогръцки – посвещение на Юлия Флавия Магна, съпруга на високопоставен консул. Надписът е посветен от Луций Геминий Тертул, представител на конническото съсловие и финансов прокуратор на провинция Азия и датира в началото на втората половина на III век.
– Какво е значението на новооткрития надпис?
– Надписът е изключително ценен, защото доказва, че мястото е било свързано с висши кръгове в Римската империя. Присъствието на такива имена в Караново означава, че това не е било обикновено провинциално светилище, а важно религиозно средище с влиятелни личности.
– В този период какви религиозни процеси се наблюдават в Римската империя?
– III век е време на силен религиозен синкретизъм – наслояване на култовете на различни божества. Хората почитат на едно и също място Зевс, Тракийския бог-конник и още много други божества, което се доказва от намерените досега оброчни паметници – на Хероса, Зевс и Хера, на Аполон, Трите нимфи и редица др. В края на XIX век на същия обект е намерен голям надпис, датиран в 202 г., според който по времето на Септимий Север и Каракала е било възобновено светилище на Зевс-Сабазий. Убеден съм, че това е същото светилище, което проучваме и днес.
– Освен надписа, какви други култови паметници са откривани на обекта?
– Имаме девет оброчни плочки на Тракийския конник, една подставка от малка статуя с надпис, посветен от войника Маркус Аурелиус Дерзейдзенис, както и уникално торсо на Тракийски конник в три четвърти естествен ръст. Последното е обработено изключително прецизно и очевидно е стояло на централно място в храма.
– А каква е по-ранната история на обекта?
– В най-ранния си вид селището вероятно е било тракийска вила. Това се потвърждава от наличието на огромен могилен некропол в околността. Гробовете от края на I и началото на II век са сред най-богатите, познати у нас. В т.нар. Дълга могила например са проучени три тухлени засводени гробници на потомствени лекари, представители на тракийската аристокрация с изключително ценни гробни дарове.
– Какво става през късната античност и ранното християнство?
– Първоначално е съществувало антично кръгло светилище. В началото на IV век, вероятно още по времето на Константин Велики, то е разрушено и на негово място е изградена малка базилика. Това е типичен процес – на мястото на езически светилища се появяват ранни християнски храмове, изграждани често с вторично употребени материали. Такива базилики са открити и на други места в България. По-късно, през V и VI век, на обекта са построени още две по-големи базилики. В края на VI и началото на VII век обектът е унищожен и напуснат, но по времето на княз Борис, след сключването на Дълбокия мир през 864 г., животът се възобновява. В XI век върху старите разрушени храмове е издигнат малък средновековен параклис, около който възниква голям некропол.
- От кога провеждате проучанията тук?
- Всичко започна през 1976 година, когато се изграждаше напоителната система „Средна Тунджа“. При прокопаването на един от първите канали бяха засегнати масивни зидове, което наложи започването на спасителни разкопки. Именно там започна и моята археологическа кариера. Оттогава с известни прекъсвания работим върху този.
– Къде могат хората да видят новите находки?
– Най-новият надпис вече е експониран в Историческия музей в Нова Загора. Част от по-старите находки, като големия надпис от 202 г. се пазят в София. Всеки, който проявява интерес, може да ги види.
– Кой стои зад проучванията днес?
– Работим заедно с Генчо Димитров, директор на Историческия музей в Нова Загора и заместник-ръководител на проучванията, както и с Явор Русев, археолог от Ямболския музей. По време на разкопките с нас работи и колегата нумизмат – Петър Бънов. В момента върху новооткрития надпис работи един от най-добрите епиграфи – д-р Николай Шаранков. Нашата цел е да продължим проучванията и да определим възможно най-точно мястото на обекта в структурата на селищната мрежа на провинция Тракия през римската епоха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
