Чудесата на България

Тайната на Неофит Рилски. Прави нещо, без което днес не можем

Банско и Баня в лют спор за Никола Поппетров Бенин

Тайната на Неофит Рилски. Прави нещо, без което днес не можем

Просветителят, който издаде първата граматика, превърна знанието в национална кауза

Глобусът е един от онези предмети, които стоят в стаята на децата ни от мига, в който започнем да им обясняваме какво представлява светът, до последния ден на гимназията. Той е малката планета, която се върти под пръстите им, първият им досег с географията, с далечните земи, с усещането, че светът е голям, но познаваем. Но замисляли ли сте се някога как това най-разпространено училищно пособие влиза в живота ни? Кой е направил първия глобус у нас? Отговорът е едновременно прост и величествен: Неофит Рилски – човекът, който превърна знанието в национална кауза.

Глобусът на един възрожденец

Около 1836 г., когато българското образование тепърва прохожда, а училищата още се борят да излязат от рамките на килийната традиция, Неофит Рилски изработва първия български глобус. Ръчно направен от картон върху дървена конструкция, с приблизителен мащаб 1:54 500 000, той е не просто учебно пособие, а символ на новия български поглед към света. Глобусът, който днес виждаме в Националния исторически музей, е прецизно копие на оригинала, съхраняван в музея на Рилския манастир.

До него в експозицията стои и личният печат на Неофит Рилски – възстановка, изработена по отпечатък. Печатът носи инициалите му, изображение на птица с кръст и надпис „Неофит Йеромонах Рилски“ – знакът, с който духовникът, учителят и книжовникът удостоверява своя труд. Два предмета, които разказват повече от хиляда страници: за ръцете, които са писали, учили, превеждали, създавали.

Спорът за родното място – Банско срещу Баня

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 г. в Банско. Така пише в учебниците, така е отбелязано в къщата-музей, така твърдят и неговите наследници. Но през последните години се появиха и други сведения – че е роден през 1790 г. в разложкото село Баня (Гулийна баня). Спорът се разгоря особено силно след поставянето на паметна плоча в Баня, според която именно там е била родната му къща. Това предизвика остра реакция в Банско, а кметът на града сезира институциите за „подмяна на историческата истина“.

Потомъкът на рода Бенин – Никола Бенин – също реагира категорично, заявявайки, че Неофит е роден в Банско и че в Баня никога не е имало род Бенин. Въпреки това спорът продължава да живее – като част от онзи особен възрожденски парадокс, при който една личност става толкова голяма, че всички общности я искат за своя.

Пътят на едно будно дете

Светското име на Неофит е Никола Поппетров Бенин. Баща му – поп Петър – е първият учител в Банско, а майка му Екатерина произхожда от заможен разложки род търговци. Детството му преминава сред книги, икони, търговски пътувания и разговори за света отвъд планините. Тази среда ражда любопитството, което по-късно ще го превърне в реформатор.

Малкият иконописец

Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографът Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и, против волята на баща си, бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей Рилски, който го покалугерява през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това - и във Велес. Така започва истинския му път на духовника, учителя, художника, езиковеда и преводача Неофит Рилски.

Връзката със Захари Зограф

През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. Негов ученик и впоследствие близък приятел е Захари Зограф. Младият иконописец и художник приема своя учител като свой духовен водач и съветник. Двамата водят активна кореспонденция, която е ценен биографичен източник, до самата твърде ранна смърт на Захари Зограф през юни 1953 година.

След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.

Учителят, който промени училището

През 1834 г. Васил Априлов го изпраща в Букурещ да изучи модерната Бел-Ланкастърска система – взаимоучителния метод, който позволява един учител да обучава едновременно до 100 ученици. Година по-късно Неофит става първият учител в новооткритото Габровско училище – първото българско взаимно училище. Там той въвежда обучение на говорим български език – революционна идея за времето.

„Болгарска граматика“ – езикът като дом

През 1835 г. Неофит Рилски издава „Болгарска граматика“ – първата систематична граматика на новобългарския език. Това е акт на културно освобождение. Езикът, който дотогава живее в устната традиция, получава своята норма, своята структура, своята писмена държава.

Следват речници, таблици, учебници, помагала – цяла библиотека, която поставя основите на модерното българско образование.

Преводачът на Новия завет

Неофит прави първия сполучлив превод на Новия завет на новобългарски език – текст, който става основен в българските училища. Това е превод, който не просто предава смисъл, а създава езикова култура.

Игуменът, който пази паметта

От 1860 до 1864 г. той е игумен на Рилския манастир – институция, която превръща в център на книжовност и просвета. Там завършва живота си през 1881 г., оставяйки след себе си не просто книги, а модел на българското училище.

Човекът, който ни даде бъдеще

Неофит Рилски е от онези редки личности, които не просто участват в историята – те я създават. Той е човекът, който превърна езика в дом, училището – в път към свободата, а глобуса – в символ на българското отваряне към света. И ако днес децата ни въртят малката планета върху бюрата си, то е защото един монах от Рила е повярвал, че знанието може да промени съдбата на един народ. И е направил първите стъпки за това.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай