Неделните ни училища в чужбина са създадени по възрожденски модел, казва досегашният зам.-министърът на образованието Наталия Михалевска
Доц. Наталия Михалевска е завършила философия в Софийски университет „Климент Охридски.
Дългогодишен служител е в Министерството на образованието и науката. Била е началник на кабинета на министъра на образованието и науката.
От 1 септември 2025 г. е заместник-министър на образованието и науката.
Под нейно ръководство дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа” в МОН създава условия за подпомагане от държавата на дейността, свързана с обучението на българите, живеещи извън Родината, както и за опазване на българското културно-историческо наследство.
През годините г-жа Михалевска организира, ръководи и участва в работни групи и комисии за разработване на проекти на законови и подзаконови нормативни актове. Ръководител е на Национална програма „Иновации в действие“ и Национална програма „Роден език и култура зад граница“. Председател е на Националната комисия за иновативните училища и на Междуведомствените комисии за определяне на защитените и средищните училища в страната. По нейна инициатива се създава и Национална програма “Неразказните истории на българите”, която цели запазване на родовата памет.
Член е на редколегията на списание “Стратегии на образователната и научната политика” към Национално издателство за образование и наука „Аз-Буки“. Член е и на секция „Педагогика и психология“ към Съюза на учените в България на БАН.
Децата от центровете за специална образователна подкрепа трябва да имат възможност за професионална квалификация
Има настойчиви искания да се въведе оценка на поведението, но не бива да робуваме на стари стандарти
За случая „Петрохан“ Красимир Вълчев каза основното: липса на достатъчен ефективен контрол в училище
Свободата е обществен избор, но и личен
Оценката трябва да е свързана с хуманитарното знание
Необходимо е да върнем мониторинга и отговорностите на регионалните управления по образование
- Г-жо Михалевска, чия е вината за двете лица на младите хора у нас: тези от трагедията в Петрохан и другите, които бележат успехи в България и по света? Къде е ролята на училището?
- Всичко, което се случва в обществото ни, се случва и в училището. Основният проблем е кризата на ценностите или размиването на границите - на понятията морал, свобода, авторитет, дисциплина, ред. Така не можем да си даваме ясни отговори докъде са възможностите ни и как да въздействаме. И тогава, когато наистина е предизвикателство това, че ние бързаме да достигнем дигиталното време, което ни изпреварва като мислене, поведение, програми и отношения в училищата, то още повече се налага да правим реформи.
Много са различни училищата, учителите и условията, в които живеят нашите деца. Затова всяка промяна трябва да има своята специфична интервенция или мярка, която да доведе до истински ефекти. До добро образование и възпитание. Ние трябва да казваме ясно, че има проблем в някои от училищата – между родители и преподаватели и т. н. Но има и училища, които достигат високи постижения във всички сфери - по отношение на когнитивните възможности на децата, на възпитателните функции, на културата. Това разширява техния кръгозор, включително развитието на извънкласните форми - школите и техните успехи на международната сцена.
- В МОН Вие отговаряте и за училищата ни зад граница. Различни ли са предизвикателствата при тях? И как запазваме българщината при подрастващите ни сънародници там?
- Навсякъде има почти еднакви предизвикателства. Ако учителят може да бъде ментор по пътя на детето към знанието, резултати се постигат и в училищата в България, и в българските неделни училища в чужбина, които са създадени по възрожденски модел от общностните ни зад граница.
Те са осмислени от тях като просветни средища, като огнища, които са свързани с ограмотяване на децата, със съхраняване на идентичност и с перспектива. Защото те, освен че са на доброволен принцип обединяват деца от различни възрасти, създават и културни, и езикови нагласи. Например, те могат да сертифицират българския език по общата европейска езикова рамка и да дават това знание така, че децата не просто да се чувстват българи, а да могат да работят с този език, да имат възможността да го предават на своите деца. Българските неделни училища по света са 400, но те имат десетки филиали. Така че - отдалечените от ситуираните центрове за обучение могат да бъдат приобщени онлайн.
- А вярно ли е, че децата на българите, които отдавна са напуснали Родината, учат с интерес майчиния си език и се връщат към ценностите от времето на Възраждането?
- Все повече българи и деца, които са родени в чужбина, учат в нашите неделни училища по света. Време е да диференцираме начина им на обучение, както и грижата, която българската държава полага за тях. Тази година въведохме нови програми за българския език като втори или трети по реда на усвояване. Това е важно, защото се спазва общата европейска езикова рамка. Тези деца имат възможността да се върнат у нас. Ако не го направят, те ще прославят България и ще бъдат носители на езика ни. Новите програми дават по-големи възможности на учителите.
От друга страна обаче, не е едно и също да преподаваш в българско неделно училище в Молдова, в Украйна, в Цариброд или в Ню Йорк. Младите ни сънародници имат нужда от друг тип обучение, което в по-голямата си част е свързано с извънкласни дейности – с фолклор, с култура.
Други ползват тези часове, за да подкрепят обучението по българска история, география и български език и литература. В този смисъл може би е дошло време Министерството на образованието да помисли за различен вид мерки и подкрепи, които да се дават на отделните училища.
Наскоро заедно с представители на Асоциацията на българските училища в чужбина обсъдихме възможността ние да осигурим обучителни материали. Те имат свои бюджети, но трудно отделят средства за това. Централизирането на този процес също предстои.
- Вие сте един от моторите на образователните маршрути и програмата, която заедно правихме. Бяхме в няколко града у нас. Опитахме се за запленим учениците с чудесата на България, с културното ни наследство. Каква е поуката Ви от срещите с децата извън класната стая, където им разказвахме не само ние, но и техни връстници, инфлуенсъри и др.?
- Иска ми и се да перифразирам Христо Фотев (не е измислица морето и щастието съществува) и да кажа, че сякаш наистина не е илюзия Родината и патриотизмът съществува. Това е много впечатляващо. Програмата "България - образователни маршрути" също беше измислена за българите в чужбина. Тогава си казахме: време е, стъпвайки на родна земя децата, които по-рядко идват у нас, да видят чудесата на България. Да ги преживеят заедно със своите връстници, с екскурзоводите, с хората от музеите. Така и стана. Програмата дава възможност всяко семейство да направи своя пъзел от туристически обекти така, че задължително да съчетае различни тематични знания, като например: да има обекти от археологията, географията, биологията, да има исторически забележителности, но да има и такива, свързани с фолклор и занаяти. И този собствен пъзел, който училищата правят, да бъде свързан с преживяване – те да направят своя разказ за България.
- Спомням си, бяхме заедно в Двора на кирилицата до Шумен и Вие разговаряхте с деца, които завършват средното си образование. Попитахте ги за какво мечтаят. Едно момиче каза, че иска да дойде в София и да разгледа Националния исторически музей. Казвам го, защото МОН наистина помага на учениците да разширят своя кръгозор...
- Да, програмата е ярък пример за преживяване. Децата могат да видят всички обекти в онлайн пространството. Но когато са на място, те чуват разказа на местните хора, съпреживяват със своите съученици – звукове, природа и т. н. И тогава усещането е по-трайно, то е свързано с практиката, с истинските неща, а възприетото се помни цял живот.
Аз исках да направим истински патриотична програма, да преживеят това чувство не на хартия, а по модерен начин, чрез себе си, чрез собственото си убеждение за това, че е важно да си българин и да се чувстваш такъв, че можеш да разказваш за това. И е от значение да намираш смисъл в нещата, с които се гордееш че си българин. За това не са достатъчни учебникът или разказът на твоя дядо – важно е личното преживяване. Учителите бързо разбраха това.
- Като зам.-министър в МОН отговаряте и за децата със специални образователни потребности. Какво ново ще има за тях?
- Децата от центровете за специална образователна подкрепа (ЦСОП) имат право да пътуват по програмата "България - образователни маршрути". Много ще е трудно, но те също имат нужда от това. Належащо е да бъдат променени няколко неща в системата, свързана с приобщаващото образование, за да бъде то искрено.
На първо място трябва да дадем възможност на децата в тези центрове да имат целодневна организация на учебния ден. Това е много важно, защото колкото по-дълго те имат грижата и подкрепата в тези центрове, ще имат шанса да се чувстват по-добре. Второ: време е като навършат 16 години да имат възможност за професионална квалификация в тези центрове, да могат да се реализират на пазара на труда.
Ние подкрепихме инициативата на училището за деца с увредено зрение "Луи Брайл" там да се направи център за професионално обучение. Програмата трябва да поеме плащането на курсовете за придобиване на занаят. Трябва също да въведем помощници на учителите в класовете, където има интегрирани деца със специални образователни потребности. За да могат учителите да се справят с цялостната работа по обучението и възпитанието.
Въпреки ресурсното подпомагане с психолози, логопеди и др. преподавателят остава сам с две, три и повече деца и не може да се справи.
Все повече деца имат нужда от подкрепата на учителите, особено в началния етап на образованието им. Създават се конфликтии с родители. А на практика с помощника на учителя ние подкрепяме детето, родителите и самия преподавател. Промените, предложени за приобщаващото образование в Закона за предучилищното образование, са приети от всички парламентарни групи. Тоест, дошъл е моментът да кажем, че трябва да се направят по-големи крачки.
- Категорично.
- Те сега имат възможност да учат само до първи гимназиален етап и да получават удостоверение за завършен 10. клас или първи гимназиален етап. С промените на закона обаче, децата ще имат възможност да се явяват на държавни зрелостни изпити. Между другото, много е парадоксално, но преди години се беше промушило такова дете, което получи качествени оценки на матура по математика и беше изцяло успешно. Трябва да се дава шанс, той ще е и част от справедливостта в обществото. За това, че не просто приемаме тези деца по специални, индивидуални програми и форми на обучение, а че наистина имаме отношение към тях, така че те да живеят нормално заедно с нас.
- Има отчетлива разлика между държавните и частните училища. По случая "Петрохан" излязоха доста нередности. Какъв е Вашият коментар?
- Това е трагедия, моите съболезнования към всички близки на загиналите. Но ако се средоточим върху резултатите от проверката, министър Красимир Вълчев каза основното: липсата на достатъчен и ефективен контрол. Аз ще стигна по-нататък и ще кажа, че преди време беше отнета възможността на регионалните управления по образование да съгласуват така наречения Списък – образец едно" в училищата. Квалификацията на учителите, разпределението на часовете, графикът на учебното време, всичко, което влиза като подготовка и старт на една учебна година десетки години наред минаваше на съгласуване и на мониторинг през регионалните управления. След което имаше други контроли, проверки и така нататък. Сега всичко, което се прави в "Списък - образец едно" - подготовката на учебната година и в частните, и в общинските, и в държавните училища, е грижа и отговорност само на директора.
- Това е заради нова наредба, закон или какво?
- Да, това е поради промяна в нормативната уредба, но то е много, много важно, особено за частните училища. Защото те са в регистрационен режим, предлагат ни педагогически състав, материална база, съответствие с нашите държавни образователни стандарти, но какво се случва после? Дали това не се подменя? Това е въпрос на контрол и регламентиране кой и какво може да контролира. Смятам, че има нужда от регулация.
- А тази регулация не би ли следвало да излезе от министерството на образованието?
- Да, ние би трябвало да върнем мониторинга и отговорността на регионалните управления по образование. Сега те са почти в невъзможност да правят този спорадичен частичен контрол във всички училища на територията на областта. Особено за частните. В страната има над 220 частни образователни институции - детски градини и училища. Необходимо е да се засили контролът като се промени нормативната уредба на МОН. Аз не търся персонална вина. Търся възможност как ние да променим правилата. Някои хора ще кажат: регионалните управления нямат необходимия ресурс от експерти, нямат достатъчно хора, както и средства…
- Какво ще им отговорите?
- Всички знаем за самоубийството на 18-годишното момче в село Нова махала от края на януари, т. г. Бях там на място, трагедия. Но дали става въпрос за Нова махала, за Петрохан или изобщо за проблемите с училищата, мисля, че е време в българската образователна система да въведем супер визията. Тоест, да вкараме погледа си в този сив слой, който е невидим в отношенията между учители и ученици, учители и родители. Кой може да прави това? Само свой. Единствено педагог може да влезе в същината на тези отношения. Никой експерт или външен психолог от така наречената мобилна група не може да разбере преживяването в класната стая, което се наслагва така, че да може да увреди до такава степен отношенията и това да повлияе на цялостния процес в училището. Супервизията, професионалната специфична подкрепа, консилиумите, които се правят от свои към свои и педагози към педагози, трябва да бъде национално регламентирана. И при най-малката индикация за това, че има пропукване в същността на работата, трябва да се провеждат индивидуални или групови разговори, които да дават сигнал към тези, които могат да взимат решения. Иначе винаги ще рискуваме, че нашият административен контрол не може да улови всичко. Впрочем, във всички сфери на обществения живот, в които се работи с хора – в социалната, при лекарите - има такава тясна подкрепа, която влиза в дълбочината на професионалната работа.
- Стигаме до другия проблем на образованието – дисциплината. Там каква експертиза трябва, за да се реши?
- Има много настойчиви искания за това да се въведе отново оценка на поведението. Положителната й страна би била, че дисциплината е важна за училището, че е приоритет, че социализацията на детето е достигнала до едно или друго равнище.
Отрицателните страни на този въпрос обаче са свързани най-вече със субективизма, който може да бъде проявен. И ако в един час детето проявява недисциплинираност, а в друг то е дисциплинирано, ако то е отличник, но според някои от учителите не е достатъчно послушно в час, тогава има риск да се прояви такава субективност, която да повлияе върху самочувствието, дори и върху бъдещето на детето. Мен най-вече ме смущава това етикиране. Защото ако вашето дете има ниска оценка за поведение, в съзнанието на другите и в собственото му такова, то може да бъде за дълго време така.
- Демотивирано.
- То може да бъде даже отчаяно за това, че не се справя или толкова може.
- Да се причисли към лузърите.
- Именно. Затова мисля, че не трябва да робуваме на стари стандарти като например да чакаме да дойде денят на родителската среща и да кажем колко лошо е детето. Не, сега има много, много гъвкави, ефективни и искрени начини за разговори с родителите. По-добре да го правим така.
- Доколко изкуственият интелект помага на естествения и как той може да бъде добавената стойност, а не основната?
- Големи предизвикателства са това, наистина. Наскоро МОН излезе с визия по този въпрос. Казахме две неща: че трябва да има етични норми и критично мислене. За мен най-важното предизвикателство е свързано с това как ние ще учим и как ще изпитваме, как ще оценяваме децата. Всичко, което беше свързано с домашни работи в къщи, с изследователски проекти за търсене на източници по една или друга тема. Всичко това изкуственият интелект може да го прави по перфектен начин. Вече може да структурира така, както едно дете трудно може да направи справка, тест или нещо друго. Но как ще разберем какво знае детето? Затова реформата в оценяването и в преподаването трябва да е свързана повече с хуманитарно знание. С комуникативните умения, с аналитичното мислене. Например, трябва да правим мисловни разрези на текстовете, които ни дава изкуственият интелект, така че да стигаме до свое собствено знание. Необходимо е да променим мисленето си и да си кажем, че тази трансформация се отнася лично до нас, до нашия живот и нашето училище. Реалността не чака нашите големи реформи. Учителят трябва да се справя сега и веднага с всичко. Затова смятам, че ние трябва да подкрепяме целенасочено с малки или с големи крачки българското училище. И когато правим реформи, да ги мислим в тяхната цялост. Да бъде ясна целта, колкото и да не можем да прогнозираме бъдещето. Защото ако оставим училищата сами да се справят, рискуваме всеки да го прави по различен начин. И да има трагедии, които не можем да обясним.
- През 2026-та отбелязваме 150 години от Априлското въстание. "Стандарт" вече започнахме кампанията, "Пламъкът на Априлци: силата да бъдеш свободен". Ще се радвам ако МОН се присъедини към нас. Идеята е как да разкажем историята на децата така, че те да разберат заветите от времената на свободата на нашите предци. Какво бихте им казала Вие, припомняйки си своя учителски период?
-Хората винаги са жадували за свободата си, но само тези, които са я осъзнавали като отговорност, са побеждавали. Когато те са имали смелостта да извикат своята свобода, са постигали исторически резултати. Всяко потисничество, страх, съображение за принизяване, всяко мислене за това, че и утре можем така, пречи. Хората са родени да бъдат свободни. Мога да дам хиляди примери, включително и с класа, който сега ще завърши без Билгин Алишев в Нова махала, и които облепиха цялото училище с това "Ние повече няма да мълчим, ние искаме да бъдем свободни". Свободата е обществен избор, но и личен. Бих посветила своя нов час в училище на свободата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
