Симеон Владов е актьор с многостранни дарби и таланти. Играе в театъра, озвучава филми и сериали, пее в мюзикъли, записва песни и в други жанрове - поп, рок, джаз... Носител е на две награди "Икар" - "Златен глас" на Съюза на артистите в България за високи постижения в озвучаването - през 2009 и 2022 г. Има награда "Певец на годината" - 2024, в категория "Пеещ артист" и награда "Звезден камък" - за най-добър мъжки глас на Националните музикални награди – 2024 г. Той е и един от артистите в проекта "Пеещи артисти" на Игор Марковски, с най-много песни в проекта - седем. Артист на свободна практика от 30 години. През този сезон може да го гледате в мюзикъла "Mamma mia" в Софийската опера и балет, в пиесата "Никъделандия" на сцената на "Сълза и смях" и в моноспектакъла му "Любовта не може просто да отмине"... Актьорът има един син - Преслав Владов - художник, завършил Националната художествена академия. Любимото хоби на Симеон Владов е градинарството и в тази връзка заедно с приятелката му Гергана Въглярска правят действащата интернет платформа "Цветен лабиринт", с амбицията да показват в нея всичко, свързано с растенията и градинарството по любопитен и достъпен начин.
Готов съм заедно с Вас да разкажем на новия министър на културата за грандиозния спектакъл „Чудесата на България”, казва актьорът Симеон Владов
Джафкаме се за политика, малко се говори за 150 годишнината от Априлското въстание
Върл противник съм на нихилизма и равнодушието
Децата трябва да знаят кой е Вазов, но и кой е В. Юго, Пушкин, Гарибалди
Театърът се пренесе по улиците и в парламента
Крайно време е да бъдат спрени проектите със съмнителна художествена стойност
- Г-н Владов, да започнем с Априлското въстание. Смятате ли, че днес ние заслужаваме героизма и подвига на априлци отпреди век и половина?
- Част от обществото го заслужава. Велики събития са се случили у нас в края на XIX век. Разбира се, има и хора нихилисти, които не се интересуват от историята, от предците си. Много се надявам те да са малък процент в съвремието ни. Но България вече близо 150 години е свободна държава. Което означава, че саможертвата на аплилци не е била напразна.
- В рамките на нашата кампания“ Пламъкът на Априлци - силата да бъдеш свободен“, обиколихме доста градове. Срещнахме се с ученици, проведохме уроци по родолюбие. Всички кметове разказваха как се е чествала стотната годишнина от Априлското въстание - с паметниците, с големите филми, които бяха направени. Докато сега, само допреди месец, градоначалниците нямаха финансиране за подобаващо отбелязване на годишнината.
- Да, така е.
- Забравихме ли това, което се е случило?
- Спомням си, че за 100 годишнината имаше големи тържества в училище. Бил съм някъде във втори – трети клас… Наскоро пък качих свой пост във Фейсбук, в който се възмутих че се джафкаме кой ще победи на изборите, лее се омраза на поразия, а никой не говори за Априлското въстание. Слава Богу, седмици преди датата 20 април нещата се раздвижиха. Гледах и честването в Българската академия на науките. Но, според мен, цялата организация на държавно ниво не е на висотата, на която трябва да бъде.
- Безспорно е така. Кога кривнахме от пътя на нашата национална идентичност и тръгнахме към бездушието? Държавата не направи нищо за подготовката на честванията на Априлско въстание.
- Тръгнахме към бездушието, към равнодушието…
- … Към омразата.
- Да. Аз съм върл противник на нихилизма и равнодушието. Те съсипват нацията, съсипват държавата във всички аспекти на обществено-политическия й живот. Те се зародиха преди 30-35 години. Постепенно започна да не се говори за патриотизма, дори и за национализма. Последната не е лоша дума, когато е подкрепена от чувството да обичаш Родината, историята, рода, предците си. Това лека-полека започна да се игнорира. В литературата за най-светлите ни личности започнаха да се търсят кусури, да се пишат жълтинки. Това породи бездушието, за което говорите.
- Наскоро проф. Атанас Семов предложи да пишем отечество с главна буква.
- Поздравления за господин Семов. Отечество и Родина.
- През последните три десетилетия на тежък преход си позволихме да обругаем голяма част от героите на България през вековната ни история. Слава Богу, останала ни е иконата Васил Левски. Какво беше усещането Ви, когато трябваше да изиграете Апостола?
- Става дума за документално - игрален филм на режисьора Искрен Красимиров. В него бях облечен като Левски и казвах думи от тефтерчето му. Автентични, без нито една добавка пред камерата.
Така, че не съм имал кой знае какво поле за импровизации. Имаше хора, които казаха, че приликата ми с Левски е била уникална.
- Така беше.
- Когато от платформата „Незабравимата България“ ме поканиха да снимам в „Лъвски европеец в Българско“ ( така се казва филмът), бях вече минал своите 50 години. Казах им: чакайте, Левски е бил на 35-36 години, когато е бил обесен. Аз все пак съм минал тази възраст. Отговориха, че ще ме гримират, че държат на мен. Получи се. И аз сбъднах една моя детска мечта. Завършил съм основното училище „Васил Левски“ в Ботевград, аз съм оттам. В 5-ти, 6-ти и 7-ми клас играех Апостола. Учителките по литература бяха забелязали приликата ми с него. Бях тогава още по-русоляв, с тези си сини очи. След години минавах покрай паметника Левски, на ум си разговарях с него и си казвах: е, още една мечта няма да се сбъдне, да изиграя Левски. И ето, че на 50 години се случи.
- Мечтата се сбъдна.
- Човек не бива никога да се отказва от мечтите си, трябва да вярва и да работи за тях. Чудеса се случват, наистина.
- Какво е искал да каже Левски с възгласа си „Народе?????“?
- Този въпрос ми навява тъга. Защото докато снимахме в Ловеч на кадрите с мен - с Левски в музея на Апостола - си говорихме с екипа, че той в последните си дни и часове е бил много тъжен. Освен, че е бил изтормозен, най-вероятно бит, че е бил в много лоша физическа форма…
- …Заради предателството ли?
- Да. Той е бил и зле психически. Давал си е сметка, че неговите сподвижници не са направили нищо, за да бъде освободен. Всички знаем колко заптиета са го придружавали от Къкрина до Търново, след това до Ловеч, оттам до София. Ако наистина е имало подготвена организация за подобно стечение на обстоятелствата, би трябвало те да се вдигнат и да го освободят.
- Прав сте. Наскоро една моя колежка лансира тезата, че граф Игнатиев едва ли не е сложил спусъка върху решението за обесването на Левски. Много обичаме да набеждаваме други за виновници без да се вглеждаме в себе си.
- Това е част от българския манталитет. Да виждаме сламката в окото на другия, не гредата в своето око.
- Хубаво казано.
- Много мисли на Левски научих покрай филма преди 7-8 години. Една от любимите ми е, че да, нашите българи мечтаят свободата, но я приемат само ако им се поднесе в къщите на тепсия. Много сме силни на ракийката и на салатката, когато седнем вечер да злословим срещу властта и потисниците, но когато трябва да излезем и да застанем с името си, с тялото си, с вярата си в името на свободата, доста от нас не го правят.
- Обесването на Васил Левски след три години пали искрата на Априлското въстание. То е потушено, но остава в историята на България с жаждата за независимост и свобода.
- Точно така. Отзвукът от Априлското въстание е бил огромен в цяла Европа - и в Германия, и във Франция. и в Англия, в Австро-Унгария в Щатите също.
- Важна е и ролята на америкнския журналист от 19-ти век Макгахан.
- Да, но за съжаление, младото поколение не знае много неща. Защото все по-малко хора четат история.
Има една мисъл на Карл Маркс, според която историята е учителка на народите.
- След вота за новия парламент имаме промяна за пореден път. Българите дадоха знак, че трябва да погледнем към идентичността си. Хората, които гласуваха за формацията на Румен Радев, искат тя да бъде поставена под прожектора на общественото внимание.
- Това е една от промените, на които хората се надяват.
- Как да стане това обаче?
- На първо място с реформа в образованието. Защото оттам започва всичко. Още от детската градина трябва да се учи българска история.
- Наскоро видях петиция, според която много родители и организации настояват до пети клас да няма изучаване на чужди автори, да има само български. Какво е Вашето мнение?
- Ако е голям превесът, може би те са прави. Но не бива да се отива от една крайност за друга.
Децата трябва да знаят кой е Иван Вазов, но и кой е Виктор Юго, кой е Пушкин.
- И кой е Шекспир.
- Да знаят за Гарибалди, за национално-освободителните борби на Италия, на Франция, в Русия какво се е случвало. Образованието е това, от което се започва. Първо е семейството, разбира се. Трябва да има патриотичен дух българското образование. Да се знае историята. Моят син е на 26 години. Той има патриотично възпитание. Но днес положението е плачевно.
- Да поговорим за родобюбието.
- По бащина линия аз съм от Пиринския край, от Симитли. Давам го като пример с така наречената македонска кауза. Когато бях малък нямаше нищо срамно в това да говорим за македонския въпрос и за това защо Вардарска Македония тогава, така наречената сега Северна Македония, е извън пределите на родината. Сега съм много възмутен от това, което правят нашите братя и приятели оттатък границата на Запад. Защото да се преиначава историята е много долно и гнусно дело. Нека да си кажем, че тази държава преди 80 години не е съществувала.
- Разбира се, че е така.
- Говорил съм по въпроса с големия наш ерудит Кирил Топалов. Той ми е казвал, че положението е неспасяемо. Те просто не отварят вратата, постоянно я затварят дори с трясък пред нашите опити за разговори. А трябва да решим какво да правим, това е наше общо минало.
- А какво трябва да се случи в Министерството на културата? Очаквате ли да се сложи край на експериментите в това ведомство, което беше потънало в сенките на щастливите петъци, после в едни сексуални насилия, които се прокрадваха като връзки на други министри. Ще има ли нормалност?
- Това е приоритет на новото правителство. След образованието за мен най-важна е културата.
Защото нека си кажем баналната истина, че икономиката може да се оправи и това рано или късно ще стане. Но съсипаните култура и образование ще имат последствия много, много, много по-дълго след това. Нашата гилдия очакваме да дойде адекватен министър. Не е задължително той да е актьор. В Гърция например, министър на културата беше Мелина Меркури, световно известна личност. Цял свят отваряше вратите си пред нея. Но такива случаи са малко. По-добре ще е министър на културата на България да бъде ерудит, свързан с управлението на културата. Той трябва да има всеобхватен поглед върху проблемите на сектора, защото те са огромни. От моята камбанария ще кажа, че най-накрая, след 35 години преход трябва да се случи театралната реформа. Има толкова много държавни театри, това трябва да се оправи. Частният сектор на свободните артисти трудно съществува. Крайно време е да се спрат средствата за проекти със съмнителна художествена стойност. Говоря за държавното субсидиране на театрите.
- Много истини казахте. В предварителния ни разговор засегнахме противопоставянето на театрите с музеите, на галериите с читалищата...
- …На писателите с художниците.
- И това доведе до упадъка на цялата култура.
- Да, думата е наистина е упадък.
- Политиците добри актьори ли са?
- Много пъти съм го казвал, че всъщност театърът се пренесе по улиците и в парламента. Политиците наистина ни иззеха функциите, защото журналистите, голямата си част…
- …Иззеха функциите на политиците.
- Точно така. И им дават трибуна в медиите да занимават хората с това, което те мислят. Доста често то е, коя дума да кажа – нефелно. Защото те подценяват публиката. В НАТФИЗ са ме учили, че никога не трябва да я подценяваш. Ама никога. Дори в най-затънтеното село, в малкото градче. Според мен повечето от нашите така наречени политици подценяват хората. Те ги мислят за глупаци. Ами не. И децата вече знаят азбучните истини. Какво се случи в България. Говорим за корупцията, за далаверите, за чуждопоклонничеството и т. н.
- Това сатира ли беше или гротеска?
- Много жанрове се съчетават вътре. То е фарс с наченки на гротеска. След това се превърна в бурлеска, в нещо долнопробно и жълто. Булеварден театър съществува в целия свят. Само, че той е на определени места в големите градове. Докато в българския театър се играят много жълти пиеси. Долнопробни, на ниско ниво, некачествени комедии. Нека да се представят на определени места, но не да се играят из цялата страна или в големите театри. Пътувам много из България и като певец, и като актьор. Израснаха цели поколения, мислейки си, че това е театърът -долнопробната комедия. Ами не е това. Театърът е Шекспир, Чехов, Молиер, Тенеси Уилямс, Иван Вазов, Станислав Стратиев.
Иначе имаше един актьор Роналд Рейгън, който беше успешен политик, но той е изключение от правилото. Според мен актьори не бива да се набъркват в политиката, особено на големи длъжности.
- Виждаме последствията от това.
- Сега, Доналд Тръмп е актьор също, нали?
- По душа. Но той е по-скоро бизнесмен.
- Нека да кажа, че повечето нашите политици не могат да говорят правилно. Заекват. Нямат бърза мисъл. Това веднага се вижда.
- И затова аудиторията не иска техните постановки.
- Да, да. Не им вярва.
- „Стандарт“ вече 15 години правим кампанията „Чудесата на България“.
- Браво, поздравления!
- Тази кампания е за това самочувствието на българина да е добро, но в същото време културното наследство да се превърне във фактор за развитието на регионите, да създаде възможности за туризма.
- Мечтал съм си за това.
- Защо обаче до този момент не е направена театрална постановка „Чудесата на България“?
- Това ще бъде един голям, грандиозен спектакъл. Между другото, думата родолюбие много ми допада.
- То е близко до сърцето на всеки един българин.
- Защото обичаш и родината, и рода си, и хората. Думата е близка и до човеколюбие. Крайно време е да се направи един такъв спектакъл, който да се играе в зала едно на НДК, а защо не и в „Арена 8888“?
- Вие каква роля бихте изиграли в този спектакъл?
- Е, как каква? На водещия.
- Предлагам да разкажем идеята си на новия министър на културата. Надявам се, че ще можем да го запленим.
- Готов съм веднага, когато кажете.
- Преди това ще направим спектакъла в Бургас. Какво очакваме да се случи на 4 май там?
Познавате добре Южното Черноморие. „Чудесата на България“ като кампания започна оттам. С намирането на мощите на Св. Йоан в Созопол. Кое за Вас може да се каже, че е най-голямото чудо? Дали мощите на Св. Йоан, дали църквите в Несебър? Дали островът Света Анастасия, дали невероятният Бегликташ в Приморско, дали Куполната гробница, дали нестинарите? Мога да продължа.
- То няма край. Обичам Южното Черноморие. Харесвам всичко от природата на България и от историята. Тя си е наша. И по Северното има много красиви места, но Южното ми е на сърцето. От Несебър на юг винаги съм ходил с удоволствие. Обичам Несебър, Созопол, Резово, обичам Бургас. Години наред ходехме на Варвара с моята компания.
Обичам Ахтопол и любимия плаж Силистар край Синеморец. Любими, любими дюни, любими места.
- Как бихте представили Южното Черноморие на някой ваш колега от Холивуд?
- Бих му казал, че ако иска да види прекрасна природа с големи исторически и археологически забележителности и с много усмихнати и ведри хора, нека да дойде на Южното Черноморие. Да дойде в Бургас.
- Аз пък каня всички на безплатния ни спектакъл в Културен дом НХК - Бургас на 4 май от 18 часа. Какво е Вашето послание към младите по отношение на културата, образованието, и, разбира се, „Чудесата на България“?
- Ще водим заедно с известната актриса Гергана Стоянова, която е от Бургас. Тя също вярва във вашата кауза.
- Тя прави също огромно турне в цялата страна с деца.
- Големи адмирации, за което. Апостолска работа е нейната. Все повече училища започнаха да я канят.
Сега на въпроса Ви. Нека младите да са здрави, да бъдат смели. За мен смелоста да мечтаеш, смелостта да посмееш да направиш нещо, смелостта да разбереш, е солта на живота. Да не си свит, да не си с ниско самочувствие, да имаш смелост и воля да направиш това, което искаш. Смелост да мечтаеш и да осъществяваш мечтите си. Това им пожелавам. Да бъдат смели българи, да бъдат добри човеци и да обичат родината си, защото тя е една.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
