За да не попадне в плен на османците, горда владетелка се хвърлила от скалите над пещерата “Дяволската воденица”
Не е нужно човек да търси екзотични дестинации на хиляди километри, за да преживее истинско приключение сред дивата красота на природата. Понякога най-впечатляващите места се оказват близо – скрити между скали, реки и легенди. Такова място е каньонът „Големи дол“ край село Кунино – суров и величествен свят от камък, вода и пропасти.
Долният край на каньона е отворен към долината на река Искър и достига до самия център на селото. Над високите и почти навсякъде отвесни скали, извисяващи се край селото, се ширят просторни поля с еднообразен облик. И точно сред тази равна земя внезапно зейва бездната на „Големи дол“ – прорязала каменната твърд и тревното й покривало на дълбочина близо 50 метра.
Каньонът започва още от центъра на селото – там, където тече малка рекичка. Бистрите й води ромолят край пътеката, а на едно място дори образуват малък водопад. По-навътре природата постепенно променя облика си – скалите стават все по-високи, а усещането за уединение и дива красота се засилва.
Карлуковски пролом и Червеница
Село Кунино е сгушено в западната част на Предбалкана, между Мездра и Червен бряг. Именно оттук започва проломът на река Искър, известен като Карлуковски пролом. Най-високата точка в землището е връх Виса – 386 м надморска височина, а най-ниската се намира при жп гарата – 133 м.
През землището на Кунино преминава южната граница на Карлуковската карстова област – район, прочут със своите впечатляващи природни феномени. Тук могат да се видят скални венци, арки, мостове, каменни кукли и десетки причудливи карстови форми, оформяни от водата и времето в продължение на хилядолетия.
Сред най-емблематичните природни обекти е скалата Червеница, отличаваща се с характерния си ръждивочервен цвят. Защитени природни забележителности са още пещерите Самуилица и Гълъбарника.
Карстовата област северно от селото крие и богат подземен свят. Тук са установени около 140 пещери. Най-дългата е Кошарата – 256 метра, а най-дълбоката е Гложава яма, достигаща 69 метра.
Усещане за необятна пустош
Съвсем близо до последните къщи на селото се издигат високи скални кули, поставящи началото на Кунинския каньон, известен като Големи дол. На места отвесните скали достигат височина над 60 метра и превръщат дефилето в истински каменен лабиринт.
Някога тук е текла буйна река, чиито води са издълбали скалните форми и тесните проходи. Днес потокът е скромен, а на места почти пресъхнал. В началото на каньона се намира и внушителен водопад с височина около 50 метра. Макар през по-голямата част от годината да е сух, след проливни дъждове или при снеготопене водата отново оживява скалния улей. Ширината на каньона постоянно се променя. На едни места пространството се разтваря до над 50 метра, а на други отвесните скали се приближават толкова много, че между тях остават едва пет метра.
Долу, в ниската част, е сенчесто и влажно. Там реката дори през лятото не пресъхва напълно. Пътеката често се губи сред треви и храсти, а над главите на туристите надвисват огромни каменни масиви. Горе, върху платото, пейзажът е съвсем различен – огромни полета, почти лишени от дървета, създават усещане за сурова и необятна пустош.
Иманярските набези
От едната страна на каньона, в местността Градището, някога се е издигала крепостта „Кунай“, известна още като Трулензис. Тя е спомената в източници още от средата на VI век и според историците е съществувала до падането на България под османска власт.
И днес сред тревите могат да бъдат различени останки от крепостните стени, макар че през годините районът е бил обект на иманярски набези. Руините продължават да пазят спомена за времето, когато тук е кипял живот, а крепостта е охранявала проходите наоколо.
Преданията за Куна Кралица
Местните хора и до днес разказват легендата за Куна Кралица – смелата владетелка, чието име според преданията е свързано със селото.
Тя била единствената дъщеря на владетеля на крепостта и още от ранна възраст усвоила бойното изкуство. След смъртта на баща си заела престола и станала известна както със своята справедливост, така и с необикновената си красота. Около себе си държала отряд от девойки, обучени да яздят, да стрелят с лък и да боравят с оръжие.
Когато османските войски се насочили към крепостта, те били посрещнати на платото Рудината от храбрите жени. В неравната битка повечето загинали, а на Куна било предложено да се предаде и да стане ханъма в двореца на султана.
За да не попадне в плен, гордата владетелка се хвърлила от отвесните скали над пещерата „Дяволската воденица“. Според легендата русите й коси останали да се веят, закачени по скалите и храстите над пропастта. И днес местните оприличават дългите ластари на бръшляна на спускащи се момински коси и си спомнят за безстрашната девойка.
Историята на Куна Кралица е увековечена чрез статуя, поставена високо над селото. Тя е изработена от преподаватели в Професионалната гимназия по каменообработване в Кунино – единственото каменоделно училище на Балканите и второ по рода си в Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
