Когато на 18 километра западно от Варна свиете от пътя в нещо като пясъчно поле, със сигурност няма да очаквате това, което ще усетите. Шумът рязко изчезва – сякаш натовареното шосе не е на броени крачки. Тишината е неземна, небето става ниско, въздухът – тежък, а пред очите се разкрива невиждана гледка – каменна гора.
Сред равната земя на Добруджанското плато изведнъж се появяват десетки огромни каменни колони. Те стърчат от пясъка като останки от древен храм, като замръзнали дървета или като армия от вкаменени великани, застанала на стража пред времето.
Побитите камъни – един от най-необикновените природни феномени в Европа, а може би и в цял свят.
Място, което учените изучават повече от век, а народното въображение е обгърнало с легенди за прокълнати войни, гиганти и древни сили.
Каменна гора
Побитите камъни са разпръснати на площ от десетки квадратни километри. Някои от каменните колони, които образуват групи, достигат до 10 метра височина, а диаметърът им е няколко метра. Част от колоните са плътни, други са кухи отвътре, което допълнително засилва мистерията.
Най-популярната група се намира край стария път Варна–Девня. Там посетителите могат да видят стотици каменни образувания, които стоят вертикално, сякаш някой ги е забил в земята.
И точно оттук идва името им. Камъни, които сякаш са „побити“ от невидима ръка.
Древното море
Науката отдавна отхвърля идеята, че колоните са дело на човешка цивилизация. Но тяхното образуване е толкова необичайно, че дълго време геолозите спорят за произхода им.
Преди около 50 милиона години районът на днешна Варна е изглеждал напълно различно. Бил е древно море. В неговите плитки води са се натрупвали пясъци и седименти.
Именно в тези древни морски пластове започва създаването на каменната гора.
Съвременната научна хипотеза приема, че Побитите камъни са свързани с процеси около отделянето на метан от морското дъно. Газовете са преминавали през седиментите, а около тях са се развивали химични реакции с участието на микроорганизми. Постепенно около газовите канали се е натрупвал калциев карбонат, който е „циментирал“ пясъка и е образувал цилиндрични структури.
С течение на милиони години морето се оттегля, климатът се променя, вятърът и водата разрушават по-меките материали и оставят на повърхността по-здравите каменни колони.
Така природата създава своите невероятни скулптори.
Загадката на кухите колони
Една от най-големите мистерии на Побитите камъни са кухите колони. Когато човек се приближи до някои от тях, вижда, че те не са масивни скали, а своеобразни каменни тръби.
Това е една от причините в миналото да се появяват десетки различни теории.
Някои учени са предполагали, че това може да са останки от древни коралови структури. Други са смятали, че са вкаменени дървета или следи от праисторически растения.
Но подробните изследвания показват, че няма доказателства за истинска гора или коралов риф. Днешната водеща теория е свързана с геоложките процеси около газови извори в древното море.
Легендата за вкаменените великани
Но науката не е единственият начин, по който хората обясняват Побитите камъни. От векове местните жители разказват истории, които звучат като сцена от древен епос. Най-популярната е легендата за великаните, които някога живели по тези земи. Според преданието те ходели по земята като богове. Издигали каменни дворци и владеели земи, които обикновените хора не можели да достигнат.
Но дошъл ден, когато тяхната сила изчезнала. Боговете наказали великаните заради тяхната гордост и ги превърнали в камък. Така останали само огромните им тела – вечната каменна армия край Варна. Друга легенда разказва за древни воини, които били застигнати от проклятие и замръзнали завинаги в пустинята.
енергия и древни вярвания
През последните десетилетия около Побитите камъни се появяват и множество съвременни легенди. Някои посетители вярват, че мястото има особена енергия. Разказват се истории за хора, които усещат различна атмосфера между колоните, необичайни преживявания и дори „лечебна сила“.
Научните изследвания не потвърждават подобни твърдения, но е факт, че още древните хора са били привлечени от района.
Археолози са открили множество следи от човешко присъствие около феномена, и то от най-дълбока древност.
Първите изследователи
Побитите камъни са известни на науката от XIX век. Руският археолог и историк Виктор Тепляков ги описва по време на Руско-турската война през 1829 г. По-късно британският изследовател Уилям Хамилтън също обръща внимание на необичайните каменни структури. Оттогава насам феноменът се превръща в обект на интерес за геолози от цял свят.
През 2011 г. България включва Побитите камъни в предварителния списък на ЮНЕСКО за световно природно наследство заради уникалните им геоложки характеристики.
Българското чудо
Побитите камъни са от онези места, които трудно се описват с думи. Те не са най-високите скали. Не са най-старият паметник. Но имат нещо, което малко природни чудеса притежават – мистерия. Стоиш между каменните колони и виждаш милиони години история. Пред теб е древно море, изчезнали светове, невидими газови извори, микроорганизми, превърнали пясъка в камък, и човешки легенди за великани и богове.
Побитите камъни са място, където науката и въображението се срещат. И може би точно затова остават едно от най-големите чудеса на България.
